-
1 désunir
v.tr. (de dés- et unir) 1. разединявам, разделям, отделям; 2. прен. скарвам, всявам раздор. Ќ Ant. unir. -
2 réunir
v.tr. (de ré- et unir) 1. съединявам, свързвам; réunir par une corde свързвам с въже; 2. свързвам, обединявам; le travail nous réunissait работата ни обединяваше; 3. събирам; поставям под общо ръководство; 4. прен. събирам, трупам, групирам; обединявам; réunir une documentation събирам документация; réunir des preuves трупам доказателства; cette solution réunit tous les avantages това решение обединява всички предимства; 5. ост., лит. помирявам; 6. свиквам на събрание, заседание; каня; réunir des amis а une soirée каня приятели на вечеря; se réunir 1. обединяваме се; 2. събираме се; срещаме се; сливаме се (за реки); se réunir autour d'une table събираме се около маса; se réunir avec des amis срещам се с приятели. Ќ Ant. couper, désunir, disjoindre, dissocier, diviser, fractionner, partager, séparer; désunir. -
3 allier
v.tr. (lat. alligare) 1. смесвам; allier l'or et l'argent смесвам злато със сребро; 2. съединявам, свързвам; 3. сродявам (чрез брак); 4. съчетавам, съпоставям; s'allier 1. смесвам се; съчетавам се; 2. съюзявам се, свързвам се; сродявам се ( чрез брак). Ќ Ant. désunir, opposer. -
4 concilier
v.tr. (lat. conciliare "assembler") 1. помирявам, примирявам, сдобрявам; 2. съгласувам; concilier les opinions съгласувам мненията; se concilier v. pron. 1. помирявам се, примирявам се; 2. съгласувам се; 3. se concilier qqn. настройвам някого доброжелателно към себе си. Ќ Ant. désunir, diviser, opposer. -
5 désunion
f. (de désunir) 1. разединяване, разделяне; 2. прен. несъгласие, неразбирателство; раздор. Ќ Ant. union. -
6 liguer
v.tr. (de ligue) съюзявам, образувам съюз; se liguer съюзявам се. Ќ Ant. désunir. -
7 réconcilier
v.tr. (lat. reconciliare, de conciliare) 1. помирявам, сдобрявам; 2. рел. освещавам отново осквернено място; 3. рел., катол. приемам отново в църквата някой, който е отлъчен; se réconcilier помирявам се; сдобрявам се; se réconcilier avec qqn. помирявам се с някого. Ќ Ant. brouiller, désunir, diviser; se fâcher. -
8 unifier
v.tr. (lat. médiév. unificare) 1. унифицирам; обединявам; 2. уеднаквявам; 3. правя хомогенен, премахвам различията; s'unifier обединявам се; сливам се в едно. Ќ Ant. désunir, séparer; différencier, diversifier; contraster, s'opposer. -
9 unir
v.tr. (lat. unire, de unus "un") 1. съединявам, обединявам, свързвам, сливам, събирам, съставям; unir deux provinces обединявам две провинции; unir les mots pour formes des phrases свързвам думи, за да образувам изречение; unir deux continents par ligne aérienne свързвам два континента чрез въздушна линия; 2. обединявам, съчетавам, свързвам; unir deux jeunes gens свързвам двама млади (в брак); sentiment qui unit deux êtres чувство, което свързва две същества; l'intérêt les unit интересът ги свързва, обединява; 3. изравнявам, изглаждам; unir une surface изравнявам повърхност; s'unir свързвам се, съединявам се, обединявам се; deux rivières s'unissent две реки се съединяват; s'unir contre l'ennemi обединявам се срещу неприятеля; les couleurs s'unissent harmonieusement цветовете се съчетават хармонично; les filles s'unissent а des bourgeois момичетата се свързват чрез брак с буржоа. Ќ Ant. désunir; disjoindre, diviser, isoler, opposer, séparer.
См. также в других словарях:
désunir — [ dezynir ] v. tr. <conjug. : 2> • 1478; de dés et unir 1 ♦ Rare Faire cesser l union, la jonction de. ⇒ désassembler, 1. détacher, disjoindre, séparer. Désunir des planches. V. pron. Sport Se désunir, se dit d un athlète dont les… … Encyclopédie Universelle
désunir — DÉSUNIR. v. a. Disjoindre, séparer ce qui étoit uni. Désunir un Fief d une Terre. Désunir un Prieuré d une Cure. On avoit uni ces deux Charges, on veut les désunir. f♛/b] Il signifie figurément, Rompre la bonne intelligence, l union qui est entre … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
desunir — verbo transitivo 1. Separar (una persona o una cosa) [cosas que están unidas]: Tenemos que desunir la caravana de l coche. 2. Introducir (una persona o … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
desunir — Desunir. v. act. Disjoindre, separer ce qui estoit uny. On a desuny ce fief. on avoit uny ces deux charges, on veut les desunir. Il sign. figur. Rompre la bonne intelligence, l union qui estoit entre des personnes. C est l interest qui unit &… … Dictionnaire de l'Académie française
desuñir — (Del lat. disiungĕre, desunir). tr. desus. desuncir. U. en España occidental, Argentina y Uruguay. ¶ MORF. conjug. actual c. mullir … Diccionario de la lengua española
desunir — v. tr. 1. Proceder à desunião de. 2. Separar. 3. Desmembrar. 4. Produzir discórdia ou desarmonia entre … Dicionário da Língua Portuguesa
desunir — Desunir, Separare, Disiungere … Thresor de la langue françoyse
desunir — (De des y unir). 1. tr. Apartar, separar algo de otra cosa. U. t. c. prnl.) 2. Introducir discordia entre quienes estaban en buena correspondencia. U. t. c. prnl.) … Diccionario de la lengua española
désunir — (dé zu nir) v. a. 1° Séparer ce qui est uni, joint. Désunir les pièces d un ouvrage de menuiserie. • Les forces qu on emploie pour désunir deux corps contigus, PASC. Pesant. de l air, II. 2° Par extension. • .... Rendre à une si éminente… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DÉSUNIR — v. a. Disjoindre, séparer ce qui était uni. Désunir les pièces d un ouvrage de menuiserie. Désunir un fief d une terre. Désunir un prieuré d une cure. On avait uni ces deux charges, on voulut les désunir. Il signifie plus souvent au figuré,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
desunir — ► verbo transitivo/ pronominal 1 Separar las cosas que estaban unidas: ■ no quiero desunir las piezas del puzzle. SINÓNIMO disociar desagregar ► verbo transitivo 2 Indroducir enemistad o discordia entre las personas: ■ en poco tiempo consiguió… … Enciclopedia Universal
