-
1 visage
m. (de l'a. fr. vis, du lat. visus "aspect, apparence", proprem. "vue") 1. лице; образ; visage allongé издължено лице; visage joufflu бузесто лице; 2. вид, физиономия; изглед; visage mignon сладка, приятна физиономия; avoir bon visage имам добър вид на лицето; faire bon visage имам доволен вид тогава, когато това е неуместно; 3. прен. лице, вид; les deux visages de la justice двете лица на правосъдието; urbanisme а visage humain урбанизъм с човешко лице. Ќ а visage découvert с открито лице; trouver (le) visage de bois хлопам на затворена врата; plis du visage бръчки; les Visages pâles белите хора ( бледоликите за индианците). -
2 faux-visage
m. (de faux et visage) картонена маска. -
3 chère
f. (bas lat. cara "visage", gr. kara "tête, visage") угощение; гощавка, гощаване, ядене и пиене. Ќ faire bonne chère а qqn. ост. приемам добре някого; homme de bonne chère човек, който обича да си угажда в яденето; чревоугодник; faire bonne chère угощавам се добре. Ќ Ant. chair, chaire, cheire, cher. -
4 accentuation
f. (lat. accentuatio) 1. поставяне на ударение; les règles de l'accentuation правилата при поставяне на ударение; 2. издигане на гласа, акцентуване; 3. прен. подчертаване, наблягане на нещо; l'accentuation de certains traits du visage подсилване на някои черти на лицето. -
5 accuser
v.tr. (lat. accusare) 1. обвинявам; accuser qqn. d'un crime обвинявам някого в престъпление; 2. осъждам нещо ( като вредно), не одобрявам; accuser une habitude осъждам навик; 3. accuser réception съобщавам, че съм получил писмо или пратка; 4. правя явен, видим, показвам, лича си; son visage accuse de la fatigue лицето му показва умора; 5. проличавам, признавам, издавам; accuser son âge признавам годините си; 6. s'accuser признавам се за виновен; 7. очертавам, подчертавам; accuser les contours очертавам контурите. Ќ Ant. disculper, excuser, justifier. -
6 adipeux,
se adj. (du lat. adeps, adipis "graisse") анат. мастен; cellule adipeux,se мастна клетка; tissu adipeux, мастна тъкан; visage adipeux, мазно лице. -
7 affiner
v.tr. (de а et fin) 1. пречиствам (метал, стъкло); 2. довършвам, дообработвам; 3. affiner les fromages правя сирене да доузрее; 4. ост. измамвам с хитрост; 5. прен. изтънчвам, облагородявам, правя по-фин, деликатен; s'affiner облагородявам се; son visage s'est affine avec l'âge с възрастта лицето му придоби по-благороден вид; le goût s'affine вкусът се изтънчва. Ќ Ant. alourdir, épaissir. -
8 affreux,
se adj. (de affres) 1. отвратителен, ужасен, страшен; 2. ужасно грозен, отблъскващ; visage affreux, отблъскващо лице; 3. m. разг. бял наемник на служба в африканска армия. Ќ Ant. beau, bon. -
9 baba4
m. (p.-к. du rad. de babines par le sémantisme, assimilant le postérieur а un visage joufflu) арго задник. Ќ l'avoir dans le baba4 разг. прецакан съм, излъган съм. -
10 blême
adj. (de blêmir) 1. болезнено бледен, смъртно бледен; visage blême смъртно бледно лице; 2. разш. слаб, бледен; lumière blême бледа (слаба) светлина. Ќ Ant. animé, coloré, hâlé. -
11 bouffir
v.tr. et v.intr. (de bouffer) 1. надувам; 2. опушвам сурови херинги; 3. v.tr. подпухвам, подувам; 4. v.intr. подувам се, отичам; son visage bouffit лицето му се подува. Ќ Ant. émacier, maigrir. -
12 bouleverser
v.tr. (de bouler et verser) 1. разбърквам; 2. събарям, разрушавам; 3. прен. разстройвам, развълнувам; visage bouleversé развълнувано лице. Ќ Ant. apaiser, calmer; ranger. -
13 briller
v.intr. (it. brillare) 1. блестя, светя; le diamant brille de mille feux диамантът блести с хиляди светлини; 2. прен. блестя, изпъквам, проявявам се; briller dans la société изпъквам сред обществото; son visage brille de joie лицето му блести от радост; briller а un examen проявавам се, блясвам на изпит. Ќ tout ce qui brille n'est pas or погов. не всичко, което блести, е злато; il ne brille pas de courage разг. той е по-скоро страхлив; il brille par son absence отсъствието му не минава незабелязано. Ќ Ant. s'assombrir; s'obscurcir; pâlir. -
14 buriné,
e adj. (de buriner) 1. гравиран с длето; 2. прен., в съчет. visage buriné, лице с изсечени черти. -
15 cachet
m. (de cacher "presser") 1. печат; appliquer, apposer, mettre un cachet sur поставям печат на; le cachet de la poste faisant foi като се има предвид пощенското клеймо (за крайна дата на срок); 2. апт. хап, хапче; 3. прен. отличителен белег; ce visage a du cachet това лице има характерни черти; 4. хонорар на актьор или музикант. Ќ courir le cachet давам частни уроци по домовете; lettre de cachet ист. кралско писмо за заточаване или затваряне без съд (преди 1789 г. във Франция); payer un maître au cachet плащам на учител на урок. -
16 caractère
m. (lat. character, gr. kharactêr "signe gravé, empreinte") 1. характер, нрав; индивидуалност; traits de caractère черти на характера; un caractère changeant променлив характер; 2. отличителна черта, признак (на нещо); la simplicité est le caractère de son style простотата е отличителна черта на стила му; visage sans caractère неизразително лице; 3. знак; caractère algébrique алгебричен знак; 4. печ. знак; 5. печ. буква; 6. pl. шрифт. Ќ maison de caractère стара и живописна къща; caractère générique символ, който може да замести всяка буква при компютърна текстообработка; avoir un heureux caractère оптимист съм; avoir un mauvais caractère гневлив и раздразнителен съм; manquer de caractère липсва ми воля и решителност; caractère dominant биол. доминиращ признак, доминиращ ген; caractère récessif биол. рецесивен признак, рецесивен ген. -
17 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
18 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
19 coupe1
f. (de couper) 1. сечене, рязане; hauteur de coupe1 d'une tondeuse а gazon височина на рязане на косачка за трева; outil de coupe1 режещ инструмент; 2. сечище; 3. кройка; 4. напречен разрез, профил; контур; coupe1 du visage контур на лицето; la coupe1 d'un tronc d'arbre мястото на отрязване на дървесен дънер; coupe1 verticale d'une maison вертикално сечение на къща; 5. сечене на карти при игра; 6. лит. пауза (в стих); 7. липса на карти от определена боя ( при игра на карти), което позволява да се играе коз. Ќ avoir qqn. sous sa coupe1 държа някого под властта си; être sous la coupe1 de qqn. играя първи (на карти); прен. завися от някого; fromage vendu а la coupe1 сирене, което се продава на резени (според желанието на клиента); coupe1 sombre сечене на дървета за прореждане на гора; прен. премахване на голяма част от нещо; coupe1 claire сечене за по-силно разреждане на гора; coupe1 réglée периодично изсичане на част от гора; coupe1 de cheveux подстригване на коси; формата на подстриганата коса; coupe1 optique тънък слой от нещо, който се наблюдава под микроскоп. -
20 couperosé,
e adj. (de couperose) покрит с червени петна; visage couperosé, лице, покрито с червени петна.
См. также в других словарях:
visage — [ vizaʒ ] n. m. • 1080; de l a. fr. vis (cf. vis à vis), du lat. visus « aspect, apparence », proprt « vue » 1 ♦ Partie antérieure de la tête de l homme. ⇒ face, figure(plus cour.), tête. Le haut, le bas du visage. Visage rond, allongé, ovale,… … Encyclopédie Universelle
visage — Visage. s. m. La face de l homme, la partie anterieure de la teste qui comprend le front, les yeux, le nez, les jouës, la bouche & le menton. Visage large, visage long, en ovale, rond, estroit. visage blesme. visage paste. visage rouge, enflammé … Dictionnaire de l'Académie française
Visage (Album) — Visage Studioalbum von Visage Veröffentlichung 10. November 1980 Label PolyGram Format … Deutsch Wikipedia
Visage (альбом) — Visage Студийный альбом Visage … Википедия
Visage (groupe) — Visage Pays d’origine Londres, Angleterre Royaume Uni Genre musical Synthpop, Electro, New w … Wikipédia en Français
Visage (banda) — Visage Datos generales Origen Londres, Inglaterra, Reino Unido Información artística Género(s) New Wave … Wikipedia Español
Visage (musique) — Visage (groupe) Visage est un groupe de New wave britannique fondé en 1978 à Londres. Sommaire 1 Histoire 2 Discographie 2.1 Albums 2.2 Compilations … Wikipédia en Français
Visage — Жанр Новая волна, синти поп Годы 1978 1985, 2004 Страна … Википедия
Visage (álbum) — Visage Álbum de Visage Publicación 10 de noviembre de 1980 Grabación 1978, 1979 y 1980 Género(s) New Wave Synthpop New Romantic … Wikipedia Español
Visage — Vis age (?; 48), n. [F. visage, from L. visus a seeing, a look, fr. videre, visum, to see. See {Vision}.] The face, countenance, or look of a person or an animal; chiefly applied to the human face. Chaucer. A visage of demand. Shak. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Visage — bezeichnet: Visage (Album), Debütalbum der britischen Band Visage Visage (Band), New Wave Band aus London Visage (Film), französisches Filmdrama von Tsai Ming liang (2009) in der Umgangssprache das Gesicht … Deutsch Wikipedia
