-
1 conclusion
f. (lat. conclusio, de concludere "conclure") 1. сключване; la conclusion d'un traité сключване на договор; 2. заключение, извод; 3. loc. adv. en conclusion в заключение; 4. край, епилог. Ќ Ant. commencement, début, introduction, préambule. -
2 commencement
m. (de commencer) начало, започване; au commencement de l'année в началото на годината; le commencement du travail започването на работата; c'est le commencement de la fin това е началото на края; dès le commencement още от началото; le verbe était au commencement в началото бе словото; les commencements начало, първи стъпки. Ќ Ant. fin, achèvement, conclusion, terme, issue, but. -
3 début
m. (de débuter) 1. пръв опит (в някакво занимание); 2. дебют; начало, започване; dès le début от самото начало; au début в началото, при започването. Ќ Ant. clôture, fin, conclusion, dénouement, terme. -
4 exorde
m. (lat. exordium, de exordire "commencer") уводна, встъпителна част на реч, начало, увод. Ќ Ant. conclusion, épilogue, péroraison, suite, fin. -
5 illégitime
adj. (lat. illegitimus) 1. юр. незаконен, извънбрачен; enfant illégitime незаконно (извънбрачно) дете; 2. несправедлив, неоснователен, необоснован; conclusion illégitime неоснователно заключение. Ќ Ant. légitime; fondé, régulier. -
6 introduction
f. (lat. introductio) 1. ост. въвеждане; 2. вкарване, вмъкване; l'introduction d'une sonde dans la vessie вкарване на сонда в пикочния мехур; 3. внасяне, въвеждане; introduction de produits внасяне на продукти; introduction de titres en bourse пускане, въвеждане на акции на борсата; 4. увод, предговор, въведение; 5. муз. интродукция. Ќ introduction d'instance юр. нужните формалности при завеждане на дело; lettre d'introduction ост. препоръчително писмо. Ќ Ant. sortie; éviction, renvoi; conclusion. -
7 préambule
m. (lat. prњambulus) 1. увод, предисловие; встъпление, въведение; 2. излишни приказки, извъртания. Ќ Ant. conclusion, péroraison. -
8 préface
f. (lat. prњfatio, de prњfari "dire d'avance") предговор, предисловие, увод. Ќ Ant. conclusion. -
9 référer
v. (lat. referre) I. v.tr. ind. en référer а отнасям до; докладвам на; en référer а son chef докладвам на началника си; référer а ез. имам за референт, за денотат; II. v. pron. se référer а отнасям се до, позовавам се, основавам се на; se référer а un texte позовавам се на текст; conclusion qui se réfère а une observation заключение, което се основава на наблюдение. -
10 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer.
См. также в других словарях:
conclusion — [ kɔ̃klyzjɔ̃ ] n. f. • 1265; lat. conclusio, de concludere → conclure 1 ♦ Arrangement final (d une affaire). ⇒ règlement, solution, terminaison. Conclusion d un traité, d un mariage. 2 ♦ Log. Proposition dont la vérité résulte de la vérité d… … Encyclopédie Universelle
conclusion — con·clu·sion /kən klü zhən/ n 1: a judgment or opinion inferred from relevant facts our conclusion upon the present evidence Missouri v. Illinois, 200 U.S. 496 (1905) 2 a: a final summarizing (as of a closing argument) b: the last or closing part … Law dictionary
conclusion — CONCLUSION. s. fém. Fin d une affaire, d un discours. La conclusion d un traité, d une affaire. Il faut venir à la conclusion. La conclusion fut que... f♛/b] On dit familièrement, qu Un homme est ennemi de la conclusion, pour dire, qu Il est… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Conclusion — Con*clu sion, n. [F., fr. L. conclusio. See {Conclude}.] 1. The last part of anything; close; termination; end. [1913 Webster] A fluorish of trumpets announced the conclusion of the contest. Prescott. [1913 Webster] 2. Final decision;… … The Collaborative International Dictionary of English
Conclusion — may refer to: Logic Logical consequence Affirmative conclusion from a negative premise, a logical fallacy Music Conclusion (music), the end of a musical composition The Conclusion, an album by Bombshell Rocks Conclusion of an Age, an album by the … Wikipedia
conclusion — UK US /kənˈkluːʒən/ noun ► [C] a decision or judgment that is made after careful thought: »The findings and conclusions of the report are simply guidelines, not rulings. reach/come to/draw a conclusion »Information is gathered into a profile and… … Financial and business terms
conclusión — sustantivo femenino 1. Acción y resultado de concluir o concluirse: La conclusión de la autopista facilita la comunicación entre las dos ciudades. La conclusión del presupuesto obliga a dejar las obras inacabadas. 2. Resolución o consecuencia a… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
conclusion — Conclusion, Conclusio, Epilogus, Coronis. La conclusion d une oraison, Peroratio. Encore que je me taise, la conclusion mesme dit que, etc. Vt taceam, conclusio ipsa loquitur, nihil, etc. Pour conclusion, Summa illa sit. Conclusions courtes,… … Thresor de la langue françoyse
conclusion — Conclusion. s. f. v. Fin que l on met à quelque chose, particulierement à une affaire, à un discours. La conclusion d un traité, d une affaire. il faut venir à la conclusion. la conclusion fut que, &c. On dit, qu Un homme est ennemi de la… … Dictionnaire de l'Académie française
conclusión — (Del lat. conclusĭo, ōnis, y este trad. del gr. ἐπίλογος). 1. f. Acción y efecto de concluir. 2. Fin y terminación de algo. 3. Resolución que se ha tomado sobre una materia después de haberla ventilado. 4. Aserto o proposición que se defendía en… … Diccionario de la lengua española
conclusion — late 14c., deduction or conclusion reached by reasoning, from O.Fr. conclusion conclusion, result, outcome, from L. conclusionem (nom. conclusio), noun of action from pp. stem of concludere (see CONCLUDE (Cf. conclude)). Also, from late 14c. the… … Etymology dictionary
