-
1 délicat,
e adj. (lat. delicatus) 1. нежен, деликатен; parfum délicat, нежен парфюм; 2. слаб, крехък; тънък; 3. който избелява, който се променя лесно; 4. вкусен, приятен на вкус; 5. лек, фин; изящен, елегантен; 6. прен. изискан, тънък, изтънчен; goût délicat, изискан, изтънчен вкус; 7. труден, опасен; деликатен; взискателен, придирчив; problème délicat, деликатен въпрос; il ne faut pas être si délicat, не трябва да си толкова придирчив; 8. m., f. взискателен, придирчив човек. Ќ faire le délicat, капризнича. Ќ Ant. indélicat, grossier, vulgaire; facile; balourd, robuste, simple. -
2 grossier,
ère adj. (de gros) 1. груб, дебел, недодялан; vêtements grossier,s груби дрехи; trais grossier,s груби черти; 2. прен. просташки, дебелашки; груб, невъзпитан, неучтив; manières grossier,ères просташки обноски; 3. който бие на очи, груб; faute grossier,ère груба грешка; ignorance grossier,ère грубо невежество; 4. с ниско качество; vin grossier, долнокачествено вино; 5. приблизителен, общ; idée grossier,ère приблизителна идея; 6. ост., лит. необразован, варварски; 7. неприличен, срамен; mot grossier, срамна, вулгарна дума. Ќ Ant. fin, poli, courtois, délicat, raffiné; délicat; civilisé, cultivé; correct, décent, élégant; courtois, civil. -
3 indélicat,
e adj. (de in- et délicat) 1. неделикатен, груб; 2. нелоялен, нечестен. Ќ Ant. délicat, prévenant; honnête, scrupuleux. -
4 accrocher
v.tr. (de a- et croc) 1. закачам, окачам; 2. блъсвам леко кола; 3. воен. задържам (неприятеля); 4. залавям, докопвам, сграбчвам; accrocher une bonne place докопвам хубаво място; accrocher qqn. задържам вниманието на някого; accrocher une station улавям радиостанция; 5. v.intr. функционирам трудно; la conférence a accroché sur un point délicat работата на конференцията се запъна в един деликатен въпрос; s'accrocher v.pron. 1. закачен съм на кука; 2. сграбчвам се; s'accrocher а son passé не мога да се откъсна от миналото; s'accrocher а qqn. досаждам на някого; 3. нар. se l'accrocher стягам колана, лишавам се. Ќ Ant. décrocher. -
5 bestial,
e, aux adj. (lat. bestialis, de bestia "bête") животински, скотски; зверски. Ќ Ant. délicat, raffiné. -
6 délicatement
adv. (de délicat) нежно, деликатно; внимателно, изящно. -
7 délicatesse
f. (de délicat) 1. нежност; изтънченост; délicatesse des traits d'un visage изтънченост на чертите на лицето; 2. слабост, крехкост, изнеженост, чувствителност; 3. приятен на вкус (за ядене); 4. изящество, изтънченост, лекота; изисканост; délicatesse de goût изискан вкус; 5. деликатност; любезност, учтивост; agir avec délicatesse постъпвам деликатно; 6. прекалена чувствителност, докачливост; недоверчивост; 7. порядъчност; 8. деликатност (на проблем, въпрос и др.). Ќ Ant. indélicatesse, grossièrete, robustesse; brutalité; vulgarité. -
8 endurant,
e adj. (de endurer) 1. ост. търпелив; 2. издържлив. Ќ Ant. délicat, fragile. -
9 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
10 incorrect,
e adj. (de in- et correct) 1. неправилен, погрешен; style incorrect, неправилен стил; 2. неприличен, некоректен; tenue incorrect,e неприлично облекло. 3. нелюбезен, груб; être incorrect, avec qqn. неучтив съм с някого. Ќ Ant. correct; fidèle; bon, exact, juste; convenable, courtois, délicat, poli, régulier. -
11 lourd,
e adj. (lat. pop. lurdus, p.-к. altér. du lat. luridis "blême") 1. тежък; lourd, fardeau тежък товар; 2. тежък, неподвижен; artillerie lourd,e тежка артилерия; industrie lourd,e тежка индустрия; 3. тежък, мъчно смилаем; 4. тромав, непохватен; 5. прен. тежък; мъчен, труден за понасяне, мъчен; lourd,e tâche тежка задача; sommeil lourd, òeжък сън; 6. груб, недодялан, неизящен; 7. тежък, отегчителен, труден за разбиране; un style lourd, тежък стил. Ќ marché lourd, борсов пазар, ориентиран към понижение или без изгледи за повишение; poids lourd, тежкотоварен камион; en avoir lourd, sur le cњur тежи ми нещо на сърцето; peser lourd, тежа много. Ќ Ant. léger; faible; délicat, fin; gracieux, svelte. -
12 rude
adj. (lat. rudis "brut, inculte, grossier") 1. груб, грапав, корав; 2. неравен; 3. прен. труден, тежък, мъчителен, уморителен; un rude travail трудна, уморителна работа; 4. суров, непоносим; hiver rude сурова зима; 5. тъжен, нерадостен; 6. строг, жесток; 7. неприятен, примитивен, груб; 8. дрезгав, неприятен за ухото; 9. разг. страшен, опасен, силен; un rude adversaire страшен противник. Ќ en voir de rudes понасям много. Ќ Ant. délicat, raffiné; doux. -
13 sauvage
adj. et n. (bas lat. salvaticus, altér. du class. silvaticus, de silva "forêt") 1. див; animaux sauvages диви животни; 2. див, нецивилизован, примитивен; 3. прен. необщителен, саможив; 4. див, пуст (за място); 5. жесток, животински; свиреп; 6. m., f. дивак; туземец. Ќ Ant. domestique, familier; civilisé, évolué, policé, délicat, poli, raffiné, sociable.
См. также в других словарях:
délicat — délicat, ate [ delika, at ] adj. • 1492; lat. delicatus → 1. délié 1 ♦ Littér. Qui plaît par la qualité, la douceur, la finesse. Parfum délicat. Couleur, teinte délicate. Nourriture, cuisine délicate. ⇒ 2. fin, raffiné. Des plaisirs délicats. ⇒… … Encyclopédie Universelle
délicat — délicat, ate (dé li ka, ka t ) adj. 1° Qui a une mollesse comparée à quelque chose de liquéfié, fondu, et, de là, facile à endommager, à altérer, tendre, frêle, faible, en parlant des choses. Peau, couleur délicate. Teint délicat. Mains… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
délicat — DÉLICAT, ATE. adj. Fin, agréable au goût. Mets délicat. Viande délicate. Vin délicat. Cet homme fait une chère fort délicate. Il tient une table très délicate. f♛/b] Il signifie figurément, Qui juge finement de ce qui regarde les sens ou l esprit … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
delicat — DELICÁT, Ă, delicaţi, te, adj. 1. (Despre fiinţe şi lucruri, cu privire la forma, la aspectul lor) Fin, gingaş, subţirel, graţios; p. ext. fragil; (despre fiinţe) plăpând, şubred, slăbuţ. ♦ (Despre culori, nuanţe) Discret, atenuat, pal, estompat … Dicționar Român
delicat — Delicat, m. acut. Celuy qui tient de primeur, dont l opposite est grossier, Delicatus. Et par catachrese celuy qui est de foible complexion, dont l opposite est de forte et robuste complexion, Mollis tenuisque valetudinis homo. Et par metaphore,… … Thresor de la langue françoyse
Delicāt — Delicāt, er, este, adj. et adv. aus dem Franz. delicat, welches doch in den meisten Fällen entbehret werden kann. 1) Fein, im Gegensatze des grob, ingleichen zärtlich, schwächlich; wo es völlig entbehret werden kann. Eine delicate Arbeit, eine… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
Delicāt — (v. lat.), 1) zart; 2) wohlschmeckend; 3) behutsam zu behandeln. Delicatesse, 1) Zartgefühl, seine Schonung eines Andern; 2) Leckeret, daher Delicatessenhandel, der Handel mit seinen Eßwaaren, namentlich solchen, die weither bezogen werden … Pierer's Universal-Lexikon
Delicat — Delicat, lat., wohlschmeckend; schwierig, kitzlich; Delicatesse, Leckerbissen; rücksichtsvolles, zartes Benehmen … Herders Conversations-Lexikon
délicat — фр. [дэлика/] délicatement [дэликатма/н] delicatamente ит. [дэликатамэ/нтэ] con delicatezza [кон дэликатэ/цца] delicato [дэлика/то] нежно, деликатно, изящно, изысканно, утонченно … Словарь иностранных музыкальных терминов
DÉLICAT — ATE. adj. Fin, délié. Il est opposé à Grossier. Peau délicate. Teint délicat. Contours délicats. Main délicate et potelée. Des traits délicats. Un tissu délicat. Il se dit particulièrement De ce qui est fait, travaillé, façonné avec adresse et… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
delicat — I. Delicat, [delic]ate. adj. Delicieux, exquis, agreable au goust. Mets delicat. viande delicate. vin delicat. cet homme fait une chere fort delicate. il tient une table tres delicate. Il signifie fig. Qui juge finement de ce qui regarde les sens … Dictionnaire de l'Académie française
