-
1 volcan
m. (vulcan, puis volcan, esp. volcan appliqué aux montagnes de feu", de l'Amérique, de Vulcanus "Vulcain", dénomination d'un volcan des îles Lipari, puis de l'Etna") 1. вулкан; cratère d'un volcan кратер на вулкан; 2. прен. избухливост, избухлив характер; 3. неминуема опасност; être sur un volcan заплашва ме опасност. -
2 activité
f. (bas lat. activitas) 1. активност, действие, деятелност; activité humaine човешка дейност; activité commerciale търговска дейност; volcan en activité действащ вулкан; 2. воен. действителна служба; être en activité de service на действителна служба съм. Ќ Ant. inactivité, inertie, paresse; non-activité. -
3 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
4 cheminée
f. (bas lat. caminata, de caminus "âtre", gr. kaminos) 1. огнище; камина; 2. комин; paquebot а trois cheminées кораб с три комина; 3. шахта за проветряване; 4. алп. комин, тесен вертикален скален коридор. Ќ col cheminée яка на поло, която обгръща долната част на врата; cheminée des fées колона от глинеста пръст, с каменен блок, който я е предпазил от ерозията; cheminée d'un volcan гърло на вулкан (през което излиза лавата на повърхността); cheminée d'équilibre отвор за регулиране на налягането в хидравлична система. Ќ Hom. cheminer. -
5 gronder
v. (lat. grundire, var. de grunnire) I. v.intr. 1. ост., лит. мърморя, сумтя, ръмжа; gronder entre ses dents мърморя между зъбите си; 2. ръмжа (за мечка или куче); 3. буча; гърмя, тътна; la mer gronde морето бучи; le canon gronde оръдието гърми; le volcan gronde вулканът тътне; II. v.tr. карам се, мъмря, порицавам ( най-често дете). -
6 lancer2
v.tr. (bas lat. lanceare "manier la lance") 1. хвърлям, мятам; lancer2 une flèche хвърлям стрела; 2. отпускам; отправям; 3. техн. пускам в ход; 4. пускам в продажба; 5. въвеждам (мода, обръщение); лансирам; lancer2 un artiste лансирам артист; 6. пускам във водата (за плавателен съд); 7. изхвърлям; volcan qui lance des pierres вулкан, който изхвърля камъни; 8. движа силно, мятам; lancer2 des bras en marchant мятам ръце докато вървя; lancer2 une gifle удрям шамар; 9. пускам напред, хвърлям напред; lancer2 son cheval пускам коня си да препуска; lancer2 les soldats а l'assaut хвърлям войниците в атака; se lancer2 хвърлям се, нахвърлям се, втурвам се, навлизам. -
7 ranimer
v.tr. (de re- et animer) 1. съживявам, връщам към живот; ranimer le passé съживявам миналото; ranimer un noyé връщам към живот удавник; 2. ободрявам, въодушевявам; ranimer les gens въодушевявам хората; 3. прен. поощрявам; ranimer le courage de qqn. поощрявам смелостта на някого; ranimer le zèle поощрявам старанието, усърдието; 4. прен. събуждам за живот, подмладявам; se ranimer 1. оживявам; 2. събирам сили; 3. съживявам (за чувство); 4. събуждам се, активизирам се; le volcan s'est ranimé вулканът се събуди отново. Ќ Ant. assoupir, attiédir; éteindre, étouffer. -
8 solfatare
m. (it. solfatara ou zolfatara, n. d'un volcan, de solfo "soufre") солфатар (вулканичен терен, от който се издигат серни пари). -
9 verre
m. (lat. vitrum) 1. стъкло; verre double дебело стъкло; verre opalin, verre dépoli матово стъкло; verre fumé опушено стъкло; verre coloré оцветено стъкло; verre armé (grillagé) армирано стъкло; verre apyre (pyrex или verre d'Jéna (Jéna) огнеупорно стъкло; verre а vitre обикновено стъкло; verre au plomb оловен кристал; 2. стъклено изделие (чаша, шише и др.); verre а lunettes стъкло на очила; verre de vin чаша с вино; verre а vin винена чаша; verre а champagne чаша за шампанско; verre а dents чашка за изплакване на устата след миене на зъбите; 3. съдържанието на чаша с питие; boire un verre изпивам чаша алкохол. Ќ papier de verre шкурка; personne а metre sous verre разг. много изнежен човек; qui casse les verres les paie който чупи, купи; se briser comme du verre чупя се, троша се лесно; maison de verre къща, в която няма никакви тайни; laine de verre стъклена вата; verre organique плексиглас; verre de volcan обсидиан; verre de montre стъкло на часовник (предпазващо циферблата); porter des verres нося очила; verres de contact контактни лещи; une tempête dans un verre d'eau буря в чаша вода. Ќ Ant. vair, ver, vers, vert. -
10 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort. -
11 volcanicité
f. (de volcan) вулканичност. -
12 volcanique
adj. (de volcan) 1. вулканичен; вулкански; éruption volcanique вулканично изригване; relief volcanique вулканичен релеф; 2. прен. невъздържан, буен, пламенен; бурен; tempérament volcanique буен, пламенен темперамент. -
13 volcaniser
v.tr. (de volcan) 1. вулканизирам; създавам (за вулкан); 2. лит., ост. екзалтирам силно, въодушевявам. -
14 volcanisme
m. (de volcan) вулканизъм ( проява на вълканична дейност). -
15 volcanologie
f. (assoc. intern. de volcanologi, var. vieillie vulcano-, puis volcano-; de volcan ou lat. "monde") вулканология ( наука за вулканичните феномени и техните причини). -
16 vomir
v.tr. (lat. pop. °vomire, class. vomere) 1. повръщам, бълвам; vomir du sang повръщам кръв; avoir envie de vomir повръща ми се, повдига ми се; 2. прен. бълвам, изхвърлям, изригвам; vomir des injures бълвам ругатни; le volcan vomit de la vapeur вулканът изхвърля пара; 3. прен. отхвърлям с отвращение. Ќ Ant. absorber, manger.
См. также в других словарях:
volcan — [ vɔlkɑ̃ ] n. m. • vulcan 1375; lat. vulcanus (à propos des Lipari, de l Etna); vulcan (1575), puis volcan (1598), esp. volcan, appliqué aux « montagnes de feu » de l Amérique (1524), de Vulcanus « Vulcain » 1 ♦ Cour. Montagne qui émet ou a émis… … Encyclopédie Universelle
Volcan de Agua — Le Volcan de Agua vu depuis Antigua Géographie Altitude 3 760 m … Wikipédia en Français
Volcan de agua — Le Volcan de Agua vu depuis Antigua Géographie Altitude 3 760 m … Wikipédia en Français
Volcán de Agua — Vue du Volcán de Fuego (à gauche) et du Volcán de Agua (à droite). Géographie Altitude 3 760 m … Wikipédia en Français
Volcán Puyehue — Fotografía satelital del cráter del Puyehue … Wikipedia Español
Volcán de Colima — Volcán el Colima El Volcán de Fuego el Colima … Wikipedia Español
Volcán Puracé — visto desde Popayán … Wikipedia Español
Volcán Masaya — Vista del cráter Tipo Caldera volcánica Ubicación … Wikipedia Español
Volcán de Fuego — Vue du Volcán de Fuego (à gauche) avec l Acatenango (à droite). Géographie Altitude 3 763 m … Wikipédia en Français
Volcán Barú — sobresaliendo entre las nubes Tipo Estratovolcano Ubicación … Wikipedia Español
Volcan de santa margarida — Volcan de Santa Margarida Géographie Altitude 769 m … Wikipédia en Français
