-
41 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
42 contrat
m. (lat. contractus) 1. договор, спогодба, контракт, акт; contrat de mariage договор, който урежда интересите между съпрузи; contrat sous-seing privé незаверен от нотариус договор; contrat notarié нотариален акт; contrat de travail трудов договор; contrat а durée déterminée срочен договор; contrat а terme d'instrument financier финансов фючърс; renouveler son contrat подновявам договор; contrat d'assurance застрахователна полица; contrat social обществен договор; 2. в бриджа - брой взятки, които играчът се ангажира да реализира. Ќ donner un coup de canif dans le contrat de mariage изневерявам на съпруга(та) си; avoir un contrat арго имам човек, когото трябва да убия ( за наемен убиец). -
43 contrecoup
m. (de contre- et coup) 1. ост. противоудар; отблъскване, отскачане; 2. последица; subir les contrecoups d'un événement понасям последиците на събитие. -
44 corne
f. (lat. class. cornua, plur. de cornu "cor") 1. рог (на животно); 2. рогче, пипалце (на охлюв); 3. копито; 4. овчарски рог; 5. ост. клаксон, тромба; 6. corne а chaussures обувалка; 7. вид архитектурна украса; 8. подвит край на лист, на визитна картичка; 9. рогова материя; 10. заострен връх на шапка; 11. мор. полегата греда на мачта. Ќ corne d'abondance рог на изобилието; coup de corne убождане с рог; corne du croissant рогче на полумесец; porter les cornes изневеряват ми, рогоносец съм; prendre le taureau par les cornes посрещам смело (решително) трудностите, захващам работата откъм трудната страна; bêtes а cornes рогат добитък; cornes de gazelle ориенталски сладкиш с мед; corne de chasse ловджийски рог; corne de brume мор. уред за издаване на звуков сигнал при мъгла (на кораб); cornes d'une enclume заострени краища на наковалня. -
45 croquet2
m. (mot angl., du moy. fr. croquet "coup sec", de croquer "frapper") крикет. -
46 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
47 détacher1
v.tr. (de attacher, par changement de préfixe) 1. откъсвам; détacher1 les feuilles d'un arbre откъсвам листата на дърво; 2. отвързвам, откачвам, отлепвам; détacher1 un wagon d'un convoi откачам вагон от композиция; 3. избирам, подбирам, извличам; 4. изпращам, делегирам (пратеник); 5. прен. отдалечавам, отделям, откъсвам; 6. произнасям се отсечено; se détacher1 откъсвам се, отчуждавам се, изпъквам. Ќ détacher1 un coup а qqn. разг. нанасям удар някому. Ќ Ant. attacher. -
48 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
49 emboutir
v.tr. (de en- et bout "coup") 1. предавам на метален къс желязна изпъкнала форма; кова, огъвам метал; 2. поставям метална част; emboutir une corniche поставям метална част на корниз; 3. блъскам, удрям силно; връхлитам, забивам се в; emboutir une voiture блъскам силно кола. -
50 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
51 esquiver
v.tr. (repris it. schivare, de schivo "dédaigneux") избягвам ловко, сръчно; esquiver un coup ловко избягвам удар; s'esquiver измъквам се незабелязано. -
52 essai
m. (lat. exagium "pesée, essai") 1. опит, проба, анализ; essais de laboratoire лабораторни опити; 2. лит. есе, литературен очерк. Ќ coup d'essai пръв опит, пробен удар; mettre qqn. (qqch.) а l'essai подлагам някого (нещо) на изпитание. -
53 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
54 étrier
m. (frq. °streup "courroie qui servant d'étrier") 1. стреме; 2. желязна скоба на гинекологична маса за поддържане на краката. Ќ avoir toujours le pied а l'étrier винаги съм на път; avoir le pied а l'étrier на път съм да успея; être ferme sur ses étriers твърд съм в убежденията си; le coup de l'étrier пия чаша преди тръгване; tenir l'étrier а qqn. подпомагам някого; perdre, quitter, vider ses étriers изгубвам доверие, благоразположение към себе си. -
55 fatal,
e, als adj. (lat. fatalis, de fatum "destin") 1. фатален, предопределен, неизбежен; une femme fatal,e фатална жена; 2. гибелен, пагубен; 3. съдбоносен; смъртоносен; coup fatal, смъртоносен удар. Ќ Ant. favorable, heureux. -
56 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
57 férir
v.tr. (lat. ferire) нанасям удар, удрям; férir de l'épée удрям с меч. Ќ sans coup férir без насилие, без кръвопролитие, без никакво усилие; лесно. -
58 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
59 fil
m. (lat. filum) 1. конец, влакно; връв; фибра; fils а broder конци за бродиране; 2. жица; fil mérallique метална жица; 3. острие; fil d'un rasoir, d'une épée острие на бръснач, сабя; 4. течение; suivre le fil de l'eau следвам течението на водата (реката); 5. прен. нишка; perdre le fil de ses idées губя нишката на мислите си; 6. телефон; qui est au bout du fil? кой се обажда? passer, donner un coup de fil обаждам се по телефона на някого; 7. конец, фибра (обвивка на зеления боб и др.); 8. кухина, дефект в камък ( от който камъкът може да се сцепи). Ќ cela ne tiens qu'a un fil работата виси на косъм; cousu de fils blancs съшито с бели конци; de fil en aiguille от дума на дума; donner du fil а retordre а qqn. създавам неприятности някому; fil а plomb отвес; fil de fer тел; fil de fer barbelé бодлива тел; fil d'eau водна струя; fil de fer арго ракия; le fil d'Ariane пътеводна нишка; passer au fil de l'épée съсичам, посичам някого; raconter de fil en aiguille разказвам от игла до конец; reprendre le fil du discours (de la conversation) връщам се на мисълта си ( на въпроса). -
60 fla-fla
m.inv. (de fla "coup de tambour") нар. надуване, разкрасяване.
Страницы
См. также в других словарях:
coup — coup … Dictionnaire des rimes
coup — [ ku ] n. m. • colp 1080; lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos I ♦ 1 ♦ Mouvement par lequel un corps vient en heurter un autre; impression (ébranlement, bruit...) produite par ce qui heurte. ⇒ choc, ébranlement, heurt, tamponnement.… … Encyclopédie Universelle
coup — COUP. s. mas. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant, etc. Grand coup. Petit coup. Rude coup. Coup léger. Coup pesant. La force, la pesanteur du coup. Coup qui entre bien avant. Coup de poing. Coup de… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
coup — COUP. s. m. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant &c. Grand coup. petit coup. rude coup. coup leger. coup pesant. la force, la pesanteur du coup. coup qui entre bien avant. coup de poing. coup de pied,… … Dictionnaire de l'Académie française
coup — Coup, ou Coupau, Que nous disons Cocu, c est celuy duquel la femme s abbandonne à autre, Curuca. Coup, {{t=g}}kopis,{{/t}} Copis, huius copidis genus est gladij, mucro, bipennis, securis, {{t=g}}kopos.{{/t}} Copos signifie autant que Labor,… … Thresor de la langue françoyse
coup — [ ku ] noun count ** 1. ) coup or coup d état an occasion when a group of people takes control of a country, usually by means of military force: a military/army coup: There has been a series of military coups since the country gained independence … Usage of the words and phrases in modern English
Coup De Cœur — Cet article a pour sujet le film américain. Pour une définition de l expression « coup de cœur », voir l’article coup de cœur du Wiktionnaire. Coup de cœur (One from the Heart) est un film américain de Francis Ford Coppola sorti en 1982 … Wikipédia en Français
Coup — (k[=oo]), n. [F., fr.L. colaphus a cuff, Gr. ko lafos.] 1. A sudden stroke delivered with promptness and force; used also in various ways to convey the idea of an unexpected, clever, and successful tactic or stratagem. [1913 Webster +PJC] 2. A… … The Collaborative International Dictionary of English
Coup d'œil — (or coup d oeil) is a term taken from French, that more or less corresponds to the words glimpse or glance in English. The literal meaning is stroke of [the] eye . It is mostly used in a military context, where the coup d œil refers to the… … Wikipedia
coup — [ku:] n [Date: 1700 1800; : French; Origin: hit, stroke ] 1.) a sudden and sometimes violent attempt by citizens or the army to take control of the government = coup d état ▪ Haiti s first elected president was deposed in a violent military coup … Dictionary of contemporary English
Coup — v. i. To make a coup. Woe to the Sioux if the Northern Cheyennes get a chance to coup ! F. Remington. [Webster 1913 Suppl.] … The Collaborative International Dictionary of English
