-
1 criminal law
наказателно право; -
2 criminal
{'kriminəl}
I. 1. престъпен, криминален
2. углавен, наказателен
CRIMINAL law наказателно право
CRIMINAL jurist/lawyer криминалист
to take CRIMINAL proceedings against повдигам наказателно преследване срещу
II. n престъпник, злодей* * *{'kriminъl} I. a 1. престъпен; криминален; 2. углавен, наказ* * *углавен; престъпен; престъпник; злодей; криминален;* * *1. criminal jurist/lawyer криминалист 2. criminal law наказателно право 3. i. престъпен, криминален 4. ii. n престъпник, злодей 5. to take criminal proceedings against повдигам наказателно преследване срещу 6. углавен, наказателен* * *criminal[´kriminl] I. n престъпник; злодей, рецидивист; II. adj юрид. 1. престъпен; криминален; \criminal conversation прелюбодеяние; 2. углавен, наказателен; \criminal law наказателно право; \criminal jurist, \criminal lawyer криминалист; to take \criminal proceedings against s.o. започвам углавно преследване срещу някого; 3. разг. престъпно (прен.); безумно; безразсъдно. -
3 law
{lɔ:}
1. закон, законност
at/in LAW по/съобразно закона
2. право, юриспруденция
commercial/mercantile LAW, LAW merchant търговско право
criminal LAW наказателно право
customary LAW обичайно право
LAW of nations, international LAW международно право
private LAW частно право
public LAW публично/държавно право
statute LAW статутно право, писан закон
3. право (като професия)
to practise LAW, to go in for the LAW юрист съм, упражнявам юридическа професия
Doctor of LAW s (съкр. LL. D.) доктор по правото
4. съд, съдопроизводство, съдебна процедура
action at LAW иск, дело, съдебен процес
to be at LAW (with) водя процес/дело, съдя се (с)
to go to LAW (with someone) отивам в съд, завеждам дело (против някого), привличам под съдебна отговорност
to take the LAW into one's own hands саморазправям се
5. съдийство
адвокатура, адвокатско съсловие (често с the)
6. правило, принцип (на игра, в изкуството и пр.)
7. сп., лов. отстъпка, даване н преднина/преимущество (време, разстояние-на противник)
8. природен закон, закономерност (и LAW of nature, natural LAW)
to be a LAW into oneself не спазвам установените обичаи, действувам по собствени принципи
to lay down the LAW прен. налагам се, не търпя възражения
to give the LAW to налагам се на
the LAW Мойсеевите закони, Старият завет, разг. полицията, полицай
LAW and order ред и законност* * *{lъ:} n 1. закон; законност; at/in law по/съобразно закона; 2. прав* * *съдопроизводство; съдиийство; съд; принцип; правило; право; правен; адвокатура; законност; закон;* * *1. action at law иск, дело, съдебен процес 2. at/in law по/съобразно закона 3. commercial/mercantile law, law merchant търговско право 4. criminal law наказателно право 5. customary law обичайно право 6. doctor of law s (съкр. ll. d.) доктор по правото 7. law and order ред и законност 8. law of nations, international law международно право 9. private law частно право 10. public law публично/държавно право 11. statute law статутно право, писан закон 12. the law Мойсеевите закони, Старият завет, разг. полицията, полицай 13. to be a law into oneself не спазвам установените обичаи, действувам по собствени принципи 14. to be at law (with) водя процес/дело, съдя се (с) 15. to give the law to налагам се на 16. to go to law (with someone) отивам в съд, завеждам дело (против някого), привличам под съдебна отговорност 17. to lay down the law прен. налагам се, не търпя възражения 18. to practise law, to go in for the law юрист съм, упражнявам юридическа професия 19. to take the law into one's own hands саморазправям се 20. адвокатура, адвокатско съсловие (често с the) 21. закон, законност 22. правило, принцип (на игра, в изкуството и пр.) 23. право (като професия) 24. право, юриспруденция 25. природен закон, закономерност (и law of nature, natural law) 26. сп., лов. отстъпка, даване н преднина/преимущество (време, разстояние-на противник) 27. съд, съдопроизводство, съдебна процедура 28. съдийство* * *law[lɔ:] I. n 1. закон; законност; to carry out the \law прилагам закона (законите); to go beyond the \law престъпвам закона; to pass a \law гласувам закон; 2. право; юриспруденция; civil \law гражданско право; commercial, mercantile \law, \law merchant търговско право; criminal \law наказателно право; \law of nations, international \law международно право; statute \law статутно право; писан закон; \law of diminishing marginal utility закон за намаляващата пределна полезност; \law of diminishing returns закон за намаляващата възвръщаемост; \law of reciprocal demand закон за реципрочното търсене; \law of value закон за стойността; \law and economics икономика на правото; to lay down the \law тълкувам законите; прен. налагам се, не търпя възражения; to read ( study) \law следвам право; 3. право (като професия); to practice \law, go in for the \law юрист съм, практикувам (за адвокат); Doctor of Laws (съкр. LLD) доктор по право; 4. съд, съдопроизводство, съдебна процедура; action at \law иск, дело; to be at \law ( with) водя процес (дело), съдя се с; to go to \law отивам в съд, завеждам дело; to go to \law with s.o. завеждам дело срещу някого, съдя някого; to have ( take) the \law of (on) s.o. завеждам дело против някого; привличам под съдебна отговорност; judge-made \law съдебна практика; юриспруденция; to take the \law into o.'s own hands саморазправям се; 5. съдийство; адвокатура, адвокатско съсловие (често с the); 6. правило, принцип (на игри, в изкуствата и пр.); 7. закон, принцип, правило (в науката); the \law of gravitation законът за гравитацията; \law of chance вероятностен закон; 8. сп. преднина, преимущество (време, разстояние, дадено на противник); 9. отсрочка; • necessity ( need) has no \law посл. мизерията си има свои закони, когато си в мизерия законът не важи; to be a \law (un) to o.s. не спазвам установените обичаи, карам на своя глава; his word is \law думата му е закон, думата му на две не става; the \law of self-preservation инстинкт за самосъхранение; blue \laws ам. пуритански, строги закони; the blue sky \law ам. закон, регулиращ пускането и продажбата на акции и ценни книжа; lunch ( mob) \law ам. саморазправа, закон на линча; martial \law военно положение; Draconian ( Draconic) \laws драконовски (сурови, жестоки) закони; the L. Мойсеевите закони; Старият Завет; разг., ам. полицията; стражар; the jungle \law, the \law of the jungle закон на джунглата, беззаконие; II. law int sl: \law! Господи! Боже Господи!
См. также в других словарях:
criminal law — n: public law that deals with crimes and their prosecution compare civil law ◇ Substantive criminal law defines crimes, and procedural criminal law sets down criminal procedure. Substantive criminal law was originally common law for the most part … Law dictionary
criminal law — ➔ law * * * criminal law UK US noun [U] LAW ► the part of the legal system which relates to punishing people who have committed a criminal act: »Investigation of breaches of the criminal law is generally the responsibility of the police. →… … Financial and business terms
Criminal law — Criminal Crim i*nal (kr?m ? nal), a. [L. criminalis, fr. crimen: cf. F. criminel. See {Crime}.] 1. Guilty of crime or sin. [1913 Webster] The neglect of any of the relative duties renders us criminal in the sight of God. Rogers. [1913 Webster] 2 … The Collaborative International Dictionary of English
Criminal law — Law Law (l[add]), n. [OE. lawe, laghe, AS. lagu, from the root of E. lie: akin to OS. lag, Icel. l[ o]g, Sw. lag, Dan. lov; cf. L. lex, E. legal. A law is that which is laid, set, or fixed; like statute, fr. L. statuere to make to stand. See… … The Collaborative International Dictionary of English
criminal law — n [U] laws concerning crimes and their punishments →↑civil law, common law ↑common law ▪ There was not enough evidence to bring a prosecution under the criminal law … Dictionary of contemporary English
criminal law — n. that area of law which deals in any way with crimes and their punishments … English World dictionary
criminal law — noun uncount the system of laws that deals with crimes and the punishment of criminals … Usage of the words and phrases in modern English
Criminal law — For the 1989 film, see Criminal Law (film). Criminal law, is the body of law that relates to crime. It might be defined as the body of rules that defines conduct that is not allowed because it is held to threaten, harm or endanger the safety and… … Wikipedia
criminal law — the laws of a state or country dealing with criminal offenses and their punishments. [1580 90] * * * Body of law that defines criminal offenses, regulates the apprehension, charging, and trial of suspected offenders, and fixes punishment for… … Universalium
Criminal Law — In diesem Artikel oder Abschnitt fehlen folgende wichtige Informationen: Vollständige Handlung Du kannst Wikipedia helfen, indem du sie recherchierst und einfügst … Deutsch Wikipedia
criminal law — The substantive criminal law is that law which for the purpose of preventing harm to society, (a) declares what conduct is criminal, and (b) prescribes the punishment to be imposed for such conduct. It includes the definition of specific offenses … Black's law dictionary
