Перевод: с болгарского на все языки

со всех языков на болгарский

convict+of

  • 1 каторжнически

    convict's, of a convict, of convicts
    * * *
    като̀ржнически,
    прил., -а, -о, -и convict’s, of a convict, of convicts.
    * * *
    convict's, of a convict, of convicts

    Български-английски речник > каторжнически

  • 2 каторжник

    convict
    * * *
    като̀ржник,
    м., -ци; като̀ржниц|а ж., -и convict; galley slave.
    * * *
    convict; galley-slave; lag{lEg}
    * * *
    convict

    Български-английски речник > каторжник

  • 3 осъждам

    1. convict, condemn (on a charge), sentence
    осъждам за престъпление/убийство convict of a crime/of murder
    осъждам за убийство/държавна измяна condemn for murder/of high treason
    осъждам някого да заплати глоба sentence s.o. to pay a fine, sentence s.o. to a fine
    осъждам на затвор give (s.o.) a prison sentence
    осъждам на смърт sentence to death
    осъждам на смърт чрез обесване sentence to death by hanging
    осъждам на смърт чрез разстрелване sentence to be shot
    осъждат ме на пет години receive a term of five years, разг. get five years
    2. (укорявам) blame, censure, denounce, deprecate; speak in reproof of
    3. (обричам) doom, destine
    осъждам на неуспех/смърт doom to failure/death
    * * *
    осъ̀ждам,
    гл.
    1. convict (of a crime) condemn, (on a charge), sentence; \осъждам на затвор give (s.o.) a prison sentence; \осъждам на смърт чрез обесване sentence to death by hanging; \осъждам на смърт чрез разстрелване sentence to be shot; \осъждам някого да заплати глоба sentence s.o. to pay a fine, sentence s.o. to a fine; осъждат ме на пет години receive a term of five years, разг. get five years;
    2. ( укорявам) blame, censure, denounce, condemn; deprecate, reprehend; decry; speak in reproof of;
    3. ( обричам) doom, destine; ( предварително) foredoom.
    * * *
    convict: He was twice осъждамed of a robbery - Той два пъти е осъждан за обир.; condemn; sentence: осъждам to death - осъждам на смърт; criminate; ban{bEn}; blame (укорявам); cry down; denounce (укорявам); deprecate (укорявам); disapprove (неодобрявам); doom (обричам); inculpate; reprobate{`reprxbeit}; reprove
    * * *
    1. (обричам) doom, destine 2. (укорявам) blame, censure, denounce, deprecate;speak in reproof of 3. convict, condemn (on a charge), sentence 4. ОСЪЖДАМ за престъпление/убийство convict of a crime/of murder 5. ОСЪЖДАМ за убийство/ държавна измяна condemn for murder/of high treason 6. ОСЪЖДАМ на затвор give (s. o.) a prison sentence 7. ОСЪЖДАМ на неуспех/смърт doom to failure/death 8. ОСЪЖДАМ на смърт sentence to death 9. ОСЪЖДАМ на смърт чрез обесване sentence to death by hanging 10. ОСЪЖДАМ на смърт чрез разстрелване sentence to be shot 11. ОСЪЖДАМ някого да заплати глоба sentence s. o. to pay a fine, sentence s. o. to a fine 12. осъждат ме на пет години receive a term of five years, разг. get five years

    Български-английски речник > осъждам

  • 4 затворник

    prisoner
    разг. jailbird
    * * *
    затво̀рник,
    м., -ци; затво̀рничк|а ж., -и prisoner; разг. jailbird; англ. gaolbird; политически \затворникк state prisoner, prisoner of state; ( каторжник) convict.
    * * *
    convict; gaol bird; jailbird; lag{lEg}; prisoner
    * * *
    1. (каторжник) convict 2. prisoner 3. разг. jailbird

    Български-английски речник > затворник

  • 5 каторга

    1. (затвор) convict prison
    2. (наказание) penal servitude, hard labour
    * * *
    като̀рга,
    м., само ед.
    1. ( затвор) convict prison;
    2. ( наказание) penal servitude, hard labour.
    * * *
    1. (затвор) convict prison 2. (наказание) penal servitude, hard labour

    Български-английски речник > каторга

  • 6 осъден

    осъден за кражба sentenced for theft
    осъден да плати вреди и загуби cast in/for damages
    осъден (предварително) на неуспех (fore)doomed to failure
    същ. convicted person, c
    * * *
    осъ̀ден 1.,
    мин. страд. прич.: \осъден да плати вреди и загуби cast in/for damages; \осъден длъжник execution debtor; \осъден за кражба sentenced for theft; \осъден (предварително) на неуспех (fore)doomed to failure; \осъден съм задочно be condemned unheard; \осъден съм на смърт be under sentence of death;
    2. като същ. convicted person, convict.
    * * *
    convict
    * * *
    1. ОСЪДЕН (предварително) на неуспех (fore)doomed to failure 2. ОСЪДЕН да плати вреди и загуби cast in/for damages 3. ОСЪДЕН за кражба sentenced for theft 4. същ. convicted person, c

    Български-английски речник > осъден

  • 7 осъдя

    осъ̀дя,
    осъ̀ждам гл.
    1. convict (of a crime) condemn, (on a charge), sentence; \осъдя на затвор give (s.o.) a prison sentence; \осъдя на смърт чрез обесване sentence to death by hanging; \осъдя на смърт чрез разстрелване sentence to be shot; \осъдя някого да заплати глоба sentence s.o. to pay a fine, sentence s.o. to a fine; осъждат ме на пет години receive a term of five years, разг. get five years;
    2. ( укорявам) blame, censure, denounce, condemn; deprecate, reprehend; decry; speak in reproof of;
    3. ( обричам) doom, destine; ( предварително) foredoom.

    Български-английски речник > осъдя

См. также в других словарях:

  • convict — con·vict 1 /kən vikt/ vt [Latin convictus past participle of convincere to find guilty, prove, from com with, together + vincer to conquer]: to find guilty of a criminal offense was convict ed of fraud compare acquit con·vict 2 / kän ˌvikt/ …   Law dictionary

  • Convict 99 — Directed by Marcel Varnel Produced by Edward Black …   Wikipedia

  • Convict 13 — Theatrical poster for Convict 13 (1920) Directed by Edward F. Cline Buster Keaton …   Wikipedia

  • convict — [ kɔ̃vikt ] n. m. • 1796; mot angl., lat. convictus « convaincu d un crime » ♦ Criminel emprisonné ou déporté, en droit anglais. Les premiers colons d Australie furent des convicts. ● convict nom masculin (anglais convict) Dans les pays anglo… …   Encyclopédie Universelle

  • Convict — Con*vict (k[o^]n*v[i^]kt ), p. a. [L. convictus, p. p. of convincere to convict, prove. See {Convice}.] Proved or found guilty; convicted. [Obs.] Shak. [1913 Webster] Convict by flight, and rebel to all law. Milton. [1913 Webster] …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Convict — Con*vict (k[o^]n*v[i^]kt ), v. t. [imp. & p. p. {Convicted}; p. pr. & vb. n. {Convicting}.] 1. To prove or find guilty of an offense or crime charged; to pronounce guilty, as by legal decision, or by one s conscience. [1913 Webster] He [Baxter] …   The Collaborative International Dictionary of English

  • convict — convíct, convícte, s.n. (înv.) internat, pension; alumnat, cămin (pentru elevi). Trimis de blaurb, 23.04.2006. Sursa: DAR  convíct ( te), s.n. – Internat, pension de elevi. lat. convictus, germ. Konvikt (sec. XIX). În Trans. înv …   Dicționar Român

  • convict — [n] criminal captive, con, culprit, felon, jailbird*, long termer*, loser*, malefactor, prisoner, repeater*; concept 412 Ant. victim convict [v] find guilty adjudge, attaint, bring to justice, condemn, declare guilty, doom, frame, imprison, pass… …   New thesaurus

  • Convict — Con vict (k[o^]n v[i^]kt), n. 1. A person proved guilty of a crime alleged against him; one legally convicted or sentenced to punishment for some crime. [1913 Webster] 2. A criminal sentenced to penal servitude. Syn: Malefactor; culprit; felon;… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Convict — (v. lat.), 1) das Zusammenleben, so auf katholischen Universitäten die Anstalt, wo die Theologie Studirenden zusammenwohnen; 2) (Convictorium), auf manchen Universitäten das gemeinschaftliche Speisen der mit dem bezüglichen Beneficium begnadeten… …   Pierer's Universal-Lexikon

  • Convict — Convict, (lat. convictus), gemeinschaftliches Leben, Institute an Universitäten, wo unbemittelte Studierende umsonst oder gegen geringe Vergütung Kost, zum Theil auch Wohnung erhalten; klösterliche Institute für Studierende der Theologie, in… …   Herders Conversations-Lexikon

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»