-
1 confiance
f. (du lat. confidentia, d'apr. l'a. fr. fiance "foi") 1. вяра, доверие; avoir confiance en qqn. имам доверие в някого; avoir confiance dans les médecins имам доверие в лекарите; abus de confiance злоупотреба с доверие; vote de confiance вот на доверие; 2. прен. увереност, сигурност, смелост; manquer de confiance en soi нямам увереност в себе си. Ќ acheter de confiance купувам на доверие (на вяра); en toute confiance смело; homme de confiance доверен човек; personne de confiance благонадеждно лице. Ќ Ant. défiance, méfiance; anxiété, crainte, doute, suspicion. -
2 acquérir
v.tr. (lat. class. acquirere) 1. ставам собственик, придобивам, спечелвам; acquérir des richesses спечелвам богатства; cette habitude s'acquiert facilement този навик се придобива лесно; 2. прен. спечелвам, привързвам; acquérir la confiance de qqn. спечелвам доверието на някого; s'acquérir придобивам, спечелвам си; il s'est acquis l'estime de son chef той спечели уважението на шефа си. Ќ Ant. céder, vendre; perdre. -
3 anxiété
f. (lat. anxietas) силна, мъчителна тревога; горест; безпокойство; тъга. Ќ Ant. calme, confiance, sérénité. -
4 appréhension
f. (lat. apprehensio) 1. възприемане, схващане; 2. лог. възприятие; 3. боязън, страх; avoir de l'appréhension страх ме е. Ќ Ant. confiance, espoir, sérénité. -
5 bonjour
m. (de bon et jour) 1. добро утро! добър ден!; dire bonjour а qqn. поздравявам някого; donnez bonjour (le bonjour) а поздравете от моя страна; 2. поздрав, поздравяване. Ќ bonjour! (Канада) сбогом! bonjour! неодобр. да има да вземаш! да прощаваш!; c'est si simple comme bonjour ясно е като бял ден; bonjour les dégâts! неприятностите идват; bonjour la confiance! разг. (Канада) вече си нямаме доверие! -
6 crédence
f. (it. credenza "confiance", dans la loc. fare la credenza "faire l'essai" (des mets, des boissons)) 1. специален бюфет или масичка за поставяне на чинии, ястия през време на яденето; 2. масичка, на която се поставя мирото и виното по време на литургия. -
7 croire
v. (lat. credere "confier", fig. "avoir confiance") I. v.tr.dir. мисля, вярвам, допускам, смятам, считам; croire qqn. вярвам на някого; je te crois вярвам ти; мисля като тебе, това е очевидно; je crois ce que vous me dites вярвам на това, което ми казвате; qui l'eût cru кой би си го помислил; ne pas en croire ses yeux не вярвам на очите си; on croît rêver сякаш това е сън; on l'a cru mort сметнаха го за мъртъв; II. v.tr.ind. croire а, en вярвам; croire au progrès вярвам в прогреса; croire а l'astrologie вярвам в астрологията; croire en Dieu вярвам в бога; croire en qqn. имам доверие в някого; III. v.intr. 1. вярвам, имам вяра в; 2. имам религиозна вяра; se croire смятам се, считам се; il se croit très malin той се смята за много хитър. Ќ а ce que je crois както ми се струва; а l'en croire според него (ако се вярва на това, което той казва); c'est а n'y pas croire това е просто невъзможно, недопустимо; faire croire а qqn. qqch. уверявам, убеждавам някого в нещо; je crois bien (je te crois) разг. естествено, разбира се; croire que c'est arrivé въобразявам си, че нещо се е случило; croire au Père Noël разг. много съм наивен. Ќ Ant. douter; contester; nier, protester. -
8 défaitisme
m. (de défaire) полит. пораженство, капитулантство ( липса на вяра в крайната победа). Ќ Ant. confiance, patriotisme, résistance. -
9 désespoir
m. (de dés- et espoir) отчаяние. Ќ en désespoir de cause по липса на друга възможност; désespoir du peintre (des peintres) бот. мъката на художника (декоративно растение); mettre (réduire) au désespoir отчайвам. Ќ Ant. consolation, espoir, confiance, espérance. -
10 fiduciaire
adj. (lat. jur. fiduciarius, de fiducia "confiance") юр. фидуциарен (който се основава на доверието); héritier fiduciaire фидуциарен наследник (на който се завещава нещо, за да го предаде другиму); contrat fiduciaire фидуциарен договор (според който се продава фиктивно една вещ срещу заети пари до връщане на тези пари); circulation fiduciaire банкнотно обръщение; monnaie fiduciaire книжни пари ( банкноти). -
11 fiducie
f. (lat. fiducia "confiance") юр. фиктивна продажба. -
12 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
13 insinuer
v.tr. (lat. insinuare) 1. вкарвам, вмъквам; 2. подмятам, внушавам; s'insinuer ост. вмъквам се, просмуквам се; промъквам се хитро; intrigant qui s'insinue partout интригант, който се вмъква навсякъде; l'eau s'insinue dans le sable водата се просмуква в пясъка. Ќ s'insinuer dans la confiance d'autrui спечелвам доверието на някого. -
14 méfiance
f. (de méfier) недоверие, недоверчивост; мнителност. Ќ Ant. confiance. -
15 ombrage
f. (de ombre) 1. сянка (на дърво, на листак); 2. прен. съмнение, подозрение, недоверие. Ќ prendre ombrage de (qqch.) изпитвам ревност, притеснение за нещо. Ќ Ant. confiance, tranquillité. -
16 surprendre
v.tr. (de sur- et prendre) 1. изненадвам; издебвам, хващам; surprendre un voleur хващам крадец; surprendre l'ennemi издебвам неприятеля; vous me surprenez, cela semble incroyable вие ме изненадвате, това изглежда невероятно; 2. ост. злоупотребявам, получавам чрез измама, излъгвам; surprendre la confiance de qqn. излъгвам доверието на някого; 3. откривам, разкривам; surprendre un secret разкривам тайна; 4. прен. долавям, забелязвам, схващам; il crut surprendre dans sa voix un léger trouble стори му се, че долови в гласа му леко смущение; se surprendre забелязвам, че върша нещо ( нередно). -
17 total,
e, aux adj. (lat. médiév. totalis, du class. totus "tous") 1. цял, пълен; confiance total,e пълно доверие; somme total,e пълна сума; 2. m. всичко, цялото; сбор, сума; 3. loc.adv. au total, като се вземе всичко пред вид; всичко на всичко. Ќ Ant. fractionnaire, fragmentaire, partiel. -
18 trahir
v.tr. (lat. tradere, proprem. "livrer") 1. изменям, предавам; trahir son ami издавам приятеля си; 2. изневерявам; son mari l'avait trahie pour une jeune femme мъжът Ј бе изневерил с една млада жена; 3. издавам; trahir son émotion издавам вълнението; 4. нарушавам, постъпвам против; 5. не оправдавам (нещо, което друг очаква от мен); trahir la confiance de qqn. не оправдавам доверието на някого; se trahir издавам се; проявявам се, разкривам се. Ќ Ant. seconder, servir; cacher. -
19 vote
m. (lat. votum) 1. гласуване; гласоподаване; vote de confiance гласуване на доверие; procéder au vote пристъпвам към гласуване; vote des projets de loi гласуване на проектозаконите; 2. глас ( на гласоподавател), вот. Ќ Ant. abstention.
См. также в других словарях:
confiance — [ kɔ̃fjɑ̃s ] n. f. • XVe; confience XIIIe; du lat. confidentia, d apr. l a. fr. fiance « foi » 1 ♦ Espérance ferme, assurance de celui qui se fie à qqn ou à qqch. ⇒ créance, foi, sécurité. Avoir confiance, une confiance absolue, inébranlable,… … Encyclopédie Universelle
confiance — CONFIANCE. sub. fém. Espérance ferme en quelqu un, en quelque chose. Avoir confiance, prendre confiance, une grande confiance, une ferme confiance, une extréme confiance en quelqu un. Mettre sa confiance en Dieu. J ai grande confiance en vous, en … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
confiance — Confiance. s. f. v. Esperance en quelqu un, en quelque chose. Avoir confiance, prendre confiance, une grande confiance, une ferme confiance une extreme confiance en quelqu un. mettre sa confiance en Dieu. j ay grande confiance en vous, en vostre… … Dictionnaire de l'Académie française
confiance — et asseurance, Confidentia, Confisio. Prendre trop grande confiance, se trop fier, Securitati indormiscere. B. J ay cette confiance qu il retournera sain et sauve, Spero illum tibi saluum affuturum … Thresor de la langue françoyse
Confiance — (fr., spr. Kongsiangs), Zuversicht, Vertrauen … Pierer's Universal-Lexikon
Confiance — (frz. Kongfiangs), Vertrauen … Herders Conversations-Lexikon
CONFIANCE — s. f. Espérance ferme en quelqu un, en quelque chose. Avoir confiance, prendre confiance, une grande confiance, une ferme confiance, une extrême confiance en quelqu un. Mettre sa confiance en Dieu. J ai grande confiance en vous, en votre secours … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
confiance — (kon fi an s ) s. f. 1° Sentiment qui fait qu on se fie à quelqu un ou à quelque chose. • On verra ce qu en vous je prends de confiance, CORN. Nicom. II, 2. • Elle avait eu la confiance de deux ministres, SÉV. 348. • Le roi prenait… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CONFIANCE — n. f. Espérance ferme en quelqu’un, en quelque chose. Mettre sa confiance en Dieu. Avoir confiance, prendre confiance, une grande confiance en quelqu’un. J’ai grande confiance en vous, en votre secours. Aveugle confiance. Reprendre confiance.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Confiance — Pour les articles homonymes, voir Confiance (homonymie). La confiance renvoie à une attitude générale, rencontrée dans des circonstances multiples, où une pers … Wikipédia en Français
Confiance — DISRAELI (Benjamin) Bio express : Homme politique et écrivain britannique (1804 1881) «Tout pouvoir est un don de confiance nous sommes redevables de son exercice tout doit jaillir et exister pour le peuple.» Source :… … Dictionnaire des citations politiques
