-
1 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
2 gêne
f. (altér., d'apr. géhenne, de l'a. fr. gehine "torture", de gehir "avouer"; frq. °jehhjan) 1. неудобно положение; затруднение, притеснение; éprouver de la gêne изпитвам притеснение; avoir de la gêne а respirer имам затруднения при дишане; 2. ост. немотия, оскъдица, безпаричие, материално затруднение; être dans la gêne в трудно материално положение съм; 3. ост. изтезание, мъчение; уред за изтезание; 4. смущение, притеснение, неудобство. Ќ où il y a de la gêne il n'y a pas de plaisir погов. нахалните винаги са по-щастливи; sans gêne безцеремонно. Ќ Ant. aisance, facilité, liberté; fortune; aplomb, assurance, familiarité. Ќ Hom. gène. -
3 inclinaison
f. (de incliner) наклоненост, наклон; l'inclinaison d'un toit наклонът на покрив; l'inclinaison de la tête наклонът на главата; l'inclinaison de la tour de Pise наклонът на кулата в Пиза. Ќ Ant. aplomb, rectitude. -
4 timidité
f. (lat. timiditas) свенливост, срамежливост, боязливост, нерешителност, плахост. Ќ Ant. audace, hardiesse; aplomb; cynisme.
См. также в других словарях:
aplomb — [ aplɔ̃ ] n. m. • 1547; de à plomb 1 ♦ Verticalité indiquée par le fil à plomb; équilibre (d un corps) en position verticale. Le mur a gardé, a perdu son aplomb. ♢ État d équilibre du corps reposant sur les membres. Spécialt (au plur.) Les… … Encyclopédie Universelle
aplomb — APLÓMB s.n. 1. (livr.) Siguranţă absolută sau îndrăzneală (adesea nejustificată) manifestate în comportarea cuiva. 2. Poziţie şi direcţie a membrelor unor animale în raport cu pământul şi cu planul median al corpului, care serveşte la alegerea… … Dicționar Român
Aplomb — Sm Sicherheit, Nachdruck, Dreistigkeit per. Wortschatz fach. (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. aplomb, eigentlich senkrechte Stellung, Gleichgewicht , einer substantivierten Zusammenrückung von frz. à plomb senkrecht, im Lot ; frz. plomb… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
aplomb — APLOMB. s. m. Ligne perpendiculaire au plan de l horizon. Ce mur tient bien son aplomb. On dit aussi adverbialement, Ce mur, cette ligne est d aplomb. Voyez Plomb. [b]f♛/b] On l emploie dans le sens propre en parlant De l Escrime, de la Danse; et … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Aplomb — Aplomb* [a plõ:] der; s <aus gleichbed. fr. aplomb, eigtl. »senkrechte Stellung«, zu à plomb »im (Blei) Lot«>: 1. a) Sicherheit [im Auftreten], Nachdruck; b) Dreistigkeit. 2. Abfangen einer Bewegung in den unbewegten Stand (Balletttanz) … Das große Fremdwörterbuch
aplomb — (n.) assurance, confidence, 1828, from Fr. aplomb (16c.), lit. perpendicularity, from phrase à plomb poised upright, balanced, lit. on the plumb line, from L. plumbum (the metal) lead (see PLUMB (Cf. plumb) (n.)), of which the weight at the end… … Etymology dictionary
Aplomb — A plomb , n. [F., lit. perpendicularity; ? to + plomb lead. See {Plumb}.] Assurance of manner or of action; self possession. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Aplomb — (fr., spr. aplong, eigentlich à plomb [nach. dem Blei]), 1) Gewicht; 2) bestimmtes, festes Benehmen u. Wesen, so der A. eines Tänzers, wenn er nirgends schwankt od. ungewiß ist; 3) senkrecht, lothrecht … Pierer's Universal-Lexikon
Aplomb — (franz., spr. aplóng, eigentlich: das Lotrechtsein), Sicherheit des Auftretens, Benehmens … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Aplomb — (frz., spr. aplóng), das Lotrechtsein; Sicherheit im Auftreten und Benehmen … Kleines Konversations-Lexikon
aplomb — I noun assurance, backbone, balance, boldness, calmness, composure, confidence, constancy, correctness, decorum, demeanor, deportment, dignity, elegance, equanimity, equilibrium, grit, intrepidity, levelheadedness, poise, presence of mind,… … Law dictionary
