-
1 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
2 brillant,
e adj. (de briller) 1. бляскав, блестящ, лъскав; ярък; des couleurs brillant,es ярки цветове; cheveux brillant,s блестящи коси; 2. прен. блестящ, цветущ; великолепен; un brillant, avenir блестящо бъдеще; faire une brillant,e carrière правя бляскава кариера; 3. m. брилянт (шлифован диамант); блясък; le brillant, d'une cérémonie блясъкът, великолепието на церемония; faux brillant, ост. фалшив блясък; 4. brillant, а lèvres вид червило. Ќ Ant. obscur, pâle, sombre, terne. -
3 broyer
v.tr. (p.-к. du germ. °brekan "briser") 1. счуквам, стривам, смазвам, смачквам; broyer du poivre счуквам пипер; broyer des couleurs стривам бои; 2. техн. мъна ( коноп или лен). Ќ broyer du noir отдавам се на мрачни мисли; broyer la main de qqn. смазвам ръката на някого; стискам прекалено силно ръката на някого за поздрав. -
4 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
5 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
6 gai,
e adj. (got. °gâheis "rapide, vif") 1. весел, жив; visage gai, весело лице; 2. ярък (за цвят); couleurs gai,es ярки цветове; 3. гей, хомосексуалист; 4. gai,! interj. в съчет. allons gai,! хайде, весели се! (веселете се!); 5. забавен, смешен, развлекателен; livre gai, развлекателна, забавна книга. Ќ gai, comme un pinson много весел (за човек); être un peu gai, малко съм пийнал; le gai, savoir поезията на трубадурите. Ќ Ant. triste; ennuyeux, sombre; décourageant, désolant. Ќ Hom. gué; gay, guai, guet. -
7 gamme
f. (de la lettre gr. gamma "première note de la gamme") 1. муз. гама; 2. прен. гама, поредица, серия; la gamme des couleurs гамата на цветовете; une gamme de nuances гама от нюанси; la gamme des sentiments гамата на чувствата. Ќ faire ses gammes упражнявам се (на музикален инструмент); haut de gamme най-скъпите продукти от серия; bas de gamme най-евтините продукти от серия. -
8 jurer
v.tr. (lat. jurare) 1. кълна се в; jurer son honneur кълна се в честта си; 2. обещавам под клетва; jurer obéissance а qqn. обещавам под клетва да съм покорен на някого; 3. заклевам се, кълна се; заричам се; jurer de dire la vérité кълна се, че ще кажа истината; je vous jure que заклевам ви се, че; 4. проклинам, кълна, псувам; jurer comme un charretier псувам като каруцар; 5. не подхождам, намирам се в крещящ контраст (за цветове); les couleurs des chaussures jurent avec cette robe цветовете на обувките не подхождат на тази рокля; se jurer 1. кълнем се взаимно, псуваме се взаимно; 2. обещавам си. Ќ jurer Dieu богохулствам. Ќ Ant. abjurer; s'accorder. -
9 lavé,
e adj. (de laver) 1. измит; 2. изпран, изплакнат; 3. блед; couleurs trop lavé,es много бледи тонове; 4. изработен с водни бои, с акварел. -
10 marchand,
e m., f. et adj. (lat. pop. °mercatans, antis, p. prés. de mercatare, de mercatus "marché") 1. търговец, продавач; marchand, en gros търговец на едро; marchand, en détail търговец на дребно; marchand, des quatre saisons амбулантен търговец; marchand, d'étoffes, de chaussures продавач на платове, обувки; 2. adj. търговски; flotte marchand,e търговска флота. Ќ prix marchand, фабрична цена; le marchand, de sable est passé изречение, което се използва за малките деца, когато трябва вечер да си лягат; marchand, de couleurs аптекар, дрогист; marchand, de biens търговец на недвижими имущества; marchand, de canons производител на оръжия; marchand, de soupe лош готвач (в ресторант); директор на частно училище, който се занимава с афери; marchand,e d'amour, de plaisir проститутка; galerie marchand,e базар, където има всякаква стока. -
11 opposition
f. (lat. oppositio) 1. противоположност, контраст; opposition de couleurs контраст на цветовете; 2. противодействие, противопоставяне, несъгласие; opposition de deux vérités противопоставяне на две истини; 3. съпротива; rencotrer de l'opposition срещам съпротива; 4. полит. опозиция; 5. пречка; faire opposition а qqch. създавам пречка за нещо, на нещо; 6. астр. заемане на противоположни точки (по отношение на земята); 7. юр. възражение срещу изпълнението на съдебно решение. Ќ Ant. conjonction, harmonie; analogie, conformité; accord; approbation, consentement. -
12 rafraîchir
v. (de re- et fraîchir) I. v.tr. 1. разхлаждам, охлаждам, освежавам; 2. поправям, подновявам; rafraîchir les couleurs de qqch. освежавам, подновявам цветовете на нещо; 3. подрязвам, подстригвам (коса); 4. прен. опреснявам; rafraîchir la mémoire de qqn. опреснявам паметта на някого; 5. напомням; II. v.intr. изстудявам; mettre du vin а rafraîchir оставям вино да се изстуди; se rafraîchir 1. охлаждам се, изстудявам се; разхлаждам се, застудявам се; 2. освежавам се; 3. разг. пия разхладително питие; 4. правя си лек тоалет; поправям грима си. Ќ Ant. réchauffer, tiédir. -
13 spectral,
e, aux adj. (de spectre) 1. призрачен; 2. физ. спектрален; couleurs spectral,es цветовете на спектъра; analyse spectral,e спектрален анализ. -
14 union1
f. (lat. ecclés. unio, onis "perle unique") 1. съединение; съчетание, съединяване, сливане, сглобяване; union1 entre les éléments d'un tout съединяване между елементите на цяло; l'union1 des couleurs съчетаването на цветовете; union1 de l'âme а Dieu съединяване, сливане на душата с Бога; union1 charnelle физическо сливане; 2. съюз, обединение, организация; union1 douanière митнически съюз; union1 monétaire валутен съюз; union1 entre partis politiques обединение на политически партии; Union européenne Европейският съюз; 3. съгласие; en union1 в съгласие; 4. брак, бракосъчетание; union1 conjugale брак, съпружески съюз; union1 libre свободен брак. Ќ l'union1 fait la force съединението прави силата; trait d'union1 тире. Ќ Ant. désunion; division, séparation; discorde, dissension, divorce, opposition, rupture. -
15 unir
v.tr. (lat. unire, de unus "un") 1. съединявам, обединявам, свързвам, сливам, събирам, съставям; unir deux provinces обединявам две провинции; unir les mots pour formes des phrases свързвам думи, за да образувам изречение; unir deux continents par ligne aérienne свързвам два континента чрез въздушна линия; 2. обединявам, съчетавам, свързвам; unir deux jeunes gens свързвам двама млади (в брак); sentiment qui unit deux êtres чувство, което свързва две същества; l'intérêt les unit интересът ги свързва, обединява; 3. изравнявам, изглаждам; unir une surface изравнявам повърхност; s'unir свързвам се, съединявам се, обединявам се; deux rivières s'unissent две реки се съединяват; s'unir contre l'ennemi обединявам се срещу неприятеля; les couleurs s'unissent harmonieusement цветовете се съчетават хармонично; les filles s'unissent а des bourgeois момичетата се свързват чрез брак с буржоа. Ќ Ant. désunir; disjoindre, diviser, isoler, opposer, séparer.
См. также в других словарях:
couleurs — ● couleurs nom féminin pluriel Marque distinctive de la nationalité, qui consiste dans la coloration des drapeaux, pavillons et enseignes ; drapeau national lui même : Amener les couleurs. Marque distinctive, insigne d un club : Porter les… … Encyclopédie Universelle
Couleurs — Couleur Pour l’article homonyme, voir Charge de couleur. Quartier de la Boca, Buenos Aires, Argentine La couleur est la perception subject … Wikipédia en Français
Couleurs Du Web — Les couleurs du Web sont utilisées dans la conception de pages web, et les méthodes pour décrire et spécifier ces couleurs. Les auteurs de pages web disposent de nombreuses possibilités pour spécifier les couleurs des éléments qui composent un… … Wikipédia en Français
Couleurs du web — Les couleurs du Web sont utilisées dans la conception de pages web, et les méthodes pour décrire et spécifier ces couleurs. Les auteurs de pages web disposent de nombreuses possibilités pour spécifier les couleurs des éléments qui composent un… … Wikipédia en Français
COULEURS (histoire de l’art) — Il n’existe pas aujourd’hui de théorie définitive de la couleur. L’approche du phénomène de la vision chromatique hésite entre des systèmes physiques et des systèmes psychologiques; elle en appelle aujourd’hui à l’optique, science qu’elle avait… … Encyclopédie Universelle
Couleurs Panafricaines — Drapeau actuel de l Éthiopie Les couleurs panafricaines sont trois couleurs ; le rouge, le jaune et le vert : utilisées par beaucoup de pays d Afrique dans leurs drapeaux, en particulier en Afrique de l Ouest. Ces couleurs proviennent… … Wikipédia en Français
Couleurs Panarabes — Drapeau de la Révolte arabe Les couleurs panarabes sont les couleurs rouge, noir, vert et blanc, issues du drapeau de la Révolte arabe. On retrouve ces couleurs dans la plupart des drapeaux des pays arabes. Ces couleurs sont inspirées d un vers… … Wikipédia en Français
Couleurs Panslaves — Drapeau panslave, adopté à la convention panslave de Prague en 1848. Les couleurs panslaves, rouge, bleu et blanc, sont les couleurs utilisées sur certains drapeaux d États ou peuples slaves ou possédant une majorité d habitants ayant une origine … Wikipédia en Français
Couleurs Télévision — est une chaîne de télévision émettant depuis Kinshasa, capitale de la République démocratique du Congo. c est une chaîne locale mais de sa position géographique la couverture de Couleurs Télévision est Kinshasa et Brazzaville, capitale de la… … Wikipédia en Français
Couleurs (Film) — Couleurs (en persan : رنگ ها, Ranghā) est un court métrage dramatique iranien sorti en 1975, écrit et réalisé par Abbas Kiarostami. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 … Wikipédia en Français
Couleurs et Parfums — Studio album by Carole Fredericks Released 1999, Reissue … Wikipedia
