-
1 веществен
прил matériel, elle; веществени доказателства юр pièces fpl а conviction; веществени разходи канц frais généraux. -
2 вътрешен
прил 1. intérieur, e, interne, intime, intrinsèque, intestinal, e, aux; вътрешен джоб на дреха poche intérieure d'un vêtement; вътрешно убеждение conviction intime; жлези с вътрешна секреция glandes endocrines а sécrétion interne; вътрешно кръвоизлияние (вътрешен кръвоизлив) hémorragie interne; вътрешни противоречия contradictions internes; 2. (близк) разг qui est de la maison; 3. (за разпоредби и др.) intérieur, e; правилник за вътрешния ред на Народното събрание Règlement (prescriptions relatives а l'ordre) au (du) régime intérieur de l'Assemblée nationale; вътрешен заем emprunt intérieur; вътрешен пазар marché intérieur; вътрешна търговия commerce intérieur; вътрешни болести maladies internes; вътрешни органи les organes; вътрешно лекарство médicament а usage interne, médicament administré intérieurement; Министерство на вътрешните работи Ministère de l'intérieur; вътрешна стойност на нещо, на монета valeur intrinsèque d'une chose, d'une monnaie; вътрешен мускул, вътрешен дефект muscle intrinsèque, vice intrinsèque; вътрешни (социални) деления divisions (sociales) internes. -
3 вяра
ж 1. foi f; губя вяра в нещо perdre la foi en qch; твърда вяра foi ferme; 2. confiance f, foi f; имам вяра в някого, в нещо avoir foi, confiance en qn, en qch; приемам, купувам нещо на вяра accepter, acheter qch de confiance; 3. conviction f, croyance f; religion f, culte m, foi f; сменям си вярата changer de religion (de culte); вяра в бога croyance en dieu; вяра в духове croyance aux revenants; свобода на вярата (на изповеданието) liberté du culte; умирам за вярата си mourir pour sa foi; православна вяра foi (religion) chrétienne orthodoxe; вяра в задгробния живот foi dans la vie future (dans l'autre monde, de l'au-delà); езическа вяра idolâtrie f; човек без вяра homme sans religion (sans foi); homme qui ne mérite aucune confiance а хващам някому вяра ajouter foi а qn; donner croyance а qn. -
4 доказателство
ср preuve f, témoignage m, démonstration f, raison f; писмено доказателство preuve par écrit; preuve documentaire; устно доказателство preuve orale; блестящо доказателство preuve éclatante; доказвам чрез доказателства prouver par des preuves; давам като доказателство donner comme preuve; по липса на доказателства а défaut de preuves; веществено доказателство preuve matérielle (tangible; sûre, évidente); неоспоримо доказателство preuve indéniable (irrécusable, irréfragable); събирам доказателства rassembler, recueillir des preuves; имам доказателството, че avoir la preuve que; доказателство на теорема démonstration d'un théorème; по доказателство comme preuve, en preuve, en témoignage de, pour preuve а веществени доказателства preuves matérielles, pièce а conviction; доказателството се състои в това, че la preuve est que, la preuve c'est que; (в аритметиката) доказателство чрез 9, preuve par 9. -
5 затвърден
прил affermi, e, bien établi, e, inébranlable; затвърдено положение situation bien établie; затвърдено убеждение conviction inébranlable. -
6 идвам
гл 1. venir, arriver; 2. в съчет идвам до en venir а; идвам до убеждение, че en venir а la conviction; convenir (que); идвам до заключение, че en venir а la conclusion; conclure (que); идвам до отчаяние en venir au désespoir; идвам си revenir, rentrer, retourner; идвам на власт accéder au pouvoir; идвам на себе си revenir а soi. -
7 неубедителност
ж manque m de persuasion (de conviction). -
8 убедено
нрч avec conviction, avec certitude, d'une manière convaincue. -
9 убеденост
ж conviction f, persuasion f. -
10 убедително
нрч d'une façon convaincante, d'un ton qui emporte conviction, persuasivement, de manière а persuader, d'une façon persuasive. -
11 убеждение
ср conviction f, persuasion f. -
12 увереност
ж certitude f, conviction f, assurance f, confiance f; увереност в собствените сили confiance en soi-même.
См. также в других словарях:
conviction — [ kɔ̃viksjɔ̃ ] n. f. • 1579; lat. imp. convictio, de convincere → convaincre 1 ♦ Vieilli Preuve établissant la culpabilité de qqn. Conviction de mensonge. ♢ Mod. PIÈCE À CONVICTION : objet à la disposition de la justice pour fournir un élément de … Encyclopédie Universelle
conviction — con·vic·tion n 1: the act or process of convicting; also: the final judgment entered after a finding of guilt a prior conviction of murder would not overturn the conviction compare acquittal ◇ Jurisdictions differ as to what constitutes… … Law dictionary
Conviction — Con*vic tion (k[o^]n*v[i^]k sh[u^]n), n. [L. convictio proof: cf. F. conviction conviction (in sense 3 & 4). See {Convict}, {Convince}.] 1. The act of convicting; the act of proving, finding, or adjudging, guilty of an offense. [1913 Webster] The … The Collaborative International Dictionary of English
conviction — con‧vic‧tion [kənˈvɪkʆn] noun LAW 1. [countable] a decision in a court of law that someone is guilty of a crime: • Smith, who had no previous motoring convictions, had been rushing home to see his family when he hit another car. conviction for • … Financial and business terms
conviction — CONVICTION. s. f. L effet qu une preuve évidente produit dans l esprit. Être dans une entière conviction. Avoir une entière conviction des vérités de la Religion. [b]f♛/b] Il se dit aussi De la preuve évidente et indubitable d une vérité, d un… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
conviction — Conviction. s. f. v. Preuve évidente & indubitable d une verité, d un fait. Conviction évidente, manifeste, forte. on a long temps douté de la circulation du sang, mais l experience nous en a donné une conviction entiere. on l accuse de cette… … Dictionnaire de l'Académie française
conviction — [n1] belief, opinion confidence, creed, doctrine, dogma, eye, faith, feeling, judgment call, mind, persuasion, principle, reliance, say so*, sentiment, slant, tenet, view; concept 689 conviction [n2] guilty sentence; assurance assuredness,… … New thesaurus
conviction — [kən vik′shən] n. [ME < LL(Ec) convictio, proof, demonstration] 1. a convicting or being convicted 2. Rare the act of convincing 3. the state or appearance of being convinced, as of the truth of a belief [to speak with conviction] 4. a strong… … English World dictionary
Conviction — (v. lat. Convictio), Überführung; vgl. Criminalbeweis … Pierer's Universal-Lexikon
Conviction — Conviction, lat., Ueberführung … Herders Conversations-Lexikon
conviction — (n.) mid 15c., the proving of guilt, from L.L. convictionem (nom. convictio) proof, refutation, noun of action from pp. stem of convincere (see CONVINCE (Cf. convince)). Meaning mental state of being convinced is from 1690s; that of firm belief,… … Etymology dictionary
