-
1 courber
v. (lat. curvare) I. v.tr. 1. прегъвам, превивам, прегърбвам; 2. навеждам; courber la tête sur un livre навеждам глава над книга; courber la tête en signe de soumission навеждам глава в знак на подчинение; 3. диал., разг. бягам от училище; II. v.intr. превивам се; courber sous le poids превивам се под товара; III. v. pron. se courber 1. навеждам се; 2. прегъвам се; 3. прен. унижавам се (превивам гръб); 4. прен., лит. подчинявам се. Ќ Ant. dresser, redresser, raidir; se relever. -
2 courbé,
e adj. (de courber) наведен, превит; прегърбен. -
3 courbement
m. (de courber) превиване, прегъване, изкривяване; прегърбване. -
4 courbette
f. (de courber) 1. (в цирк) изправяне на кон на задните си крака; 2. pl. прекалени раболепни поклони. Ќ donner des courbettes а, devant qqn. сервилнича пред някого. -
5 courbure
f. (de courber) кривина, изкривеност, извитост, прегънатост. Ќ courbure d'un rayon lumineux физ. отклонение на светлинен лъч под влияние на силна гравитация; la courbure des reins извивката на кръста ( при човек). Ќ Ant. raideur. -
6 curvatif,
ve adj. (du lat. curvare "courber") който се стреми да се свива, да се огъва. -
7 échine
f. (frq. °skina) гръбнак, гръбначен стълб. Ќ courber, plier l'échine превивам гръбнак, раболепнича; l'échine basse сервилнически, угоднически; caresser (frotter, rompre) l'échine а qqn. бия някого; avoir l'échine souple имам сервилнически характер. -
8 falquer
v.intr. (it. falcare "se courber comme une faux") навеждам многократно главата си преди да се спра ( за кон). -
9 gimblette
f. (provenç. mod. gimbleto, du v. gimba, var. de gibla "tordre, replier, courber", du rad. lat. gibb) кравай, геврек. -
10 recourber
v.tr. (de re- et courber) превивам, извивам, прегъвам; se recourber превивам се, извивам се. Ќ Ant. redresser. -
11 redresser
v.tr. (de re- et dresser) 1. изправям; вертикално; 2. отново поставям както трябва, възстановявам; redresser un pays възстановявам страна (след тежък период); 3. прен. изправям, поправям; 4. вразумявам; 5. ел. променям, изправям променлив ток в прав; 6. изправям носа на самолет (за да лети хоризонтално или да набере височина); 7. изправям колелата на автомобил след завиване; 8. изправям нещо нагънато, неравно; 9. поправям (грешка, мнение); se redresser 1. изправям се; 2. заемам горделив, надменен, предизвикателен вид; 3. възстановявам се икономически; 4. заставам вертикално. Ќ redresser les torts възстановявам справедливостта. Ќ Ant. abattre, incliner, renverser; courber, gauchir; dévier; s'affaisser; s'écrouler. -
12 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм.
См. также в других словарях:
courber — [ kurbe ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIe; lat. curvare 1 ♦ Rendre courbe (ce qui est droit). ⇒ arquer, arrondir, bomber, cintrer, couder, fléchir, gauchir, gondoler, incurver, infléchir, pencher, plier, recourber, replier, tordre, voûter.… … Encyclopédie Universelle
courber — COURBER. v. act. Rendre courbe une chose qui étoit droite. Courber en arc. Le trop grand faix a courbé cette pièce de bois, cette poutre. La vieillesse l a courbé, l a tout courbé. Courber un arc pour le bander. Courber une règle. f♛/b] Il s… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
courber — Courber, Plier, Affaisser, Flectere, Conflectere, Curuare, Incuruare, Pandare. Se courber, Incuruescere, Curuari. Se voulter et courber contre mont, In diuersum curuari, Fornicari. Facile à courber, Flexibilis, Flexilis. Courbé, Recuruus,… … Thresor de la langue françoyse
courber — Courber. v. a. Rendre courbe quelque chose qui estoit droite. Courber en arc. le trop grand faix a courbé cette piece de bois, cette poutre. la vieillesse l a courbé, l a tout courbé. il ne marche pas droit, il se courbe. il est un peu courbé.… … Dictionnaire de l'Académie française
courber — obs. f. curber, hooker … Useful english dictionary
courber — (kour bé) v. a. 1° Rendre courbe. Courber un bâton. • La vieillesse viendra courber ton corps, FÉN. Tél. XIX.. • Quand l eau courbe un bâton, ma raison le redresse, LA FONT. Fabl. VII, 18. • Puis l infirme vieillesse, arrivant tristement … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
courber — vt. korbâ (Albanais.001). A1) courber, faire courber sous un poids, faire plier, faire fléchir sous le poids (un homme, un arbre, un animal) : ablazâ <coucher> vt. (Annecy), akreupi <accroupir> (Saxel.002). A2) courber, baisser,… … Dictionnaire Français-Savoyard
COURBER — v. tr. Rendre courbe une chose qui était droite. Une charge trop forte a courbé cette pièce de bois, cette poutre. La vieillesse l’a courbé, l’a tout courbé. Il se tient tout courbe. Se courber pour ramasser quelque chose. Courber un arc pour le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
COURBER — v. a. Rendre courbe une chose qui était droite. Courber en arc. Le trop grand faix a courbé cette pièce de bois, cette poutre. La vieillesse l a courbé, l a tout courbé. Courber un arc pour le bander. Courber une règle. Poétiq., L âge a courbé sa … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Courber l'école — ● Courber l école en Suisse, faire l école buissonnière … Encyclopédie Universelle
Courber le front, la tête, le dos, l'échine — ● Courber le front, la tête, le dos, l échine s incliner en signe de soumission, d humilité ; se soumettre … Encyclopédie Universelle
