-
1 crier
v. (lat. pop. °critare, contract. de quiritare "appeler les citoyens au secours") I. v.intr. 1. викам, крещя; пискам; crier au secours викам на помощ; crier а tue-tête викам с цяло гърло; 2. оплаквам се, протестирам; 3. викам силно, карам се; 4. скърцам, издавам неприятен звук; II. v.tr. 1. разгласявам, обявявам високо; crier une nouvelle разгласявам новина; 2. крещя, извиквам, изкрещявам; crier un ordre изкрещявам заповед; crier а qqn. de se taire извиквам на някого да млъкне; 3. рекламирам стока, като викам по улиците ( за амбулантен търговец). Ќ sans crier gare разг. без предупреждение; crier des meubles юр. продавам мебели на публичен търг; crier famine оплаквам се от глада; crier misère оплаквам се от мизерията. Ќ Ant. chuchoter. -
2 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
3 casse-cou
m. (de casser et cou) (pl. casse-cous) 1. опасно място (за падане); 2. m.,f разг. непредпазлив, неблагоразумен човек, луда глава; 3. adj.inv. опасен, непредпазлив. Ќ crier casse-cou а qqn. предупреждавам някого за опасност. -
4 chahuter
v. (o. i., p.-к. dial., cf. cahuler "huer", cahuler "crier de douleur") I. v.intr.1. вдигам голям шум, врява; 2. ост. играя танца chahut; II. v.tr. 1. блъскам някого (за да предизвикам смях); 2. chahuter un professeur вдигам врява, за да протестирам срещу учител. -
5 chuchoter
v. intr. (onomat.) 1. шепна, шушукам, шушна; chuchoter а l'oreille de qqn. шепна на ухото на някого; 2. шумоля (за листа); 3. издавам неясен шум. Ќ Ant. crier, hurler. -
6 clamer
v.tr. (lat. clamore "crier") викам, заявявам на висок глас; clamer son innocence заявявам на висок глас своята невинност. Ќ Ant. se taire. -
7 cri
m. (de crier) 1. вик, крясък; cri de guerre боен вик; pousser de cris издавам викове, викам; cri de joie вик от радост; 2. вик, рев, крясък на животно; 3. остър звук, скърцане. Ќ le dernier cri de la mode разг. последна мода; pousser les hauts cris протестирам шумно. Ќ Ant. chuchotement, murmure; silence. -
8 criant,
e adj. (de crier) 1. който вика, крещи; 2. крещящ (който бие на очи, който възмущава); явен, очевиден; injustice criant,e крещяща неправда. -
9 criard,
e adj. (de crier) 1. креслив; 2. прен. ярък, крещящ (за цвят); 3. пронизителен, неприятен за ухото. Ќ Ant. silencieux; doux, harmonieux, agréable; sobre. -
10 criée
f. (de crier) 1. публичен търг; vendre а la criée продавам на публичен търг; 2. място, където се продава риба на открити сергии. Ќ cotation а la criée определяне на борсови котировки чрез обявяване на висок глас на сключените сделки. -
11 crieur,
euse m., f. (de crier) човек, който продава стока, като вика по улиците. Ќ crieur, public ост. глашатай; crieur, de journaux вестникопродавец. -
12 croule
f. (de l'all. grillen "crier") 1. лов на бекаси (през пролетта); 2. момент, когато при залеза на слънцето бекасите надават крясъци. -
13 décrier
v.tr. (de dé- et crier) 1. обезценявам; 2. прен. опозорявам, оклеветявам; se décrier опозоряваме се, оклеветяваме се взаимно. Ќ Ant. prôner, vanter, célébrer, louer. -
14 désert2
m. (bas. lat. desertum) пустиня; traversée du désert2 временно оттегляне на политик от светския живот; faire le désert2 (autour de soi...) избягвам всички около себе си; parler (crier, prêcher) dans le désert2 говоря без някой да ме слуша. -
15 écorcher
v.tr. (bas lat. excorticare) 1. дера, одирам (кожа); 2. беля, обелвам (кора); écorcher un arbre обелвам кората на дърво; 3. драскам, одрасквам; съдирам, разкъсвам; 4. прен. обирам, оскубвам; 5. прен. действам неприятно, дразня; 6. прен. произнасям лошо, говоря неправилно; écorcher le français имам лошо френско произношение; 7. воен. повреждам повърхностно (за стена на укрепление); s'écorcher одрасквам се, ожулвам се. Ќ crier comme si on l'écorchait крещи като луд, като че ли го дерат жив. -
16 écrier
(s') v.pr. (de й- et crier) провиквам се, извиквам. -
17 enfin
adv. (pour en fin) 1. с една дума, накратко казано; 2. най-сетне, най-после; 3. по-точно; elle est blonde, enfin plutôt rousse тя е руса, по-точно рижава; 4. в крайна сметка; car enfin ce n'est pas tout de crier, il faut agir в крайна сметка не трябва само да се говори, трябва да се действа. -
18 famine
f. (de faim) глад; crier famine оплаквам се от немотията си; salaire de famine ниска заплата. -
19 fort1,
e adj. (lat. fortis) 1. силен; здрав, як; мощен; un homme fort1, силен човек; être fort1, comme un Turc много съм силен; le sexe fort1, силният пол; recourir а la manière fort1,e прибягвам до сила, насилие; 2. едър, голям, дебел, пълен; femme un peu fort1,e леко пълна жена; une fort1,e poitrine едър бюст; 3. укрепен; une ville fort1,e укрепен град; 4. гъст; 5. тежък, мъчителен; 6. кисел; лют; стипчив; силен; café fort1, силно кафе; vin fort1, силно вино; moutarde fort1,e люта горчица; 7. обоснован; 8. способен, опитен, сръчен, силен (в учението); 9. солиден, здрав, устойчив; un cuir fort1, здрава кожа; 10. глинест; terre fort1,e глинеста почва; 11. остър, силен; douleur fort1,e силна болка; 12. прекален, извънмерен; нечуван, невероятен; 13. стабилен; здрав; gouvernement fort1, силно правителство; 14. m. най-същественото у някого; 15. m. укрепена част; 16. m. сърцевина, среда; 17. fort1, adv. силно; много, крайно; crier fort1, викам силно. Ќ а plus fort1,e raison толкова повече; colle fort1,e туткал; esprit fort1, човек, който не е дребнав; свободомислещ; la raison du plus fort1, est toujours la meilleure погов. винаги правото е на страната на по-силния; prix fort1,s високи цени; se porter fort1, pour qqn. отговарям за някого. Ќ Ant. débile, faible, fragile, malingre; peureux; nul. -
20 gare!2
interj. (impér. de garer) пази се! пазете се! варда! внимание! gare!2 а toi! пази се, мисли му! gare!2 aux conséquences! мислете за последиците! sans crier gare!2 без предупреждение; gare!2 а la peinture! пазете се от боята!
- 1
- 2
См. также в других словарях:
crier — [ krije ] v. <conjug. : 7> • Xe; lat. pop. °critare, contract. de quiritare « appeler les citoyens au secours » I ♦ V. intr. 1 ♦ Jeter un ou plusieurs cris. ⇒ beugler, brailler, bramer, s égosiller, s époumoner, glapir, gueuler, hurler.… … Encyclopédie Universelle
crier — CRIER. v. n. Jeter un ou plusieurs cris. Ne faites pas crier cet enfant. Laissez le crier. Il crie de toute sa force. Il crioit si fort, que ... Il doit faire à l imparfait et au subjonctif, Nouscrîions, vous crîiez, etc. f♛/b] On dit familièrem … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
crier — Crier. v. n. Jetter un ou plusieurs cris. Quand on le bat, il crie. ne faites pas crier cet enfant. laissez le crier. il crie de toute sa force. il crioit si fort que, &c. il crioit comme un perdu, comme un fou, comme un enragé, comme un… … Dictionnaire de l'Académie française
Crier — Cri er (kr? ?r), n. [Cf. F. crieur. See {Cry}.] One who cries; one who makes proclamation. Specifically, an officer who proclaims the orders or directions of a court, or who gives public notice by loud proclamation; as, a town crier. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
crier — early 13c. as a surname; as an officer of the courts, late 13c., agent noun from CRY (Cf. cry); town crier sense is late 14c … Etymology dictionary
crier — [krī′ər] n. 1. a person who cries 2. a) an official who shouts out announcements, as in a court b) TOWN CRIER 3. a person who shouts out announcements about his or her wares; huckster … English World dictionary
crier — index harbinger, informer (a person who provides information) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
crier — CRÍER s.m. v. creier. Trimis de LauraGellner, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 … Dicționar Român
crier — (kri é), je criais, nous criions, vous criiez ; que je crie, que nous criions, que vous criiez ; je crierai ; je crierais ; on écrit aussi quelquefois crîrai, crîrais v. n. 1° Faire un ou plusieurs cris. Écoutez, l enfant crie. Le chien battu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CRIER — v. n. Jeter un ou plusieurs cris. Ne faites pas crier cet enfant. Laissez le crier. Il crie de toute sa force. Il criait si fort, que... Un chien qui crie parce qu on le bat. On entendait crier les hiboux. Fam., Crier comme un perdu, comme un fou … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CRIER — v. intr. Jeter un ou plusieurs cris. Ne faites pas crier cet enfant. Laissez le crier. Il crie de toute sa force. Un chien qui crie parce qu’on le bat. On entendait crier les hiboux. Fam., Crier comme un perdu, comme un fou, comme un enragé,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
