-
1 ici
adv. (lat. pop. ecce hic, forme renforcée de his "ici") 1. тук; ici et là тук и там, навсякъде; par ici оттук, насам; jusqu' ici дотук; monsieur Dupont, ici présent господин Дюрон, тук присъстващ; 2. разш. сега, в този момент; je n'avais rien compris jusqu'ici нищо не бях разбрал досега; до този момент; d'ici а demain отсега до утре; d'ici en huit отсега (от днес) до след една седмица. Ќ d'ici là дотогава; ici-bas тук на земята; d'ici оттук, от този край, местност; d'ici peu скоро. -
2 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
3 çà1
adv. (lat. pop. ecce hac "voici par ici") ост. тук, на това място; çà1 et là тук-там. -
4 çà2
interj. (lat. pop. ecce hac "voici par ici") 1. хайде! давай! 2. в съчет. ah çà2! хайде де; е, и тъй; or çà2! и така! -
5 coco2
m. (onomat. d'apr. le cri de la poule) разг. 1. яйце (на детски език); 2. миличко (за дете); viens ici mon petit coco2 ела тук, миличко; 3. разг., негат. странен или подозрителен тип; 4. pl. зърна на дребен бял боб. -
6 commander
v. (lat. pop. °commandare, de commendare "confier, recommander") I. v.tr. 1. заповядвам; commander qqn. заповядвам на някого; commander une attaque заповядвам атака (да се атакува); 2. воен. командвам; 3. управлявам; commander ses subordonnés управлявам подчинените си; 4. поръчвам, заръчвам; commander un meuble поръчвам мебел; commander un taxi поръчвам такси; 5. давам поръчка в ресторант; 6. воен. контролирам (област, позиция); l'artillerie commande la plaine артилерията контролира равнината; 7. надвишавам, намирам се по-високо от; 8. свързвам (за пасаж, стаи, коридор); 9. техн. задействам; cette pédale commande les freins този педал задейства спирачките II. v.intr. имам власт, заповядвам; qui est-ce qui commande ici? кой заповядва тук? III. v.tr.ind. commander а qqn. 1. заповядвам на някого, налагам; commander а qqn. qu'il se taise заповядвам на някого да замълчи; 2. контролирам, потискам, управлявам; commander а ses passions контролирам чувствата си; se commander заповядвам си; поръчвам си; свързвам се (за коридори, стаи). Ќ Ant. défendre, interdire; décommander; exécuter, obéir, servir, se soumettre. -
7 décoller1
v. (de dé- et coller) I. v.tr.dir. 1. отлепям, отделям, разделям; décoller1 un timbre-poste отлепям марка; 2. нар. не досаждам, преставам да досаждам; II. v.tr.indir. 1. отивам си, отделям се, разделям се; il ne décolle pas d'ici негат. непрекъснато стои тук; 2. отделям се от реалността; III. v.intr. 1. ав. излитам (за самолет); 2. разг. отслабвам (след болест и др.); 3. прен. започвам да се развивам икономически ( след застой). -
8 demain
adv. (lat. de mane "а partir du matin") утре; dès demain, а partir de demain от утре; а demain до утре. Ќ après demain вдруги ден; de demain утрешен; d'ici а demain в течение на днешния ден; ne remettons pas а demain ce que nous pouvons faire le jour même не отлагай днешната работа за утре. -
9 ibidem
adv. (adv. lat. "ici même") на същото място, пак там (съкращава се в ibid, ib.). -
10 joliment
adv. (de joli) 1. красиво, изящно, мило; être joliment habillé облечен съм красиво; 2. добре, духовито; 3. ирон. добре, хубаво; vous voilà joliment arrangé ето, че добре се наредихте; 4. разг. много, здравата; on est joliment bien ici тук сме много добре. Ќ Ant. laidement, vilainement, mal. -
11 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
12 jusque
ou jusques (ост., поет.) prép. et conj. (lat. de usque ou inde usque) 1. до, чак до; aller jusqu'а Marseille отивам до Марсилия; jusqu'а un certain point до известна степен; se gratter jusqu'au sang чеша се до кръв; du matin jusqu'au soir от сутринта до вечерта; jusqu'а la fin до края; jusqu'au moment où до момента, в който; jusques et y compris la page vingt до страница 20 включително; jusqu'au 17 décembre inclus до 17 декември включително; il l'a accompagnée jusque chez lui той я придружи чак до дома Ј; je suis là jusque vers onze heures аз съм там до около 11 часа; jusqu'alors дотогава; jusqu'а présent досега; jusques а quand ост. или лит. докога; jusqu'а quand докога; jusque-là дотук; досега; jusqu'ici дотук; jusqu'où peut-on aller докъде може да се отиде; jusqu'а la mort до смъртта; jusqu'au bout докрай; jusque sur le toit чак на покрива; 2. emploi adv. дори, даже; ils voulaient jusqu'а l'argent de sa mère те искаха дори парите на майка си; il y a des noms et jusqu'а des personnes que j'ai oubliés има имена и дори хора, които съм забравил; 3. conj. jusqu'а ce que докато, до момента, в който; jusqu'а ce qu'il revienne докато той се върне; jusqu'а tant que докато. -
13 on
pron.indéf. (du nomin. lat. homo) 1. човек, хората (най-често не се превежда); on dit que говори се, че; comme on dit както се казва; 2. служи за означаване на конкретни лица и замества лични местоимения: on est bien ici добре сме тук; oui, on y va добре, тръгвам. -
14 Pâques
m. sg. ou f. pl. (lat. pop. °pascua, gr. paskha, hébreu pesah "passage") рел. 1. Великден, Възкресение; 2. f. pl. великденски празници. Ќ Pâques fleuries Цветница, Връбница. Ќ а Pâques ou а la Trinité в далечно бъдеще или никога; long comme d'ici а Pâques твърде дълго време. -
15 pourquoi
adv. (de pour et quoi) 1. защо; pourquoi pas ici? защо не тук?; 2. interr.indir. je ne vous demande pas pourquoi vous riez не ви питам защо се смеете; 3. loc. conj. c'est pourquoi, voilà pourquoi ето защо; 4. m.inv. причина; въпрос. -
16 quatre
adj. numér. et n. (lat. quatt(u)or) 1. четири; les quatre saisons четирите сезона; trèfle а quatre feuilles четирилистна детелина; moteur а quatre temps четиритактов двигател; 2. четвърти; Henri IV Анри IV; 3. m. цифра четири; четвърто число; четворка (карта за игра; четири еднакви карти); le quatre juin четвърти юни; multiplier par quatre умножавам по четири; 4. m. четвърти размер, мярка; 5. f. стая ? 4, маса ? 4; 6. m. лодка с четирима гребци; 7. m. страна на зар с четири точки. Ќ avoir la tête en quatre главата ми се пръска; manger comme quatre ям твърде много, ям като разпран; descendre un escalier quatre а quatre слизам по стълба, като прескачам по четири стъпала наведнъж; se mettre en quatre правя всичко, което е по силите ми; se tenir а quatre едва се сдържам, едва се овладявам; je n'ai pas quatre bras разг. не мога да върша всичко сам; être tiré а quatre épingles облечен съм официално; а quatre pas d'ici на две крачки оттук, съвсем близо. -
17 rouchi
m. (du picard drochi "droit ici") диалект в Северна Франция. -
18 taper
v. (a. provenç. tapar, d'un germ. °tappon, néerl. tap "bouchon") I. v.tr. 1. шляпам, пляскам, бия; taper un enfant бия дете; 2. хлопам, удрям, чукам; 3. пиша на пишеща машина; 4. разг. заемам пари на някого; je l'ai tapé de cent francs заех му сто франка; II. v.intr. 1. удрям, потупвам; taper du pied удрям с крак; 2. жуля, пека (за слънцето); 3. прен. удрям в главата (за алкохол); 4. нар. мириша лошо; ça tape ici! тук мирише лошо!; 5. бъркам, вземам си (от храна и др.); Tapez dedans! Вземете си от това! se taper 1. удряме се един друг; 2. нар. ям, тъпча; 3. вулг. se taper qqn. имам сексуални отношения с някого; преспивам (чукам се) с някого; 4. нар. извършвам, правя някаква работа; se taper tout le travail извършвам цялата работа; 5. разг. s'en taper подигравам се. Ќ taper dans le tas бия, удрям, където попадне; taper dans l'њil разг. нравя се, харесвам се; taper du piano разг. дрънкам на пиано.
См. также в других словарях:
ici — [ isi ] adv. • v. 1050; lat. pop. ecce hic, forme renforcée de hic « ici » → 1. ci I ♦ 1 ♦ Dans ce lieu (le lieu où se trouve la personne qui parle); opposé à là, là bas. ⇒vx céans. Arrêtons nous ici; c est ici. Viens ici. Ils se sont rencontrés… … Encyclopédie Universelle
ici-bas — ici [ isi ] adv. • v. 1050; lat. pop. ecce hic, forme renforcée de hic « ici » → 1. ci I ♦ 1 ♦ Dans ce lieu (le lieu où se trouve la personne qui parle); opposé à là, là bas. ⇒vx céans. Arrêtons nous ici; c est ici. Viens ici. Ils se sont re … Encyclopédie Universelle
ići — ìći nesvrš. <prez. ȉdēm, pril. sad. ȉdūći, pril. pr. ȉšāvši, imp. ìdi, prid. rad. ȉšao> DEFINICIJA 1. (kuda, kamo, komu, s kim, za kim, uz koga, uza što) a. kretati se hodajući [ići ulicom]; hodati b. kretati se nekim vozilom [ići… … Hrvatski jezični portal
Ici Montreal — Ici Montréal Ici Montréal {{{nomorigine}}} Pays Québec … Wikipédia en Français
Ici Montréal — Ici Montréal {{{nomorigine}}} Pays Québec … Wikipédia en Français
ici Montréal — Pays Canada Langue Français Périodicité Hebdomadaire … Wikipédia en Français
ici — ou je suis, Hic, {{t=g}}ékéi,{{/t}} Picardi iki sonant omnino vt Graeci, nos Ici sed Ici, id est, hic, {{t=g}}ékéi,{{/t}} id est, illic, istic. Ici en la ville, Hic in vrbe. D ici où je suis, Hinc. J ay parlé à quelqu un qui estoit d ici dont je… … Thresor de la langue françoyse
ici — adv. (pop.) Aici. ♢ (Pe) ici, (pe) colo sau ici şi colo ori ici şi ici, ba ici, ba colo = din loc în loc, la distanţe mari. [var.: ícea adv.] – lat. *hic ce. Trimis de gall, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 ICI adv. v. aici … Dicționar Român
Ici, d'ailleurs... — Ici, d ailleurs... est un label indépendant. Fondé en 1997 par Stéphane Grégoire, il fait suite au projet de label associatif Sine Terra Firma. Le label est situé à Nancy[1]. Ici, d ailleurs... regroupe plusieurs secteurs d activités : la… … Wikipédia en Français
ICI Paris XL — Logo de ICI Paris XL Activité Parfumerie (distribution) Site web http://www.iciparisxl.be … Wikipédia en Français
Ici Et Maintenant — ! Pour les articles homonymes, voir RIM et Ici et maintenant (homonymie). Radio Ici Maintenant ! (RIM) est une station de radio française fondée le 21 juin 1980 à Paris par Didier de Plaige, Gérard Lemaire, Guy Skornik. Radio… … Wikipédia en Français
