-
1 consentir
v. (lat. consentire) I. v.tr.ind. consentir а съгласявам се, скланям; II. v.tr.dir. 1. приемам, допускам; 2. отпускам; consentir qqch. а qqn. отпускам нещо на някого; consentir un prêt отпускам заем; III. v.intr. мор. извивам се, огъвам се (мачта); удължавам се ( корабно въже). Ќ Ant. empêcher, interdire, s'opposer, refuser. -
2 consentant,
e adj. (de consentir) 1. който се съгласява, съгласен; 2. който приема да участва в сексуален акт. Ќ Ant. récalcitrant. -
3 consentement
m. (de consentir) съгласяване, съгласие; consentement par écrit писмено съгласие; par consentement mutuel по взаимно съгласие; donner son consentement давам съгласието си. Ќ Ant. refus, opposition, désaccord. -
4 découvert,
e adj. (de découvrir) 1. открит, разкрит; 2. loc. adv. а découvert, на открито, под открито небе; 3. m. търг. открит кредит по текуща сметка; combler un découvert, покривам дефицит; consentir un découvert, отпускам краткосрочен кредит при недостиг на суми по чекова книжка или кредитна карта. Ќ achats а découvert, покупки без пари, на кредит; crédit а découvert, търг. кредит на открито (суми, отпуснати предварително без да бъдат обезпечени); être а découvert, нямам никаква гаранция за авансирани суми на някого; vendre а découvert, продавам ценни книжа, които не притежавам в момента на продажбата. -
5 refuser
v. (lat. pop. °refusare, crois. de recusare "refuser" avec refutare "réfuter") I. v.tr. 1. отказвам, отклонявам, не приемам; refuser de parler отказвам да говоря; il refuse de m'accompagner той отказва да ме придружи; refuser une invitation отклонявам покана; refuser un manuscrit отхвърлям ръкопис (за печатане); 2. не позволявам да се влезе (за заведение, което е пълно); 3. не приемам в група; 4. скъсвам някого на изпит; refuser un candidat скъсвам кандидат на изпит; II. v.intr. 1. мор., в съчет. le vent refuse духа неблагоприятен, противоположен на движението вятър; 2. не се забивам повече (за кол, който среща скала или твърда почва); se refuser 1. лишавам се от; 2. не се съгласявам, отказвам; se refuser а une solution не се съгласявам с, не приемам решение; 3. отказвам да правя секс ( за жена). Ќ Ant. accorder, donner, fournir, offrir, reconnaître; accepter, consentir (а); accueillir, recevoir; adonner. -
6 regimber
v.intr. (de re- et gib- "sauter") 1. ритам (за кон); 2. прен. противя се, съпротивявам се, упорствам. Ќ Ant. céder, consentir.
См. также в других словарях:
consentir — [ kɔ̃sɑ̃tir ] v. tr. <conjug. : 16> • X e; lat. consentire I ♦ 1 ♦ V. tr. ind. CONSENTIR À : accepter qu une chose se fasse, ne pas l empêcher. ⇒ accéder, acquiescer, approuver, se prêter, souscrire. Les parents ont consenti au mariage. ⇒… … Encyclopédie Universelle
consentir — à aucun, Assentire, siue assentiri, Astipulari alicui, Consentire. Se rendre et consentir à aucun, Manus alicui dare. Il consent à tout par flaterie, Assentatur omnia. Consentir en la forme de la commission qui estoit baillée par le preteur pour… … Thresor de la langue françoyse
consentir — CONSENTIR. v. n. Acquiescer à quelque chose, adhérer à la volonté de quelqu un, trouver bon, vouloir bien. Les parens ont consenti à ce mariage. Pour moi, je n y puis consentir. Je n y consentirai jamais. Je consens à tout ce que vous voulez. Je… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
consentir — Se conjuga como: sentir Infinitivo: Gerundio: Participio: consentir consintiendo consentido Indicativo presente imperfecto pretérito futuro condicional yo tú él, ella, Ud. nosotros vosotros ellos, ellas, Uds. consiento consientes consiente… … Wordreference Spanish Conjugations Dictionary
consentir — 1. Verbo irregular: se conjuga como sentir (→ apéndice 1, n.º 53). 2. Cuando significa ‘permitir’, se construye normalmente como transitivo: «¿Se imagina que, a mí, pudiera tratarme nadie con esos modales? Jamás lo consentiría» (Nieva Baile [Esp … Diccionario panhispánico de dudas
consentir — em consentiu em falar lhe. consentir que consentiu que saíssem … Dicionario dos verbos portugueses
consentir — Consentir. v. n. Acquiescer à quelque chose. adherer à la volonté de quelqu un, vouloir bien trouver bon. Les parents ont consenti à ce mariage. pour moy. je n y puis consentir. je n y consentiray jamais. je consens à tout ce que vous voulez. je… … Dictionnaire de l'Académie française
consentir — Dar la aprobación, el asentimiento o el permiso. Diccionario Mosby Medicina, Enfermería y Ciencias de la Salud, Ediciones Hancourt, S.A. 1999 … Diccionario médico
consentir — v. tr. 1. Dar licença. 2. Permitir. 3. Tolerar. 4. Admitir. • v. intr. 5. Dar consentimento. 6. Concordar. 7. Anuir … Dicionário da Língua Portuguesa
consentir — verbo transitivo,intr. 1. Permitir (una persona) [una cosa]: Mis padres consienten que el vecino tenga la música alta hasta la hora que quiera. Consiente en la venta del apartamento. Este árbitro consiente muchas entradas sucias. No consiento que … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
consentir — (Del lat. consentīre). 1. tr. Permitir algo o condescender en que se haga. U. t. c. intr.) 2. creer (ǁ tener por cierto algo). 3. Mimar a los hijos, ser muy indulgente con los niños o con los inferiores. 4. Der. Otorgar, obligarse. 5. p. us.… … Diccionario de la lengua española
