-
1 croire
v. (lat. credere "confier", fig. "avoir confiance") I. v.tr.dir. мисля, вярвам, допускам, смятам, считам; croire qqn. вярвам на някого; je te crois вярвам ти; мисля като тебе, това е очевидно; je crois ce que vous me dites вярвам на това, което ми казвате; qui l'eût cru кой би си го помислил; ne pas en croire ses yeux не вярвам на очите си; on croît rêver сякаш това е сън; on l'a cru mort сметнаха го за мъртъв; II. v.tr.ind. croire а, en вярвам; croire au progrès вярвам в прогреса; croire а l'astrologie вярвам в астрологията; croire en Dieu вярвам в бога; croire en qqn. имам доверие в някого; III. v.intr. 1. вярвам, имам вяра в; 2. имам религиозна вяра; se croire смятам се, считам се; il se croit très malin той се смята за много хитър. Ќ а ce que je crois както ми се струва; а l'en croire според него (ако се вярва на това, което той казва); c'est а n'y pas croire това е просто невъзможно, недопустимо; faire croire а qqn. qqch. уверявам, убеждавам някого в нещо; je crois bien (je te crois) разг. естествено, разбира се; croire que c'est arrivé въобразявам си, че нещо се е случило; croire au Père Noël разг. много съм наивен. Ќ Ant. douter; contester; nier, protester. -
2 décroire
v.tr. (de dé- et croire) разг. не вярвам. Ќ Ant. croire. -
3 accroire
v.tr. (de а et croire) 1. в съчет. с глаголите faire, laisser accroire qqch. уверявам, убеждавам в нещо невярно; 2. en faire accroire лъжа, измамвам, разправям небивалици. -
4 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
5 contester
v.tr. (lat. jur. contestari "plaider en produisant des témoins") оспорвам, контестирам; contester la succession de qqn. оспорвам наследството на някого; contester la vérité оспорвам истината. Ќ Ant. admettre, approuver, attester, avouer, certifier, croire, reconnaître. -
6 créance
f. (de creire, a. forme de croire, ou lat. pop. °credentia) 1. доверие, вяра; 2. търг. кредит; lettre de créance кредитно писмо; créance douteuse лош кредит (чието погасяване не е сигурно); 3. ост. вярване, вяра. Ќ lettres de créance диплом. акредитивни писма. Ќ Ant. dette; méfiance, septicisme. -
7 crédibilité
f. (lat. credibilitas, de credere "croire") вероятност, достоверност. Ќ Ant. impossibilité, incrédibilité, invraisemblance. -
8 crédule
adj. (lat. credulus, de credere "croire") лековерен, доверчив. Ќ Ant. défiant, incrédule, sceptique, méfiant, soupçonneux. -
9 croyable
adj. (de croire) вероятен, който може да се повярва. Ќ Ant. incroyable, impensable, inimaginable, invraisemblable. -
10 croyance
f. (de croire) вярване, вяра; croyance dans, en qqch. вярване в нещо; croyance en Dieu вярване в Бога. Ќ Ant. incroyance, défiance, doute; ignorance; agnosticisme, scepticisme. -
11 croyant,
e adj. et n. (p. prés. de croire) 1. вярващ; 2. правоверен ( у мюсюлманите). Ќ Ant. incroyant, incrédule mécréant, agnostique, athée, infidèle, sceptique. -
12 cuisse
f. (lat. coxa "hanche", puis "cuisse") бедро; бут, кълка; cuisse de poulet пилешка кълка; cuisses de grenouille жабешки бутчета. Ќ se croire sorti de la cuisse de Jupiter разг. имам много високо мнение за себе си. -
13 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
14 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
15 douter
v.intr. (lat. dubitare) съмнявам се, подозирам; douter de qqn., de qqch. съмнявам се в някого, в нещо. Ќ douter de ses yeux не вярвам на очите си; ne douter de rien убеден съм в успеха си, сигурен съм в себе си; se douter подозирам, предполагам, предугаждам. Ќ Ant. croire; admettre. -
16 ducroire
m. (de du et croire "vendre а crédit") делкредере. -
17 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
18 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
19 fermement
adv. (de ferme) твърдо, здраво, силно, крепко; уверено, смело, решително; непоколебимо; croire fermement qqch. твърдо вярвам в нещо. -
20 fonder
v.tr. (lat. fundare) 1. слагам основи (на здание); 2. създавам, основавам (град и др.); 3. учредявам, основавам (институция и др.); 4. прен. основавам, мотивирам; se fonder основавам се, облагам се; se fonder sur основавам се на. Ќ être fondé имам основание да; fonder en droit основавам се на правото; fonder en raison почивам на разума; être fondé а (+ inf.) имам основание да; être fondé а croire имам основание да вярвам.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
croire — [ krwar ] v. <conjug. : 44> • creire 1080; credre Xe; lat. credere « confier », fig. « avoir confiance » I ♦ V. tr. dir. 1 ♦ Tenir pour vrai ou véritable. ⇒ accepter, admettre. Je crois ce que vous dites. Ne croyez rien de ce qu il vous… … Encyclopédie Universelle
croire — Croire, Credere. Croire et dire, Autumare. Aisé à croire, Credibilis. Croire facilement, Se credulum praebere. Croire pour tout certain, Pro haud dubio habere. Comme je croy par quelques conjectures que j ay, Vt coniicio. Chacun le croit ainsi… … Thresor de la langue françoyse
croire — CROIRE. v. a. Je crois, tu crois, il croit; nous croyons, vous croyez, ils croient. Je croyois, nous croyions, vous croyiez, ils croyoient. Croi, ou crois. Que je croie, que nous croyions. Que je crusse, que tu crusses, qu il crût; que nous… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
croire — CROIRE. v. act. Estimer une chose veritable, la tenir pour vraye. Croire legerement. croire de leger. croire facilement. croire certainement. j ay de la peine à croire cela, je le croy bien, je n en croy rien. il croit cette relation, ce conte &c … Dictionnaire de l'Académie française
croire — CROÍRE s. v. croit. Trimis de siveco, 13.09.2007. Sursa: Sinonime … Dicționar Român
croire — (kroi r ; en 1703, la prononciation indiquée est crere, sur le théâtre on disait je croa et non pas je cres ; plusieurs prononcent crere, dit Chifflet, Gramm. p. 201 ; je crais, dit Vaugelas ; la prononciation longtemps incertaine, comme on voit … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CROIRE — v. a. ( Je crois, tu crois, il croit ; nous croyons, vous croyez, ils croient. Je croyais ; nous croyions, vous croyiez, ils croyaient. Je crus. J ai cru. Je croirai. Je croirais. Crois. Que je croie, que nous croyions. Que je crusse, que tu… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CROIRE — v. tr. Tenir pour véritable. J’ai de la peine à croire tout ce qu’il dit. Vous ne me ferez jamais croire cela. Il croit cette histoire, ce conte. Ne croyez rien de tout ce qu’il vous dit. C’est un homme défiant, il ne croit que ce qu’il voit.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
croire — vt. KRAIRE (Aix.017, Albanais.001, Alex, Annecy.003, Albertville, Arvillard.228, Chambéry.025b, Compôte Bauges.271, Giettaz.215, Montagny Bozel.026, Montendry.219, Morzine, Reyvroz.218, Sevrier.023, Thônes.004, Villards Thônes.028), krére (025a,… … Dictionnaire Français-Savoyard
Croire — Eurovision Song Contest 1988 entry … Wikipedia
Croire — ANOUILH (Jean) Bio express : Auteur dramatique et metteur en scène français (1910 1987) «C est bon pour les hommes de croire aux idées et de pouvoir mourir pour elles.» Source : Antigone Mot(s) clé(s) : Croire Homme Idée… … Dictionnaire des citations politiques
