Перевод: с французского на болгарский

с болгарского на французский

cours

  • 1 en-cours

    ou encours m.inv. (de en- et cours) 1. фин. ценни книжа на предприятие, депозирани в банка, на които още не е настъпил падежа; 2. суровините, които се използват за производство и са част от складовите наличности.

    Dictionnaire français-bulgare > en-cours

  • 2 abrégé

    m. (de abréger) 1. съкращаване; 2. съкратено изложение на статия; un abrégé de grammaire кратка граматика; un cours abrégé съкратен курс; 3. loc.adv. en abrégé в съкратен вид; с много малко думи; phrase en abrégé изречение в телеграфен стил; écrire en abrégé пиша със съкращения. Ќ Ant. amplification, en détail, en grand.

    Dictionnaire français-bulgare > abrégé

  • 3 arrière-cour

    f. (de arrière et cour) (pl. arrière-cours) заден двор.

    Dictionnaire français-bulgare > arrière-cour

  • 4 basse-cour

    f. (de basse et cour) (pl. basses-cours) 1. заден двор за отглеждане на домашни птици; 2. кокошарник; 3. домашни животни и птици.

    Dictionnaire français-bulgare > basse-cour

  • 5 bourse2

    f. (hôtel de la famille Van der Burse, а Bruges) 1. борса; bourse2 de marchandises стокова борса; bourse2 de commerce търговска (стокова) борса; cours de bourse2 борсови котировки; la Bourse a monté борсовите котировки се покачиха; 2. bourse2 de l'emploi трудова борса; bourse2 des valeurs фондова борса.

    Dictionnaire français-bulgare > bourse2

  • 6 change1

    m. (de changer) 1. смяна, замяна, размяна, обмяна; gagner au change1, perdre au change1 печеля при размяната, губя при размяната; 2. размяна на пари (от една валута в друга); faire le change1 de francs en leva обменям франковете в левове; bureau de change1 бюро за смяна на пари, обменно бюро; 3. цена, която се иска за размяна на една валута с друга, курс; cours du change1 курсът на чуждите валути; taux de change1 fixe фиксиран обменен курс. Ќ agent de change1 борсов посредник (за валути); lettre de change1 менителница, полица; change1 или change1 complet памперс, пелена за еднократна употреба.

    Dictionnaire français-bulgare > change1

  • 7 chargé,

    e adj. et n. (de charger) 1. натоварен; chargé, de paquets натоварен с пакети; 2. обременен; 3. пълен, напълнен, зареден, изпълнен; le pistolet est chargé, пистолетът е пълен; batterie chargé,e зареден акумулатор; 4. обсипан; un homme chargé, d'honneurs човек, обсипан с почести; 5. нападнат, атакуван; 6. подут, подпухнал; 7. обложен; langue chargé,e обложен език; 8. ценен; lettre chargé,e писмо с обявена стойност. Ќ chargé, d'affaires управляващ легация (или посолство); chargé, de cours временен, хоноруван преподавател (в университет); un temps chargé, облачно време; être chargé, d'ans стар съм; emploi de temps chargé, натоварено работно време; style chargé, претрупан стил; chargé, de mission служител в командировка; специален пратеник; chargé, de recherches учен, изследовател.

    Dictionnaire français-bulgare > chargé,

  • 8 chute

    f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut.

    Dictionnaire français-bulgare > chute

  • 9 compensation

    f. (lat. compensatio, de compensare) 1. изравняване; compensation entre les gains et les pertes изравняване между печалбите и загубите; 2. заменяне; 3. обезщетение, възмездие, възнаграждение, компенсация; 4. взаимно покриване на реципрочни дългове; 5. фин. клиринг; chambre de compensation клирингова палата; accords de compensation клирингови спогодби; 6. псих. механизъм на компенсиране на психични комплекси. Ќ caisse de compensation взаимоспомагателна каса; compensation des dépens юр. разпределение на разноските между двете страни; cours de compensation уравнителен курс; horloge de compensation часовник с уравнително махало; en compensation за сметка на това. Ќ Ant. amende, peine; aggravation; déséquilibre, inégalité.

    Dictionnaire français-bulgare > compensation

  • 10 consolidé,

    e adj. et n. (angl. consolidated annuities, même o. que consolider) фин. гарантиран; bilan consolidé, консолидиран баланс (на предприятието-майка и на филиалите); m. pl. обществени фондове на английския държавен дълг; le cours des consolidé,s борсова котировка на тези книжа.

    Dictionnaire français-bulgare > consolidé,

  • 11 corsaire

    m. (bas lat. cursarius, de cursus "cours") 1. пиратски, корсарски кораб; 2. капитан на пиратски, корсарски кораб; 3. пират, корсар, морски разбойник. Ќ pantalon corsaire къс прилепващ по тялото панталон до под коляното.

    Dictionnaire français-bulgare > corsaire

  • 12 cour

    f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court.

    Dictionnaire français-bulgare > cour

  • 13 courre

    v.tr. (anc. forme de courir) 1. ост., в съчет. chasse а courre лов с преследване на дивеча с хрътки; 2. (само в inf.) преследвам животно. Ќ Hom. cour, cours, court.

    Dictionnaire français-bulgare > courre

  • 14 course

    f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité.

    Dictionnaire français-bulgare > course

  • 15 court1,

    e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours.

    Dictionnaire français-bulgare > court1,

  • 16 décapiter

    v.tr. (lat. méd. decapitare) 1. обезглавявам, отсичам главата; 2. отнемам най-горната, връхна част (на дърво и др.); 3. отпушвам; se décapiter 1. обезглавен съм; обезглавявам се; 2. лишавам се от най-главното, най-същественото. Ќ cours d'eau décapité par capture каптиран водоизточник.

    Dictionnaire français-bulgare > décapiter

  • 17 dériver2

    v. (lat. derivare) I. v.tr.dir. 1. отклонявам; dériver2 un cours d'eau отклонявам водна маса; 2. грам. произлизам; 3. прен. произлизам, произтичам; II. v.tr.ind. отклонен съм от естествената си посока.

    Dictionnaire français-bulgare > dériver2

  • 18 donner

    v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder.

    Dictionnaire français-bulgare > donner

  • 19 exercice

    m. (lat. exercitium) 1. упражняване; практикуване; 2. упражнение; exercices du corps физически упражнения; 3. упражнение на ученик; exercice de grammaire упражнение по граматика; 4. движение, ходене; 5. изпълнение на длъжност, на служебно задължение; 6. осъществяване на права; 7. воен. учение, обучение; faire l'exercice произвеждам строево обучение; 8. бюджетна, отчетна година; année d'exercice отчетна година: au cours de l'exercice 1997/98 в течение на отчетната 1997/98 година; exercice comptable, exercice fiscale финансова година; exercice budgétaire бюджетна година. Ќ en exercice на действителна служба; действащ; entrer en exercice встъпвам в длъжност; пристъпвам към изпълнение на служебните си задължения.

    Dictionnaire français-bulgare > exercice

  • 20 flatter

    v.tr. (du frq. °flat "plat") 1. галя, погалвам, милвам; 2. хваля, лаская, поласкавам; 3. действам приятно, наслаждавам, очаровам; 4. снизходителен съм; flatter les défauts de qqn. снизходителен съм към недостатъците на някого; 5. крия, прикривам истината; 6. благоприятствам; 7. залъгвам, утешавам, успокоявам; 8. разхубавявам; разкрасявам; cette coiffure la flatte тази прическа я разхубавява; 9. в съчет. с предл. de: давам надежда, обнадеждавам, залъгвам; se flatter лаская се, хваля се. Ќ flatter un cours d'eau отбивам течение на вода със слабо наклонени прегради. Ќ Ant. blâmer, critiquer.

    Dictionnaire français-bulgare > flatter

См. также в других словарях:

  • cours — [ kur ] n. m. • 1080; lat. cursus « course, cours » I ♦ 1 ♦ Écoulement continu de l eau (des fleuves, des rivières, des ruisseaux). Cours rapide, impétueux. ⇒ 2. courant. Arrêter, barrer, détourner le cours d une rivière. Descendre, remonter le… …   Encyclopédie Universelle

  • cours — COURS. s. m. Flux, mouvement de quelque chose de liquide. Il se dit particulièrement De l eau des rivières et des ruisseaux. Cours rapide. Cours lent. Cours impétueux. Arrêter, empêcher, retarder, détourner, couper, rompre le cours. S opposer au… …   Dictionnaire de l'Académie Française 1798

  • cours — Cours. s. m. Flux, mouvement de quelque chose liquide. Il se dit particulierement de l eau des rivieres & des ruisseaux. Cours rapide. cours lent. cours impetueux. arrester, empescher, retarder, destourner, couper, rompre le cours. s opposer au… …   Dictionnaire de l'Académie française

  • cours — Cours, m. Ores est l action de celuy qui court, Cursus, Cursura, Plaut. Bacchid. Varro lib. 2. de re rust. c. 7. In cursu aut currendo cita agitatio. l Italien, Corso. Ores est le lieu où l on fait course à jeux de prix, soit hommes, femmes ou… …   Thresor de la langue françoyse

  • Cours — is a French word that can refer to: Cours (TV production), a unit of production in Japanese TV programs equivalent to 13 episodes Places Cour is the name or part of the name of several communes in France: Cours, Lot, in the Lot department Cours,… …   Wikipedia

  • Cours — ist die Bezeichnung mehrerer Gemeinden in Frankreich: Cours (Deux Sèvres), Gemeinde im Département Deux Sèvres Cours (Lot), Gemeinde im Département Lot Cours (Lot et Garonne), Gemeinde im Département Lot et Garonne mit Namenszusatz: Cours de… …   Deutsch Wikipedia

  • Cours — Saltar a navegación, búsqueda Cours puede referirse a Cours, comuna francesa situada en Lot. Cours, comuna francesa situada en Lot y Garona. Cours, comuna francesa situada en Deux Sèvres. Obtenido de Cours Categoría: Wikipedia:Desambiguación …   Wikipedia Español

  • cours|er — cours|er1 «KR suhr, KOHR », noun. 1. a person who practices the sport of coursing. 2. a dog for coursing. 3. Archaic. a) a swift horse: »Nor any coursers like a page of prancing poetry (Emily Dickinson). b) a large powerful horse ridden in battle …   Useful english dictionary

  • Cours — (fr., spr. Kuhr, Curs, v. lat. Cursus), 1) Lauf, Gang, Weg; 2) (Seew.), der Weg eines Schiffs zur See, in Beziehung auf seine Richtung gegen die Himmelsgegend; er ist gesteuerter u. behaltener C.; erster wird durch die Abweichung der Magnetnadel… …   Pierer's Universal-Lexikon

  • Cours [1] — Cours (franz., spr. kūr), s. Kurs …   Meyers Großes Konversations-Lexikon

  • Cours [2] — Cours (spr. kūr), Stadt im franz. Depart. Rhone, Arrond. Villefranche, 600 m ü. M., an der Lokalbahn St. Victor C., mit Fabriken für Baumwollenwaren, Decken etc. und (1901) 3481 (als Gemeinde 5493) Einw …   Meyers Großes Konversations-Lexikon


Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»