-
1 a0
prep на, в; до, към, за, по, при, с, след и съюза да (когато се слива с члена el приема формата al): 1) като допълнение: а) вин. падеж (без предлог на български): Ўrespeta a los sabios! уважавай мъдреците!; б) вин. падеж (с предлог на български): на, при; contestar a la pregunta отговарям на въпроса; в) дат. падеж: на, за, към; suscribirse al periódico абонирам се за вестник; 2) направление, място: на, в, за, до, към; їa dónde? накъде?; voy a la universidad отивам в университета; 3) място, близост, положение: на, до, при; a la salida на изхода; 4) разстояние: до, на; їa cuàntos kilómetros? на колко километра; 5) време, възраст: на, в, след, при; a tiempo навреме; їa qué hora? в колко часа?; 6) разпределение, последователност: в, по; dos veces al mes два пъти месечно; 7) цена, процент: на, по; їa qué precio? на каква цена?; 8) съответствие, сравнение: в, на; huele a flores мирише на цветя; 9) причина: по; a requerimiento de Ud. по Ваше искане; 10) цел, условие: за, на; їa qué te atienes? на какво разчиташ?; 11) намерение, цел, решение (а + inf, зависещ от глагол): да; enseñar a leer уча да четe; 12) начало (а + inf, зависещ от глагол): да; se puso a cantar започна да пее; 13) начин: а) по; a la española по испански; a mi gusto по мой вкус; б) (а + sust) (наречия на бълг.); a pie пеша; a la fuerza насила; в) като начало на адвербиални изрази: a oscuras на тъмно; a ciegas сляпо; a escondidas скришом; a tontas y a locas неумело; 14) средство, оръдие; a màquina на машина; a mano на ръка; 15) al + inf (деепричастие на бълг. или същ. с предлог) при; al verlo виждайки го; al entrar при влизането; 16) в елиптични изречения: а) призив, заповед, покана (a + inf и а + sust); Ўa su salud! за Ваше здраве!; Ўa las armas! на оръжие!; б) а + que: a que no sabes нима знаеш; 17) заменя: conj si: a saberlo yo lo diría ако знаех, щях да го кажа; conj con: a cuchillo с нож; prep hacia: se fue a ellos отиде към тях; prep hasta: con el agua a la cintura във вода до кръста; prep para: a beneficio de в полза на; prep por: a ruego suyo по негова молба; prep según: a la ley de Castilla според законите на Кастилия. -
2 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори. -
3 ojo
m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст. -
4 paja
f 1) сламка; 2) слама; 3) прен. дреболия, несъществено нещо; no pesar una paja разг. няма никакво значение; no importar una paja прен. нищо не струвам; color paja сламен, сламенорус, с цвят на узряло жито; paja de agua Кол., Гват. кран на чешма; paja larga прен. много висок и слаб човек; alzar uno las pajas con la cabeza прен., разг. падам по гръб; buscar uno la paja en el oído прен., разг. търся си претекст, за да се скарам; hacerse uno una paja вулг. маструбирам, правя си чикия; no dormirse uno en las pajas прен., разг. нащрек съм, гледам да използвам случая; Ў pajas! не падам по-долу от друг; por un quítame allà esas pajas прен., разг. за нищо, безпричинно; hacer buenas pajas con uno прен., разг. добре се разбирам с някого. -
5 gallina
1. f кокошка; 2. m прен. безволен мъж, страхливец; estar como gallina en corral ajeno прен. чувствам се неловко сред непознати; gallina ciega детска игра на криеница; acostarse uno con las gallinas прен., разг. лягам си много рано, с кокошките; cantar la gallina прен., разг. виждам се принуден да призная грешката си; echar una gallina мътя; la gallina de los huevos de oro прен. кокошката със златните яйца; matar la gallina de los huevos de oro proverb който иска много, губи и малкото, което има; gallina de Guinea токачка, африканска кокошка; gallina de agua водна кокошка. -
6 río
m 1) река; 2) прен. голямо изобилие от нещо; 3) прен. вж. riolada; a río revuelto, ganancia de pescadores; pescar en río revuelto прен., разг. ловя риба в мътна вода; bañarse en el río Jordàn прен. подмладявам се; río arriba (abajo) нагоре (надолу) по течението; no crece el río con agua limpia proverb по честен път бързо не се забогатява. -
7 sal
f 1) сол; 2) хим. соли; sal gema каменна сол; sal marina морска сол; sal amoniaca хим. нишадър; sal de la Higuera английска сол; sal común готварска сол; 3) прен. остроумие, духовитост; 4) грация; tener sal грациозен съм; estar hecho de sal прен. весел съм, в добро настроение съм; hacerse sal y agua прен., разг. ставам на сол; изчезвам; con su sal y pimienta а) прен., разг. грациозно, изящно; б) прен., разг. злонамерено; в) прен., разг. трудно, на много висока цена; poner sal en la mollera прен., разг. мъмря някого, чукам му сол на главата.
См. также в других словарях:
con el agua cortada — sin el favor sexual de la pareja; sin acceso al sexo; cf. caliente, con el Kino acumulado, estar con la bala pasada, no verle el ojo a la papa, andar con el agua cortada, tener con el agua cortada, estar con el agua cortada; y ¿qué es lo que más… … Diccionario de chileno actual
con el agua al cuello — en medio de dificultades y problemas; con muchos problemas; con mucho trabajo y deberes; cf. con la mierda al cuello, hasta las patas, sonado, cagado, con el agua hasta el cuello, estar con el agua al cuello; estoy con el agua al cuello este… … Diccionario de chileno actual
con el agua hasta el cuello — en dificultades; en aprietos económicos; cf. con la mierda al cuello, con el agua al cuello; Chile estaba con el agua hasta el cuello a comienzos de los ochenta , las deudas me han tenido con el agua hasta el cuello por años ya … Diccionario de chileno actual
tener con el agua cortada — no conceder la mujer sexo a su pareja; no conceder sexo en la relación; haber restricción en cuanto al sexo; cf. estar con el Kino acumulado, no verle el ojo a la papa, andar con el agua cortada, estar con el agua cortada; la María me tiene con… … Diccionario de chileno actual
estar con el agua cortada — no conceder la mujer sexo a su pareja; estar sin acceso al sexo; cf. estar con el Kino acumulado, no verle el ojo a la papa, andar con el agua cortada, tener con el agua cortada; y qué es lo que más le molesta de la cárcel, senador? Estar con el… … Diccionario de chileno actual
estar con el agua al cuello — estar en dificultades; padecer contrariedad sostenida y perocupación; estar en problemas; estar con mucho trabajo y deberes; cf. estar con la mierda al cuello, hasta las patas, sonado, cagado, con el agua al cuello; estamos con el agua al cuello … Diccionario de chileno actual
andar con el agua cortada — estar el hombre sin satisfacción sexual por restricción de su mujer; restringirse la actividad sexual; cf. andar con colmillo, no verle el ojo a la papa, dar agüita, tener con el agua cortada; mi mujer se lo pasa en el sicólogo últimamente; ni un … Diccionario de chileno actual
ahogarse con poca agua o en un vaso de agua — ► locución Sentirse una persona desconcertada ante una dificultad menor: ■ se ahoga con poca agua, o sea que esto le parecerá una hecatombe … Enciclopedia Universal
estar con el agua al cuello — coloquial Estar muy apurado por falta de dinero o por exceso de trabajo: ■ con tantas deudas está con el agua al cuello … Enciclopedia Universal
agua — (Del lat. aqua). 1. f. Sustancia cuyas moléculas están formadas por la combinación de un átomo de oxígeno y dos de hidrógeno, líquida, inodora, insípida e incolora. Es el componente más abundante de la superficie terrestre y, más o menos puro,… … Diccionario de la lengua española
Agua de mar — «Agua marina» redirige aquí. Para otras acepciones, véase Aguamarina (desambiguación). El agua de mar es una solución basada en agua que compone los océanos y mares de la Tierra. Es salada por la concentración de sales minerales disueltas que… … Wikipedia Español
