-
1 conseil
m. (lat. consilium "délibération, projet") 1. съвет; demander un conseil искам съвет; suivre les conseils de qqn. следвам съветите на някого; conseil d'ami приятелски съвет; 2. съвет, съвещание, заседание; assister au conseil присъствам на съвета; conseil suprême върховен съвет; tenir conseil заседавам; conseil municipal общински съвет; conseil d'Etat Държавен съвет; conseil des Ministres Министерски съвет; conseil d'administration управителен съвет в предприятие; conseil de sécurité съвет за сигурност (в ООН); conseil de surveillance надзорен съвет в предприятие; conseil des prud'hommes съд, който се занимава с въпросите от трудовото законодателство и трудовите спорове; 3. ост. обмислено решение; 4. pl. ост. ръководни принципи; 5. ост. съветник; conseil juridique юридически съветник. Ќ la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от вечерта. -
2 assembler
v.tr. (lat. assimulare) 1. ост. събирам; свързвам, съчетавам; 2. свиквам, събирам; assembler le conseil свиквам съвет; 3. техн. съединявам, сглобявам, свързвам; 4. печ. свързвам, набирам; s'assembler събирам се; натрупвам се. Ќ qui se ressemblent s'assemblent посл. които си приличат, се привличат. Ќ Ant. séparer, désassembler. -
3 aulique
adj. (lat. aulicus, de aula) ост. придворен. Ќ conseil aulique върховен съд; conseiller aulique член на върховния съд ( в старата германска и австрийска империя). -
4 chambre
f. (lat. camera "voûte"; gr. kâmara) 1. стая; chambre а coucher спалня; chambre а louer стая за даване под наем; 2. камара, събрание; chambre des députés народно събрание; chambre haute горна камара (на лордовете, в Англия); chambre basse долна камара (на общините в Англия); chambre de commerce търговска камара; 3. съд, отделение (в съдилище); chambre criminelle углавно отделение; chambre civile гражданско отделение; chambres assemblées съд в целия си състав; 4. палата (учреждение); chambre de compensation клирингова палата; 5. техн. камера, отделение; chambre а air въздушна камера; chambre des machines отделение за машините; chambre de combustion горивна камера; chambre de vapeur парно отделение; chambre frigorifique хладилна камера; chambre obscure тъмна стая, камера обскура; 6. стаята на краля в дворец; 7. офицерски кабини на кораб; 8. минна галерия или кухина. Ќ chambre ardente ист. съд за съдене на държавни престъпници; en chambre du conseil юр. в разпоредително заседание; garder la chambre пазя стаята (при болест); faire chambre а part спя в отделни стаи (за съпрузи); musique de chambre камерна музика; artisan de chambre занаятчия, който работи вкъщи; pot de chambre цукало; chambre de sûreté полицейски арест; chambre а gaz газова камера (в концентрационните лагери); стая за екзекуция с газ в някои американски затвори; chambre forte трезор, блиндирана каса; chambre de compensation фин. клирингова палата; chambre pliante d'un appareil de photo ост. черен кожух, подобен на акордеон, на старите фотоапарати; chambre а air вътрешна автомобилна гума; chambre antérieure de l'њil анат. пространство между ириса и роговицата; chambre postérieure de l'њil анат. пространство между ириса и очното дъно. -
5 communal,
e, aux adj. et n. (de commun) 1. adj. общински; biens communal,aux общински имоти; 2. m. pl. общински имоти; 3. f. общинско училище; 4. (Белгия) maison communal,e кметство; conseil communal, общински съвет. -
6 discipline
f. (lat. disciplina) 1. ост. дисциплина; 2. сбор от закони и правилници за поддържане на реда, дисциплина; la discipline militaire военна дисциплина; conseil de discipline дисциплинарен съвет; compagnie de discipline дисциплинарна рота; 3. дисциплина, (учебен) предмет; 4. църк. камшик за бичуване. Ќ Ant. indiscipline, anarchie, désordre. -
7 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère. -
8 ministre
m. (lat. minister "serviteur") 1. министър; fonction de ministre министерска длъжност; 2. посланик; ministre conseiller dans une ambassade съветник в посолство; 3. рел. свещеник. Ќ Conseil des ministres Министерски съвет; ministre adjoint помощник-министър; ministre suppléant заместник-министър; ministre sans portefeuille министър без портфейл; premier ministre министър-председател; bureau ministre голямо бюро, писалище; ministre de Jésus-Chris наместник на Христос. -
9 nuit
f. (lat. nox, noctis) 1. нощ; nuit opaque тъмна нощ; nuit blanche безсънна нощ; nuits blanches бели нощи; bonne nuit! лека нощ! 2. мрак, тъма. Ќ la nuit des temps тъмното средновековие; la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от нощта; la nuit, tous les chats sont gris всичко си прилича нощем; всичко е еднакво, когато е тъмно. -
10 sécurité
f. (lat. securitas, de securus) 1. сигурност, безопасност; le Conseil de sécurité Съветът за сигурност; sécurité nationale национална сигурност; ceinture de sécurité колан за безопасност (в автомобил); 2. обезпеченост, гаранция; sécurité matérielle материална обезпеченост. Ќ sécurité sociale социално осигуряване. -
11 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
12 tutelle
f. (lat. tutela, de tutus, p. p. de tueri "regarder, surveiller") 1. юр. опекунство, настойничество; se trouver en tutelle намирам се под опекунство; conseil de tutelle настойнически съвет; régime de tutelle режим на подопечно управление (на ООН върху някои територии); 2. прен. защита, покровителство; être sous la tutelle des lois под закрилата на законите съм; 3. силен ограничаващ контрол, наложен на някого; зависимост от някого. Ќ Ant. autonomie, indépendance. Ќ territoire sous tutelle подопечна на ООН територия.
См. также в других словарях:
conseil — [ kɔ̃sɛj ] n. m. • 980; lat. consilium « délibération, projet, conseil » I ♦ Ce qui tend à diriger, à inspirer la conduite, les actions. 1 ♦ Opinion donnée à qqn sur ce qu il convient de faire. ⇒ admonition, avertissement, avis, exhortation,… … Encyclopédie Universelle
conseil — CONSEIL. subs. mas. Avis que l on donne à quelqu un sur ce qu il doit faire ou ne pas faire. Bon, sage, prudent conseil. Conseil salutaire. Mauvais, pernicieux, dangereux conseil. Conseil intéressé, désintéressé. Conseil violent. Il est l auteur… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
conseil — Conseil, m. acut. Est l advis et opinion qu on demande ou donne à aucun sur quelque affaire douteuse, Consilium, duquel mot il est prins, Ainsi lon dit, Demander conseil aux Advocats, Iurisperitos consulere, Et donner conseil à quelqu un,… … Thresor de la langue françoyse
conseil — CONSEIL. s. m. Advis que l on donne à quelqu un sur ce qu il doit faire ou ne pas faire. Bon, sage, prudent conseil. mauvais, pernicieux, dangereux conseil. conseil interessé, desinteressé. conseil violent. il est l autheur de ce conseil. donner… … Dictionnaire de l'Académie française
Conseil — is a word derived from French In fiction Conseil, a character in the Jules Verne novel Twenty Thousand Leagues Under the Sea In government the Conseil supérieur de la langue française, an organ which exists in Belgium, France and Québec the… … Wikipedia
conseil — /kɔ̃ sāyˈ/ (French) noun 1. Advice 2. Council conseil d administration noun A board of directors conseil de famille /də fa mē y’/ noun A family consultation conseil d’état /dā ta/ noun A council of state * * * conseil obs. f. counsel … Useful english dictionary
Conseil — Le nom est surtout porté en Normandie et en Bretagne (76, 29). On le rencontre aussi sous les formes Consil, Consille (59). Plutôt qu un surnom donné à un homme de bon conseil, il faut sans doute envisager un ancien nom de baptême (latin… … Noms de famille
Conseil — (fr., spr. Konselj), 1) Rath; 2) Geheimerrath od. Cabinetsconferenz; 3) sonst in Frankreich Name mehrerer hoher Gerichtshöfe … Pierer's Universal-Lexikon
Conseil — (franz., spr. kongßäj: lat. Consilium), Rat, Ratschlag; Rat (geber); Ratsversammlung; dann soviel wie Geheimer Rat oder Ministerrat (Ministerkonseil); Benennung, welche die Stifter gewisser höherer Grade der Freimaurerei ihren Vereinen gaben, dem … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Conseil — (frz., spr. kongßéj), Rat; Ratsversammlung, bes. Ministerrat; C. d état (spr. detah), Staatsrat; C. général (spr. scheneráll), Generalrat; C. de prud hommes (spr. prüdómm), gewerbliches Schiedsgericht … Kleines Konversations-Lexikon
Conseil — Conseil, frz., Rath, Conferenz der Minister; früher in Frankreich der Name der höchsten Gerichtshöfe … Herders Conversations-Lexikon
