cuatro+en

1. num 1) четири; 2) четвърти; 3) няколко, не много; màs de cuatro прен., разг. доста, много хора; 2. m 1) четворка; 2) муз. квартет.

m 1) вятър; hace viento духа вятър; ràfaga de viento порив на вятъра; viento de costado страничен вятър; viento de proa, viento contrario насрещен вятър; viento en popa, favorable попътен вятър; 2) въздух, атмосфера; 3) миризма, обоняние (на животни); 4) прен. тщеславие, горделивост; 5) прен. подбуда, импулс; 6) прен., разг. вест, новина, слух; 7) странично въже (на палатка, в цирка и др.); 8) разг. газове; 9) мор. посока; vientos alisios пасати; dar al viento прен., разг. разтръбявам новина; echarse el viento прен. утихвам, успокоявам се (за вятър); llevarse el viento una cosa а) прен. непостоянно, нестабилно нещо; б) прен., разг. неразумно и бързо пропилявам нещо; instrumento de viento муз. духов инструмент; beber los vientos por una persona прен. спешно се нуждая от някого; contra viento y marea прен. въпреки всички препятствия; moverse a todos vientos прен. непостоянен съм; tomar el viento прен. тръгвам по следата на дивеч (по миризмата му); a los cuatro vientos на вси страни, във всички посоки; proclamar a los cuatro vientos прен. разтръбявам на всички страни; quien siembra vientos, recoge (cosecha) tempestades proverb който сее ветрове, жъне бури.

a 1. adj четвърти; 2. m 1) четвъртина; четвърт час; las dos cuarto,as partes двете четвърти; cuarto, de luna четвъртинка луна; cuarto, creciente (menguante) астр. първата (последната) четвъртинка на луната; 2) стая, помещение, жилище, квартира; cuarto, de baño баня; cuarto, de estar дневна стая; cuarto, obscuro фот. стая за проявяване на филми; 3) медна монета (= 4 мараведи); прен. пари; tener muchos cuarto,s прен. имам много пари; tener cuatro cuarto,s прен. имам пари; valer de tres al cuarto, разг. нищо не струвам; estar sin un cuarto, разг. без пукнат петак съм; 4) воен. стража, караул; 5) pl красиви, здрави части от тялото на животно (предимно кон); cuarto, delantero (trasero) предни (задни) крака на животно; dar un cuarto, al pregonero прен. разгласявам, разтръбявам тайна; írsele a uno cada cuarto, por su lado прен., разг. разпадам се на части, на нищо не приличам; no dàrsele a uno un cuarto, de una cosa разг. изобщо не ме интересува, пет пари не давам.

prep между 1) място, пространство; 2) взаимодействие между елементи; entre cuatro hombres, se comieron un cordero четиримата мъже изядоха едно агне; 3) за времетраене: tanto (entretanto) междувременно; entre lobo y can прен. ни риба, ни рак; 4) неопределеност, преход от едно към друго; 5) част от група; в състава на; 6) свързано с друг предлог: hablando para entre los dos между нас казано; 7) вътре, в себе си; tal pensaba yo entre mí така си мислех аз ( вътрешно).

m 1) котарак; 2) кесия; 3) джобни пари; 4) капан за мишки; 5) желязна кука; 6) ръчен крик; 7) прен. ловък крадец; 8) прен. мадридчанин, жител на Мадрид; 9) М. прислужник; gato1 de Angora ангорска котка; gato1 siamés сиамска котка; gato1 viejo прен. стар хитрец; correr como gato1 por ascuas (brasas) разг. пари ми под петите; тичам презглава; cuatro gato1s малко, маловажни хора; echarle a uno el gato1 a las barbas прен., разг. дразня, оскърбявам някого; gato1 escaldado del agua fría huye proverb парен каша духа отдалече; haber gato1 encerrado прен., разг. има нещо скрито, нещо се мъти; llevar alguien el gato1 al agua прен., разг. преодолявам трудност; триумфирам в състезание; ata el gato1 разг. скъперник; dar (vender) gato1 por liebre прен. измамвам, давам едно нещо, вместо друго.

f 1) капка; 2) прен. капчица, щипка, малко количество; 3) лекарство на капки; 4) мед. подагра; 5) pl малко ром или коняк в кафето; sudar la gota gorda прен. мъча се, давам си голям зор; gota coral (caduca) епилепсия; cuatro gotas прен. няколко капки, малко дъжд; gota a gota; gota por gota капка по капка, много бавно; ni gota нищо; no quedar a uno gota de sangre en el cuerpo (las venas) прен. кръвта се смръзва в жилите ми от страх, ужас; оставам без капка кръв (за лице); ser una cosa la última gota прен., разг. последната капка, която прелива чашата.

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

a 1. adj 1) благороднически, идалговски; 2) прен. благороден, рицарски; 2. m идалго, рицар, испански благородник; hidalgo, de cuatro costados който произлиза от благородници по бащина и майчина линия.

1. adj 1) равен, еднакъв, равностоен; 2) отговарящ, съответен; 3) равен, гладък; 4) подобен; 5) постоянен, неизменен; 6) на същата цена; 7) от една и съща класа, качество; encontrar su igual намирам си майстора; sin igual безподобен, несравним; tratar (hablar) de igual a igual отнасям се (разговарям) като равен с равен; dar igual algo a uno все ми е едно; 2. m мат. знак за равенство, равно на; dos y dos igual cuatro две плюс две равно на четири; 3. adv също така, по същия начин; толкова.

f 1) буква; al pie de la letra adv а) буквално, дословно; б) безпрекословно, безусловно; seguir uno las letras уча, образовам се; 2) полигр. шрифт; letra mayúscula главна буква; minúscula малка буква; 3) почерк; 4) текст (на муз. произведение); 5) pl хуманитарни науки; Facultad de Letras филологически факултет; 6) буквален смисъл на думата; 7) либрето (на опера и др.); 8) прен., разг. хитрост, проницателност; 9): letra de cambio пҐлица; платежно нареждане; ser persona de letras образован човек съм; letras a la vista икон. безсрочно задължение; letra abierta кредитна карта; letra de mano ръкописна буква; letra de molde печатна буква; letra menuda прен., разг. хитрост; проницателност, прозорливост; letra muerta прен. правило, което вече не се изпълнява; къс хартия; letras divinas (sagradas) Библията; letras gordas прен., разг. (с гл. tener) недообразован, не много интелигентен; letras humanas литература (най-вече гръцка и латинска); letras; bellas (buenas) letras литература; dos (cuatro) letras прен., разг. кратка записка, писъмце; primeras letras първоначалното обучение; atarse a la letra прен. придържам се към буквалното значение на текста; girar una letra счет. издавам платежно нареждане; las letras no embotan la lanza прен. да си образован не пречи и да си смел; letra por letra прен. изцяло, напълно, без да се изпусне или добави нещо; буква по буква; seguir uno la letra уча, следвам.

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

f 1) стена (вътрешна); pared maestra основна стена; 2) ограда; 3) прен. силно притиснато множество от хора или предмети; 4) физ. страна на тяло; 5) преграда; 6) спорт. стена; 7): pared abdominal анат. коремна стена; andar a tienta paredes прен., разг. нямам определена идея, ни посока; вървя опипом, напосоки; arrimarse uno a las paredes разг. пиян съм; darse uno contra (por) las paredes прен., разг. блъскам се в стените, не успявам да постигна целта си; hacer la pared спорт. изграждам стена; poner a alguien contra la pared прен. изправям някого срещу стената, принуждавам го да вземе решение; pared en (por) medio прен. в непосредствена близост; pegado a la pared прен. засрамен, объркан; entre cuatro paredes изолиран, самотен; las paredes oyen прен. и стените имат уши.

f 1) лапа, крак (на животно); 2) крак, поставка (на мебел); 3) патка, юрдечка; 4) разг. крак (на човек); 5) месарски ченгел; 6) изкривяване на нишките в плата (с гл. tener); estirar la pata1 разг. ритвам камбаната, прегръщам чимшира; meter la pata1 разг. правя гаф, излагам се; a pata1 разг. пеша; a cuatro pata1s разг. на четири крака; pata1 de banco (de gallo) прен. безсмислица, абсурд (обикн. с гл. salir + con); pata1 de palo чукан, дървен крак, протеза; pata1 de pobre прен., разг. подут, изранен крак; a la pata1 coja на куц крак; pata1s arriba с краката нагоре; a la pata1 la llana; a (la) pata1 llana спокойно, без афектиране; bailar en una pata1 разг. Амер. много съм доволен; echar la pata1 прен., разг. извличам полза, облагодетелствам се; pata1s arriba прен., разг. наопаки, с краката нагоре; tener uno buena (mala) pata1 а) разг. имам добър (лош) късмет); б) прен., разг. строен, грациозен съм ( не притежавам грация).

m 1) крак, лапа; 2) поставка, подложка; 3) стебло, стрък (на растение); 4) крак (на мебел); 5) жив. основен цвят; 6) поез. стъпка; 7) театр. подаване на суфльора; 8) стъпка (мярка за дължина); 9) заключителна част, край; 10) основание, предлог, повод; 11) утайка; 12) основа (на тъкан); 13) ходило на чорап; 14) стил, начин на съществуване или действие; estaba en pie de guerra намираше се във военна готовност; 15) край и бяло поле под текст; al pie de la carta в края на писмото; 16) pl противоположната част на началото; a los pies de la cama в долния край на леглото; 17) име или титла на лице, към което е адресирано посланието; 18) обяснение или кратък коментар под снимка или гравюра; 19) основна (или челна) част от нещо; pie de ejército ядро на войската; 20) pl с прил. muchos, buenos и др. означава лекота на походката; siete pies de tierra прен. гроб; al pie близо, до; al pie del àrbol до дървото; al pie de la cuesta прен. в началото на нещо трудно и дълго; al pie de la letra буквално, точно; стриктно; a pie juntillas а) със събрани крака; б) прен. уверено, сигурно, упорито, убедено; acentar uno el pie а) стъпвам сигурно; б) прен. действам предпазливо, зряло; caérsele algo o alguien a los pies a uno прен., разг. преставам да уважавам, да ценя, да имам доверие на нещо или някого; cojear uno del mismo pie que otro прен. имам същите недостатъци като друг; de a pie пехотинец (за войник); meter un pie прен., разг. започвам да напредвам; pie ante pie стъпка по стъпка; recalcarse el pie навяхвам си крака; tomar uno pie de una cosa прен. позовавам се или се оправдавам с нещо; a pie пеша; a pie firme твърдо; de (en) pie прав; dar pie прен. давам повод; estar de pie стоя прав; no poderse tener en pie прен. съвсем съм изтощен; ponerse de pie ставам, изправям се; a cuatro pies на четири крака; arrastrar los pies прен. не ме държат краката (от старост); írsele los pies a uno букв., прен. подхлъзвам се; haber nacido de pie прен. роден под щастлива звезда; no tener pies ni cabeza прен. безреден, несвързан, хаотичен.

m 1) точка; 2) чест, честолюбие, въпрос на чест; 3) бод; бримка; hacer punto плета; 4) трикотаж; de punto трико (материя); 5) муз. камертон; 6) спорт. точка; 7) точка (от устав, правилник); 8) място за коли под наем; 9) точка, оценка по точки (в игри, упражнения, изпити и др.); 10) най-малка частица, незначително обстоятелство; 11) миг, момент, минимална частица време; 12) част, проблем в наука; 13) същественото, главното в един проблем; 14) цел, намерение; 15) перфектно състояние в приготвянето на нещо (на огън); 16) крайна степен в ск€лата на ценностите (горна или долна); 17) степени на ск€ла; punto y aparte а) ортогр. точка и нов ред; б) прен. край на разговора; punto crítico критична точка; punto débil слабото място; punto de mira цел (при стрелба); punto de partida прен. основа, база за изводи и наблюдения, отправна точка, предпоставка; punto de referencia а) точка за сравняване, за съпоставка; б) факт, доклад, документ за допълване на познанието; punto final точка (крайна); punto interrogante въпросителен знак; punto neuràlgico прен. невралгичнта точка; punto redondo край (на спор, дискусия); punto (y) seguido точка и ново изречение; puntos suspensivos многоточие; dos puntos две точки; punto y coma грам. точка и запетая; a buen punto навреме; a punto fijo напълно, завършено, уверено; a tal punto que до степен да, така че; dar en el punto а) прен. срещам трудност; б) улучвам; en punto a що се отнася до; hasta cierto punto до известна степен; subir de punto una cosa раста, увеличавам се (за нещо); punto de apoyo мех. опорна точка; punto de congelación точка на замръзване; punto de contacto допирна точка; punto de costado мед. бодежи в сърдечната област; en punto точно; en su punto във върховата точка, в най-добрия момент; en punto a що се отнася до; punto menos почти колкото; hombre de punto човек на честта; punto de honra въпрос на чест; a punto de на път да; punto de vista гледна точка; hasta qué punto до каква степен; estar en punto готов съм; estar a punto de а) готов съм да; б) всеки момент ще; tocar el punto sensible прен. засягам болното място; los cuatro puntos cardinales четирите главни посоки; vencer (ganar, batir) por puntos спорт. побеждавам, печеля, бия по точки.

1. adj 1) кралски, царски; 2) прен. прекрасен, великолепен; 3) прен. величествен; 4) роялистки; 2. m 1) реал (испанска монета = 25 сентавос); 2) кралска галера; 3) роялист, монархист; con mi real2 y mi pala прен., разг. с имуществото и личността си; no valer algo o alguien un real2 (ni un real2) прен., разг. нищо не струвам; por cuatro real2es много евтино; un real2 sobre otro прен., разг. в брой, изцяло.

f 1) линийка; 2) правило; regla de tres мат. тройно правило; las cuatro reglas мат. четирите основни действия; en (toda) regla прен. както трябва; por regla по правило; según la regla правилно; contravenir una regla нарушавам правило; no hay regla sin excepción всяко правило си има изключение; a regla по правилата; echar la regla проверявам правилността с линия; 3) ред, порядък; estar en regla в ред съм; por regla general почти винаги, като правило; salir de regla, salirse de la regla прен. прекалявам, минавам границата; 4) менструация; 5) умереност, мярка, мяра; 6) принцип, максима; 7) начин на действие.

intr 1) идвам, приближавам се; 2) явявам се, представям се пред някого; 3) по мярка съм (за дреха); 4) отстъпвам, съгласявам се; 5) (en) решавам, постановявам; 6) вирея, раста; 7) следвам непосредствено; 8) произхождам, произтичам; 9) идва на ума; 10) оказвам се; 11) фигурирам, появявам се в текст; включен съм, споменат съм; 12) наближавам, настъпвам (за определено време); 13) започвам да се проявявам; 14) случвам се, ставам; 15) настъпва нещо, което е било очаквано или е предизвиквало страх (с предл. a + inf); 16) с предл. a + ser, tener, decir нещо като; горе-долу същото (приблизително съответствие); viene a tener cuatro mil duros има около четири хиляди дурос; 17) с предл. sobre, означава: падам; 18) с gerundio на глаголите за движение има смисъла на същия глагол: venir corriendo бягам; venir estudiando уча; eso viene a ser lo mismo това се оказва същото; venir en deseo желая; venir en conocimiento научавам; venir al caso подхождам за случая; venir a menos разорявам се, западам, затъвам; en lo por venir в бъдеще; venir abajo провалям се, пропадам; їa qué viene eso? откъде накъде?; Ўven acà! разг. ела тук! слушай!; Ўvenga!; Ўvenga de ahí! разг. хайде, давай (кажи, направи)!; venga lo que viniere каквото ще да става; venir clavada una cosa a otra прен., разг. заспива; точно на място си е, уместно за случая; venir rodada una cosa прен. идва ми като по поръчка; Ўno me vengas con...! не ми разправяй...!

f 1) истина; 2) правдивост, искреност; 3) правдоподобност; 4) твърдост, неизменност; 5) реалност, действителност; 6) pl откровено мнение, укор; verdad es como puños разг. очевидна истина; a decir verdad; a la verdad наистина, действително; de verdad наистина; decir cuatro verdads прен. казвам истината в очите; a mala verdad с измама, лъжливо; bien es verdad que истина е, че; faltar uno a la verdad лъжа, не казвам истината; їverdad? нали?, така ли?