-
1 crime
m. (lat. crimen "accusation") престъпление, злодеяние; crime de lèse-majesté престъпление срещу държавен глава; crime de guerre военно престъпление. Ќ sundicat du crime мафия, престъпен синдикат. Ќ Ant. exploit, prouesse. -
2 abominable
adj. (lat. abominabilis) отвратителен, ужасен; un crime abominable ужасно престъпление; un temps abominable отвратително време. -
3 accuser
v.tr. (lat. accusare) 1. обвинявам; accuser qqn. d'un crime обвинявам някого в престъпление; 2. осъждам нещо ( като вредно), не одобрявам; accuser une habitude осъждам навик; 3. accuser réception съобщавам, че съм получил писмо или пратка; 4. правя явен, видим, показвам, лича си; son visage accuse de la fatigue лицето му показва умора; 5. проличавам, признавам, издавам; accuser son âge признавам годините си; 6. s'accuser признавам се за виновен; 7. очертавам, подчертавам; accuser les contours очертавам контурите. Ќ Ant. disculper, excuser, justifier. -
4 capital2,
e, aux adj. (lat. capitalis, de caput "tête") главен, съществен; jouer un rôle capital2, играя главна, съществена роля; lettre capital2,e главна буква. Ќ peine capital2,e смъртно наказание; sentence capital2,e смъртна присъда; crime capital2, престъпление, което заслужава смъртна присъда; execution capital2,e екзекутиране на осъден на смърт; ville capital2,e столичен град; les sept péchés capital2, aux седемте смъртни гряха. Ќ Ant. accessoire, secondaire; insignifiant. -
5 commettre
v.tr. (lat. committere "mettre ensemble") 1. върша, извършвам, правя; commettre un crime извършвам престъпление; commettre une erreur правя грешка; commettre une trahison извършвам предателство; 2. възлагам, натоварвам; commettre qqn. а un emploi възлагам служба на някого; commettre qqch. а qqn. ост. поверявам нещо на някого; 3. излагам, компрометирам; commettre sa réputation компрометирам името си; 4. техн. усуквам (въже); se commettre v. pron. излагам се, компрометирам се. Ќ Ant. démettre, retirer. -
6 consommation
f. (lat. ecclés. consummatio) 1. потребление, потребителство, изразходване; консумиране; impôt de consommation данък за потребление; consommation d'essence изразходване на гориво; société de consommation потребителско общество; grille d'évaluation de la consommation скала за оценка на потреблението; 2. завършване, довършване, привършване; извършване; изпълняване; consommation d'un crime извършване на престъпление; consommation du mariage консумиране на брака; 3. разг. хранене в ресторант или поръчка в кафене, консумация. Ќ jusqu'а la consommation des siècles до края на света, завинаги. Ќ Ant. commencement, début; production. -
7 consommer
v.tr. (lat. consummare "faire la somme") 1. употребявам, консумирам, изразходвам; consommer de l'essence изразходвам гориво (за автомобил); cette voiture consomme trop тази кола харчи много бензин; 2. завършвам, довършвам, свършвам, извършвам; consommer un crime извършвам престъпление; 3. използвам; consommer son droit използувам правото си; 4. v.intr. правя консумация в кафене или ресторант; consommer а la terrasse консумирам, поръчвам на терасата; se consommer v. pron. 1. употребявам се, консумирам се, изразходвам се; 2. завършвам се, свършвам се; 3. използвам се. Ќ consommer le mariage консумирам брак. Ќ Ant. produire, commencer, laisser. -
8 crapuleux,
se adj. (de crapule) 1. развратен, мръсен, гаден; 2. долен, долнопробен. Ќ crime crapuleux, престъпление заради пари. -
9 criminel,
le adj. (lat. criminalis, de crimen "crime") 1. престъпен, криминален, углавен; procédure criminel,le наказателен процес (наказателно съдопроизводство); 2. m., f. престъпник; criminel, de guerre военопрестъпник; 3. m., f. убиец; 4. наказателен; droit criminel, наказателно право; code d'instruction criminel,le ост. наказателен кодекс. Ќ juridiction criminel,le углавен съд; avortement criminel, криминален аборт. Ќ Ant. innocent, juste, légitime, vertueux. -
10 criminogène
adj. (du lat. crimen, inis "crime"et -gène) криминогенен, пораждащ престъпления. -
11 expiable
adj. (de expier) който може да се изкупи, изкупим; crime expiable престъпление, което може да се изкупи. Ќ Ant. inexpiable. -
12 expier
v.tr. (lat. expiare, rad. pius "pieux") изкупвам, изплащам; expier son crime изкупвам престъплението си. -
13 gratuit,
e adj. (lat. gratuitus, de gratis) 1. безплатен, безвъзмезден; consultation gratuit,e безплатна консултация; 2. прен. немотивиран, необоснован; безпричинен; hypothèse gratuit,e немотивирано предположение; crime gratuit, немотивирано престъпление. Ќ а titre gratuit, безплатно. Ќ Ant. coûteux; cher; fondé, motivé; payant. -
14 imputer
v.tr. (lat. imputare "porter au compte") 1. приписвам, вменявам; обвинявам; imputer un crime а qqn. приписвам някому престъпление; 2. отдавам; imputer а la négligence отдавам на небрежност; imputer un échec а la malchance отдавам неуспех на липсата на късмет; 3. фин. прехвърлям, отнасям суми към бюджета. Ќ Ant. excuser; disculper. -
15 inavoué,
e adj. (de in- et avoué) непризнат, неизповядан; crime inavoué, непризнато, тайно престъпление. Ќ Ant. avoué, connu. -
16 inexpiable
adj. (lat. inexpiabilis) 1. неизкупим, който не може да се изкупи; crime inexpiable престъпление, което не може да се изкупи; 2. безпощаден; lutte inexpiable безпощадна борба. Ќ Ant. expiable. -
17 informer
v. (lat. informare "façonner, former") I. v.tr. 1. информирам, осведомявам, уведомявам; informer qqn. de qqch. информирам някого за нещо; 2. съобщавам, известявам; 3. филос. придавам форма или значение на нещо; II. v.intr. юр. разследвам; informer sur le crime разследвам престъплението; s'informer v. pron. 1. информирам се, осведомявам се, уведомявам се; 2. съобщавам се; 3. разследвам, разузнавам. -
18 instruire
v.tr. (lat. instruere "outiller, instruire") 1. уча, обучавам, наставлявам, просвещавам; 2. инструктирам; 3. осведомявам, уведомявам, известявам; instruire qqn. de qqch. осведомявам някого за нещо; 4. юр. разследвам, провеждам следствие; instruire un crime разследвам престъпление; s'instruire v. pron. 1. обучавам се; 2. уведомяваме се един друг; 3. s'instruire sur осведомявам се за. -
19 justice
f. (de justitia) 1. справедливост, правда; la justice sociale социална справедливост; 2. правота; 3. правосъдие, съд; съдебно ведомство; юриспруденция; justice militaire военно съдебно ведомство; justice civile гражданска юриспруденция; déni de justice отказ от даване на правосъдие (от страна на съдия); être appelé en justice извикан съм пред съда. Ќ demander justice искам, търся правосъдие; basse justice ист. феодално право за разрешаване на малки дела; descente de justice обиск; faire justice а qqn. обезщетявам някого; признавам правото на някого; faire justice de qqn. саморазправям се с някого; отмъщавам си; faire justice d'une chose справям се сам с нещо; se faire justice отмъщавам си; убивам се; palais de justice съдебна палата; la Justisse Темида; raide comme la justice вцепенен, който не може да се отпусне, стегнат, вдървен. Ќ Ant. crime, iniquité, injustice. -
20 lèse-
adj. f. (du lat. crimen læsa majestatis) дума, която се поставя пред някои съществителни от ж. р., за да означи, че срещу понятието, изразено от съществителното, е било извършено посегателство: напр. crime de lèse--humanité (société) престъпление срещу човечеството ( обществото). Ќ Hom. laize.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
crime — [ krim ] n. m. • 1160; lat. crimen « accusation » 1 ♦ Sens large Manquement très grave à la morale, à la loi. ⇒ attentat, 1. délit, faute, 1. forfait , infraction, 3. mal, péché. Crime contre nature. « L intérêt que l on accuse de tous nos crimes … Encyclopédie Universelle
crime — / krīm/ n [Middle French, from Latin crimen fault, accusation, crime] 1: conduct that is prohibited and has a specific punishment (as incarceration or fine) prescribed by public law compare delict, tort 2: an offense against public law … Law dictionary
crime — W2S2 [kraım] n [Date: 1200 1300; : Latin; Origin: crimen judgment, accusation, crime ] 1.) [U] illegal activities in general ▪ We moved here ten years ago because there was very little crime. ▪ Women commit far less crime than men. ▪ Police… … Dictionary of contemporary English
crime — CRIME. s. m. Action meschante & punissable par les loix. Crime capital. grand crime. crime atroce, detestable. crime enorme. crime inoüi, noir, irremissible. commettre, faire un crime. faire un crime à quelqu un de quelque chose, pour dire,… … Dictionnaire de l'Académie française
crime — CRIME. s. m. Mauvaise action que les lois punissent. Crime capital. Grand crime. Crime atroce, détestable. Crime énorme. Crime inouï, noir, irrémissible. Commettre, faire un crime. Punir un crime. Pardonner un crime. Abolir un crime. L abolition… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
crime — [ kraım ] noun *** 1. ) count an illegal activity or action: commit a crime (=do something illegal): She was unaware that she had committed a crime. the scene of a crime (=where it happened): There were no apparent clues at the scene of the crime … Usage of the words and phrases in modern English
crime — [kraɪm] noun LAW 1. [countable] a dishonest or immoral action that can be punished by law: • Insider trading is a crime here and in the U.S. 2. [uncountable] illegal activities in general: • We moved here ten years ago because there was very… … Financial and business terms
Crime — (kr[imac]m), n. [F. crime, fr. L. crimen judicial decision, that which is subjected to such a decision, charge, fault, crime, fr. the root of cernere to decide judicially. See {Certain}.] 1. Any violation of law, either divine or human; an… … The Collaborative International Dictionary of English
Crime — 〈[kraım] m. 6 oder n. 15〉 I 〈zählb.〉 Verbrechen, Gewalttat II 〈unz.; Sammelbez. für〉 Kriminalität; →a. Sex and Crime [engl.] * * * Crime [kra̮im ], das; s [engl. crime < afrz. crime < lat. crimen = Verbrechen]: engl. Bez. für: Verbrechen,… … Universal-Lexikon
crime — Crime, et cas qu on a commis, Crimen. Un crime pour lequel y a peine de mort, ou d infamie, Capitale facinus, vel crimen. Crime de lese majesté, Perduellio. Pour certain crime ou cas, Certo nomine maleficij. Commettre un crime, ou faire une faute … Thresor de la langue françoyse
crime — mid 13c., sinfulness, from O.Fr. crimne (12c., Mod.Fr. crime), from L. crimen (gen. criminis) charge, indictment, accusation; crime, fault, offense, perhaps from cernere to decide, to sift (see CRISIS (Cf. crisis)). But Klein (citing Brugmann)… … Etymology dictionary
