-
1 couronne
f. (lat. corona, probabl. empr. au gr. korone "corneille", puis "objet courbe") 1. венец, награда; couronne de laurier лавров венец; 2. корона; 3. крона (монета); 4. корона на зъб; 5. кралска, царска власт; héritier de la couronne наследник на престола; 6. монархия; la couronne de France Френската монархия; 7. предмет с кръгообразна форма; 8. подстрижка на католически свещеник; 9. корона на диференциал в автомобил; 10. част от зъб, която се подава над венеца; 11. концентрична географска зона; 12. агломерацията на Париж; 13. ореол около светлинен източник. Ќ couronne d'épine трънен венец; la triple couronne папска тиара; en couronne в кръг, кръгообразно; couronne de lumière полилей в църква; couronne solaire слънчева корона. -
2 couronné,
e adj. (de couronner) 1. коронован; 2. окичен с венец; 3. прен. увенчан, награден. Ќ cheval couronné, кон, който си е обелил коляното при падане. -
3 abdiquer
v.tr. (lat. abdicare) абдикирам, отказвам се от власт; abdiquer en faveur de абдикирам в полза на; abdiquer la couronne отказвам се от короната; предавам се. -
4 ceindre
v.tr. (lat. cindere "entourer") 1. опасвам, ограждам, обкръжавам; ville ceinte de murailles град, обграден със стени; 2. поставям нещо около тялото или главата си; ceindre la couronne поставям корона; ставам цар; ceindre l'écharpe municipale ставам кмет. -
5 corollaire
m. (lat. corollarium "petite couronne donnée comme gratification", d'où "don, supplément") 1. заключение, което произтича от доказани положения; извод, следствие; 2. пряко следствие от току-що доказана теорема. -
6 corolle
f. (lat. corolla, de corona "couronne") бот. венчелистче, венче ( на цвят). Ќ une jupe en corolle рокля, която се разширява в долната си част. -
7 coronelle
f. (lat. corona "couronne") зоол. змия от семейството на смоците. -
8 coronille
f. (esp. coronilla "petite couronne") бот. пъстроцветна зайчина, Coronilla varia. -
9 couronner
v.tr. (lat. coronare) 1. коронясвам; 2. кича, украсявам с венец; 3. прен. възнаграждавам, увенчавам; son entreprise se couronna de succès начинанието му се увенча с успех; 4. издигам се над, обграждам; 5. кастря дърво във форма на корона; se couronner 1. покривам се, обкичвам се; 2. наранявам си коляното. Ќ cheval qui se couronne кон, който си обелва кожата на коляното при падане. Ќ Ant. découronner; détrôner, renverser; commencer. -
10 découronnner
v.tr. (de dé- et couronne) 1. лишавам от короната, отнемам короната (на крал и др.); 2. окастрям върха на дърво; 3. прен. развенчавам. -
11 déposer
v. (lat. deponere) I. v.tr. 1. слагам; déposer ses bagages а la consigne слагам багажа си на гардероб; 2. влагам; déposer de l'argent влагам пари; 3. подавам (оплакване в полицията); déposer sa démission подавам оставката си; 4. полагам; déposer une gerbe sur une tombe полагам цветя на гроб; 5. свалям, освобождавам (от длъжност); 6. déposer la couronne абдикирам; 7. образувам; наслагвам (утайки и др.); 8. зарегистрирам; 9. отмествам, свалям от мястото, където е бил поставен (предмет и др.); II. v.intr. обявявам се, свидетелствам; déposer contre, en faveur de свидетелствам срещу, в полза на. Ќ déposer les armes слагам оръжието си. Ќ Ant. retirer. -
12 impérial1,
e, aux adj. (lat. imperialis) 1. императорски; couronne impériale императорска корона; garde impérial1,e императорска гвардия; 2. имперски, държавен; 3. m. pl. императорска войска ( на германския имтератор). Ќ barbe а l'impérial1,e брадичка, оставена под долната устна. -
13 lauréat,
e m., f. (lat. laureatus "couronné de laurier") лауреат. -
14 laurier
m. (lat. laurus) бот. лавър, лаврово дърво, дафиново дърво; couronne de laurier лавров венец. Ќ se couvrir de lauriers покривам се със слава; se reposer sur ses lauriers почивам на лаврите си. -
15 officier1
m. (lat. officiarius "chargé d'une fonction") 1. чиновник; служител, длъжностно лице; officier1 de justice съдебен чиновник; officier1 de paix полицейски чиновник; officier1 de l'état civil чиновник от гражданското отделение; officier1s ministériels министерски пълномощници; officier1 de santé помощник лекар, фелдшер; grands officier1s de la Couronne помощници на краля (както в дома му, така и в обществените му администрации); officier1 de police judiciaire изпълнител към правна полиция (който следи за нередности, злоупотреби на съдии, кметове и др.); 2. офицер; officier1 subalterne младши офицер; officier1 supérieur старши офицер; officier1 de service кадрови офицер; дежурен офицер; officier1 de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион; officier1 d'Académie носител на академичен орден; officier1 de l'Instruction publique носител на орден за заслуга към изкуствата, литературата или просветата. -
16 olympique
adj. (lat. olympicus) олимпийски; Jeux olympiques Олимпийски игри; couronne olympique олимпийски венец, венец на победата. -
17 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам. -
18 rostral,
e, aux adj. (de rostre) 1. в съчет. colonne rostral,e колона, издигната в чест на морска битка; couronne rostral,e награда на войник, който е стъпил пръв на вражески кораб; 2. анат. с форма на човка, клюнообразен. -
19 royal,
e, aux adj. (lat. regalis) 1. кралски, царски; la couronne royal,e царската корона; Son Altesse Royale Негово Кралско Височество; 2. царствен; достоен за цар, царски; прекалено голям; pourboire royal, царски, огромен бакшиш. Ќ lièvre а la royal,e пълнен заек, запечен с бяло вино и сос с трюфели. Ќ prince royal, престолонаследник.
См. также в других словарях:
couronne — [ kurɔn ] n. f. • v. 1560; corone v. 1220; curune v. 1100; lat. corona, probablt empr. au gr. korone « corneille », puis « objet courbe » I ♦ Cercle destiné à ceindre la tête. 1 ♦ Cercle (de fleurs, de feuillages), qu on met autour de la tête… … Encyclopédie Universelle
couronné — couronne [ kurɔn ] n. f. • v. 1560; corone v. 1220; curune v. 1100; lat. corona, probablt empr. au gr. korone « corneille », puis « objet courbe » I ♦ Cercle destiné à ceindre la tête. 1 ♦ Cercle (de fleurs, de feuillages), qu on met autour de la … Encyclopédie Universelle
couronne — COURONNE. sub. f. Ornement qui entoure la tête, et qui est fait de branches, de fleurs, ou choses semblables, pour marque d honneur, ou en signe de joie. Couronne de laurier, de lierre, d olivier, de fleurs, de roses. Couronne d étoiles, que les… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
couronné — couronné, ée (kou ro né, née) part. passé. 1° Orné d une couronne. • La victime était prête et de fleurs couronnée, VOLT. Mérope, V, 6. • Si bientôt imprimant ses sottes rêveries, Il ne se fait graver au devant du recueil, Couronné de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
couronne — Couronne, Alij scribunt Corone. Couronne d or pesant une livre, Corona aurea librae pondo. Couronne embellie et enrichie de pierres precieuses, Corona gemmis insignis. Couronnes plaines ou ouvrées, Coronae purae, aut caelatae. Bud. La couronne… … Thresor de la langue françoyse
couronné — Couronné, [couronn]ée. part. Il a les mesmes sig. que son verbe. On appelle les Souverains, principalement les Empereurs & les Rois, Testes couronnées. On appelle en termes d Architecture militaire, Ouvrage couronné, ouvrage à couronne, Un… … Dictionnaire de l'Académie française
Couronne — (fr., spr. Kuhronn ), 1) Krone; 2) Münze mit einer Krone, so: Couronne de France (C. d or), alte französische Goldmünze von Philipp VI., seit 1339 mit einer Krone u. einem Kreuze bezeichnet, etwa 31/3 Thlr.; 3) Ruhezeichen, s. Fermate … Pierer's Universal-Lexikon
Couronne — Surtout porté en Loire Atlantique, le nom est le plus souvent un toponyme désignant une ceinture de rochers. On peut aussi penser à un fabricant de couronnes, ou à celui qui a été tonsuré. Dérivés : Couronnaud, Couronneau (16, 17, 33) … Noms de famille
couronne — (kou ro n ) s. f. 1° Ornement de tête fait de feuillage ou de fleurs. Une couronne de feuilles de chêne ou de laurier. • Apollon à portes ouvertes Laisse indifféremment cueillir Les belles feuilles toujours vertes Qui gardent les noms de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
COURONNE — s. f. Ornement de tête, fait de branches, d herbes, ou de fleurs, etc., et qui se porte comme marque d honneur, ou en signe de joie, ou comme une simple parure. Couronne de laurier, de lierre, d olivier, de fleurs, de roses, etc. Les Romains… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
couronne — I. COURONNE. s. f. Un tour de branches, de fleurs, ou choses semblables, qui se met sur la teste de quelqu un pour marque d honneur, ou pour ornement. Couronne de laurier, de lierre, d olivier, de fleurs, de roses. couronnes d estoiles que les… … Dictionnaire de l'Académie française
