-
1 conscience
f. (lat. conscientia "connaissance") 1. съвест; en conscience, en toute conscience по съвест; en bonne conscience с чиста съвест; avoir une faute sur la conscience тежи ми грешка на съвестта; mauvaise conscience нечиста съвест, чувство за вина; 2. добросъвестност, съвестност; conscience professionnelle добросъвестност в работата; 3. съзнание; avoir conscience de qqch. имам съзнание за нещо; perdre conscience губя съзнание (syn. perdre connaissance); 4. вероизповедание; liberté de conscience свобода на вероизповеданието; 5. нар. стомах. Ќ avoir qqch. sur la conscience виновен съм; prendre conscience давам си сметка за нещо; directeur de conscience изповедник; par acquit de conscience за свое успокоение; objecteur de conscience човек, който отказва да служи в армията по религиозни причини. Ќ Ant. inconscience; malhonnêteté. -
2 inconscience
f. (de in- et conscience) 1. несъзнателност, несъзнание, несвяст; sombrer dans l'inconscience изпадам в несвяст; 2. разш. безразсъдство; безсъвестност; 3. незнание, непредполагане; l'inconscience du danger непредполагане за съществуването на опасност. Ќ Ant. connaissance, conscience, lucidité. -
3 casuiste
m. (esp. casuista, du lat. ecclés. casus "cas de conscience") казуист. -
4 consciencieux,
se adj. (de conscience) добросъвестен, съвестен, съзнателeí. Ќ Ant. indélicat, malhonnête; bâclé. -
5 conscient,
e adj. (lat. consciens, de conscire "avoir conscience", de scire "savoir") 1. съзнателен; 2. съзнаващ нещо; il est conscient, de ses responsabilités той съзнава отговорностите си; 3. в съзнание; il est conscient, après l'accident той е в съзнание след инцидента; 4. m. съзнателното. Ќ Ant. inconscient; évanoui; endormi; anesthésié. -
6 large
adj. (lat. largus "abondant, généreux") 1. широк, обширен; de larges épaules широки рамене; 2. прен. важен, значителен, голям; dans une large mesure в голяма степен; 3. либерален, щедър; homme large щедър човек; 4. луксозен, богат, широк; vie large охолен живот; 5. безскрупулен; conscience large необременено от нравствени предразсъдъци; 6. m. ширина; 7. m. открито море; prendre le large излизам в открито море; избягвам, офейквам; vent du large вятър, който духа от открито море; 8. adv. с широта; приблизително; calculer large смятам приблизително; 9. loc. adv. en long et en large, de long en large на дължина и ширина; надлъж и нашир. Ќ Ant. étroit; serré; borné; restreint, rigoureux, strict. -
7 liberté
f. (lat. libertas) 1. свобода; liberté individuelle лична свобода; liberté d'action свобода на действие; liberté de la presse свобода на печата; liberté de conscience свобода на вероизповеданието; mettre en liberté освобождавам; liberté sous caution освобождаване под гаранция; 2. pl. права, привилегии, преимущества; волности; prendre des libertés позволявам си волности; 3. loc. adv. en liberté свободно, на свобода; en toute liberté съвсем свободно. Ќ prendre la liberté de осмелявам се да. Ќ Ant. esclavage, servitude; interdiction; oppression. -
8 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
9 objecteur
m. (de objecter) човек, който възразява, който се противопоставя. Ќ objecteur de conscience човек, който отказва да служи войник, като антимилитарист. -
10 prise
f. (p. p. fém. de prendre) 1. взимане, завземане; la prise de la Bastille завземането на Бастилията; prise illégale нелегално присвояване; 2. задържане, залавяне, пленяване; la prise de l'adversaire пленяването на противника; 3. плячка, трофей; Venez voir ma prise! Елате да видите плячката ми! 4. спорт. вземане (на топката); 5. prise de bec спор, свада; 6. смъркане (на тютюн); 7. сгъстяване, втвърдяване, замръзване; ciment а prise rapide цимент, който се втвърдява бързо; 8. кран, тръба; prise d'eau воден кран; prise d'air въздушен кран. Ќ donner prise а давам повод за; prise de conscience осъзнаване; prise de terrain ав. кацване; prise de terre техн. заземителен кабел за електрически или радиоелектрически уред; prise de vue(s) киноснимка; se mettre aux prises започвам борба с някого; être aux prises бия се с; lâcher prise отпускам, пускам; avoir prise sur имам влияние върху; prise d'armes военен парад; prise de voile (d'habit) ставам монахиня (приемам калугерското расо); prise de sang вземане на кръв; prise de courant електрически контакт; приза; prise d'antenne изход (в телевизор и др.) за вкарване на кабела на антената. -
11 subconscience
f. (de sub- et conscience) филос. подсъзнание. -
12 taler
v.tr. (du germ. °tâlôn) 1. смачквам, натъртвам (за плодове); 2. прен. мъча, измъчвам; sa conscience ne le talait presque plus съвестта му почти не го измъчваше вече. -
13 transiger
v.intr. (lat. transigere, de agere "mener") 1. помирявам се, спогаждам се (с взаимни отстъпки); 2. прен. правя компромис, отстъпвам; transiger avec sa conscience правя компромис със съвестта си. -
14 viol
m. (de violer) 1. изнасилване; déposer une plainte pour viol подавам жалба за изнасилване; 2. поругаване; viol d'un sanctuaire поругаване на светилище. Ќ viol de conscience незачитане на чуждото мнение и вярванията на останалите. Ќ Hom. viole.
См. также в других словарях:
Conscience — conscience … Philosophy dictionary
CONSCIENCE — Le mot latin conscientia est naturellement décomposé en «cum scientia». Cette étymologie suggère non seulement la connaissance de l’objet par le sujet, mais que cet objet fait toujours référence au sujet lui même. Le terme allemand Bewusstsein… … Encyclopédie Universelle
Conscience — • The individual, as in him customary rules acquire ethical character by the recognition of distinct principles and ideals, all tending to a final unity or goal, which for the mere evolutionist is left very indeterminate, but for the Christian… … Catholic encyclopedia
conscience — CONSCIENCE. s. f. Lumière intérieure, sentiment intérieur par lequel l homme se rend témoignage à luimême du bien et du mal qu il fait. Conscience timorée. Conscience délicate. Conscience scrupuleuse. Conscience tendre. Bonne conscience.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
conscience — Conscience. s. f. Lumiere interieure, sentiment interieur, par lequel l homme se rend tesmoignage à luy mesme du bien & du mal qu il fait. Conscience honorée conscience delicate. conscience scrupuleuse. conscience tendre. bonne conscience.… … Dictionnaire de l'Académie française
conscience — Conscience, Dire en sa conscience, Bona fide dicere. A ma conscience, Selon ce que je pense, Ex animi sententia. Homme de bonne conscience, Religiosus. Loyauté et bonne conscience, Religio et fides, B. Une exemplaire d une droite et bonne… … Thresor de la langue françoyse
Conscience — Con science, n. [F. conscience, fr. L. conscientia, fr. consciens, p. pr. of conscire to know, to be conscious; con + scire to know. See {Science}.] 1. Knowledge of one s own thoughts or actions; consciousness. [Obs.] [1913 Webster] The sweetest… … The Collaborative International Dictionary of English
conscience — con·science adj: exempting persons whose religious beliefs forbid compliance conscience laws, which allow physicians...to refuse to participate in abortions W. J. Curran Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
CONSCIENCE (H.) — CONSCIENCE HENRI (1812 1883) Écrivain flamand. Épris de son pays, Conscience résolut d’écrire en une langue que la bourgeoisie francophone de l’époque considérait comme un patois destiné au vulgaire. Le romantisme nationaliste lui inspira Le Lion … Encyclopédie Universelle
conscience — early 13c., from O.Fr. conscience conscience, innermost thoughts, desires, intentions; feelings (12c.), from L. conscientia knowledge within oneself, sense of right, a moral sense, from conscientem (nom. consciens), prp. of conscire be (mutually) … Etymology dictionary
conscience — [kän′shəns] n. [OFr < L conscientia, consciousness, moral sense < prp. of conscire < com , with + scire, to know (see SCIENCE): replacing ME inwit, knowledge within] 1. a knowledge or sense of right and wrong, with an urge to do right;… … English World dictionary
