-
41 impensàbile
agg немислим, недопустим: и una cosa impensàbile! това е нещо недопустимо! -
42 importàre
v 1) внасям; 2) има значение, важно е: и una cosa che non importa това е нещо без значение; разг. a chi importa? на кого му пука?; non importa няма значение; Ќ non mi importa! не ме интересува! -
43 intèndere
1. v 1) разбирам; 2) имам намерение, възнамерявам: che cosa intendi dire? какво искаш да кажеш?; intendo fare in viaggio in Australia имам намерение да направя едно пътуване до Австралия; 2. v rifl intènderesi разбирам се, договарям се: ok, ci siamo intesi! добре, разбрахме се!; prima i compiti, poi i giochi, intesi? първо домашните, после игрите, разбрахме ли се?; Ќ s'intende разбира се, естествено. -
44 inventàre
v 1) изнамирам, създавам, изобретявам; chi ha invеntato il motore a scoppio? кой е изобретил двигателя с вътрешно горене?; 2) измислям: dimmi che cosa hai inventato кажи ми какво измисли. -
45 leggèro
agg 1) лек: un oggetto leggèro лек предмет; sorriso leggèro лека усмивка; venticello leggèro лек ветрец; 2) лек, лекомислен: carattere leggèro лековат, лекомислен характер; Ќ musica leggera естрадна музика; prendere una cosa alla leggera взимам нещо лекомислено. -
46 lùstro
m лъскавина, блясък: dare lùstro a una cosa давам блясък на нещо. -
47 màgro
agg 1) слаб, мършав: sei molto màgro, cosa и successo? много си слаб, какво се е случило?; 2) оскъден, мизерен: salario màgro нищожна заплата; magra consolazione слаба утеха; 3) постен: cibo màgro постно ядене. -
48 mostràre
1. v 1) показвам: mostràre una cosa показвам нещо; 2) посочвам: mostràre la strada посочвам пътя; 3) проявявам, показвам: mostràre comprensione проявявам разбиране; 2. v rifl mostràresi 1) показвам се: mostràresi maleducato показвам се невъзпитан; 2) проявявам се. -
49 omèttere
v изпускам, пропускам: omèttere una cosa importante пропускам нещо важно. -
50 onòre
m чест, почест, почит: Lei mi ha fatto un grande onòre Вие ми оказахте голяма почит; ho l'onòre di presentarvi имам честта да ви представя; pl onori почести: onori e gloria почести и слава; Ќ parola d'onòre честна дума; fare onòre a una cosa правя чест на нещо; farsi onòre отличавам се; guardia d'onòre почетен караул; in onòre di в чест на. -
51 orròre
m ужас, страх: provare orròre per qualche cosa изпитвам ужас от нещо; che orròre! какъв ужас! -
52 pàlmo
m длан; Ќ essere a un pàlmo da una cosa на една педя от нещо съм. -
53 pànico
1. agg панически: timor pànico панически страх; 2. m паника: a che cosa и dovuto questo pànico? на какво се дължи тази паника? -
54 paradossàle
agg парадоксален: cosa paradossàle парадоксално нещо. -
55 particolàre
1. agg особен: questa и veramente una cosa particolàre това наистина е нещо особено; 2. m подробност, детайл: и un particolàre di grande importanza това е детайл от изключителна важност; con tutti i particolari с всички подробности; Ќ in particolàre особено. -
56 partorìre
v раждам (и прен.): che cosa ha partorito la tua mente vulcanica? какво роди твоят вулканичен мозък? -
57 passàre
v 1) минавам, преминавам; отбивам се: passàre per la strada минавам по улицата; di qui non si passa оттук не се минава; passi pure! моля минете!, влезте!; 2) отминавам, изминавам: da quel giorno sono passati otto anni от онзи ден изминаха осем години; lasciar passàre qualcuno правя път, пускам някого да мине (да влезе); 3) вземам изпит: ho passato l'passàre взех изпита; 4) считам, смятам: lui passa per una persona onesta той минава за почтен човек; 5) има, съществува: fra me e lui passa una grande differenza между мен и него има голяма разлика; 6) подавам: passàre il pane (il sale) подавам хляба (солта); Ќ passàre sopra una cosa не обръщам внимание на нещо; passàre la liscia отървавам се леко; passàre sela bene живея си добре; passàre di mente забравям; passàre avanti продължавам. -
58 paziènza
f търпение, търпеливост: la paziènza и una delle mie qualitа търпението е едно от моите качества; perdere la paziènza губя търпение; Ќ paziènza, cosa ci vuoi fare! какво да правиш, така си е!; paziènza! здраве да е! какво да се прави! -
59 pazzèsco
agg 1) безумен, безразсъден; 2) невероятен, изключителен: una cosa pazzesca! нещо невероятно! -
60 piàzza
f 1) площад: la piàzza centrale della citta централен градски площад; 2) пазар: detto le condizioni perchй sono l'unico sulla piàzza определям условията, защото съм единственият на пазара; Ќ andare in piàzza оплешивявам; metter una cosa in piàzza правя нещо публично достояние.
См. также в других словарях:
cosa — (Del lat. causa). 1. f. Todo lo que tiene entidad, ya sea corporal o espiritual, natural o artificial, real o abstracta. 2. Objeto inanimado, por oposición a ser viviente. 3. nada. U. con neg. No valer cosa. 4. Asunto, tema o negocio. 5. Der. En… … Diccionario de la lengua española
cosa — sustantivo femenino 1. Todo aquello que tiene entidad, ya sea real o imaginario, concreto o abstracto: Es una cosa inmaterial que no puedes ver ni tocar. La libertad es una cosa que no se aprecia cuando se posee. La muerte es una cosa en la que… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
cosa — / kɔsa/ [lat. causa causa , che ha sostituito il lat. class. res ]. ■ s.f. 1. a. (filos.) [tutto quanto esiste, nell immaginazione, di astratto o d ideale] ▶◀ entità, essenza, idea. b. [tutto quanto esiste, nella realtà, di concreto o di… … Enciclopedia Italiana
Cosa — Saltar a navegación, búsqueda Cosa puede referirse a: Una cosa en semántica, algo que puede ser objeto del pensamiento o acción; Una Cosa refiriéndose al objeto en una relación jurídica; La localidad española de Cosa en la provincia de Teruel; El … Wikipedia Español
Cosa — bezeichnet: antike Ortsnamen: Cosa (Ansedonia) zu Vulci gehörende römische Kolonie am Tyrrhenischen Meer Stadt in Lukanien, siehe Cosa (Lukanien), von Caesar belagert (Bürgerkrieg 3.22) Stadt in Gallien, heute Albias im Département Tarn et… … Deutsch Wikipedia
cosă — CÓSĂ, cose, s.f. Obiect protector din tablă care se introduce in interiorul unei bucle formate la capătul unui cablu. – Din fr. cose. Trimis de IoanSoleriu, 02.05.2004. Sursa: DEX 98 cósă s. f., g. d. art. cósei; pl. cóse Trimis de siveco,… … Dicționar Român
Cosa — Données générales Pays … Wikipédia en Français
Cosa [2] — Cosa (ital.), 1) die Sache, Hauptsache; 2) (Math.), bei den alten italienischen Algebraisten so v.w. Größe od. Wurzel einer Gleichung, daher die Algebra bei ihnen Arte della cosa, bei den deutschen Mathematikern Coß od. Regel Coß u. Cossist so… … Pierer's Universal-Lexikon
Cosa [1] — Cosa (ital., »Sache, Ding«), in der Algebra früher Bezeichnung der unbekannten, zu findenden Größe, daher der Ausdruck regola della cosa, »Regel Coß«, für Algebra, und cossisch für algebraisch, Cossisten für Algebraiker im 15., 16. und teilweise… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Cosa — (ital.), Sache, Ding; bei den alten ital. Algebraisten unbekannte Größe oder Wurzel einer Gleichung; daher Regŏla della cosa, bei den deutschen Mathematikern Coß oder Regel Coß, s.v.w. Algebra, Cossisten, Algebraisten, Cossische Zahlen, Potenzen… … Kleines Konversations-Lexikon
Cosa [1] — Cosa (a. Geogr.), 1) Vorgebirg (j. Monte Argentaro) u. 2) Stadt der Volscienter in Etrurien, an demselben u. am Berg Argentarius, früher auf einem Hügel, später am Fuße desselben (daher Succosa); ihr guter Hafen, Portus Herculis (j. Porto d… … Pierer's Universal-Lexikon
