-
1 ami,
e m., f. (lat. amicus, amica) 1. приятел; ami, d'enfance приятел от детинство; les bons comptes font les bons ami,s погов. добри сметки, добри приятели; 2. adj. приятелски, дружески. Ќ m'ami, разг. душичката ми. Ќ Ant. ennemi; hostile. -
2 apurer
v.tr. (de a- et pur) фин. проверявам, очиствам; comptes apurés проверени сметки. -
3 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
4 clôture
f. (altér. de l'a. fr. °closure (bas lat. clausura, de claudere "clore") par infl. des mots en -ture) 1. ограда; clôture métallique метална ограда; 2. прен. приключване, свършване, закриване; la clôture des débats приключване на дебатите; clôture de séance закриване на заседание; séance de clôture заключително заседание; clôture des comptes de l'exercice приключване на сметките от бюджетната година; 3. част от манастир, в която достъп имат само монасите; 4. живот в уединение в манастир. Ќ bris de clôture юр. навлизане с взлом в имот. Ќ Ant. ouverture, percée; commencement, début. -
5 commissaire
m. (lat. médiév. commissarius, de committere "préposer") 1. комисар; 2. временен пратеник; 3. член на комисия; 4. военен интендант; 5. вж. commisaire-priseur. Ќ commissaire de la marine, (du bord) офицер-домакин във флота; commissaire de police полицейски комисар, пристав; commissaire du gouvernement прокурор в административен съд; haut commissaire правителствен делегат в колониална страна; парламентарист, който в някои правителства отговаря за голям департамент; commissaire aux comptes експерт-счетоводител, който контролира състоянието на сметките в предприятие; commissaire de la République държавен представител във френските департаменти от 1982 до 1988 г. -
6 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
7 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо. -
8 retrouver
v.tr. (de re- et trouver) 1. намирам отново; c'est une occasion que tu ne retrouveras jamais това е случай, какъвто няма да намериш никога повече; 2. намирам, откривам (нещо загубено); retrouver son chien намирам отново кучето си; 3. връщам се отново, отивам отново при някого; tu dois le retrouver ти трябва да идеш при него; 4. възвръщам си, възстановявам; retrouver le calme възстановявам си спокойствието; 5. прен. познавам отново; retrouver la joie познавам отново радостта; 6. откривам отново; retrouver un secret de fabrication откривам производствена тайна; 7. спомням си; je ne peux pas retrouver son nom не мога да си спомня името му; se retrouver 1. намирам се отново; 2. срещаме се, намираме се отново; se retrouver а Paris срещаме се в Париж; on se retrouvera! пак ще се срещнем! 3. ориентирам се; намирам пътя си след като съм се загубил; se retrouver dans ses comptes ориентирам се в сметките си; 4. познавам сам себе си, овладявам се; 5. успявам да изкарам печалба; 6. оказвам се; se retrouver sans travail оказвам се без работа. Ќ un(e) de perdu(e), dix de retrouvé(e)s всяко зло за добро; retrouver ses esprits осъзнавам се. Ќ Ant. égarer, oublier, perdre; dérouter. -
9 vérificateur,
trice m., f. (de vérifier) 1. проверител, контрольор; vérificateur, aux comptes ревизор; 2. adj. който проверява, контролира; контролен. Ќ vérificateur, orthographique компютърна програма за правописна проверка и корекция на въведен текст.
См. также в других словарях:
Comptes — Compte Pour les articles homophones, voir Comte (homonymie) et Conte (homonymie). L action de compter est l utilisation des opérations mathématiques d addition ou de soustraction de la valeur un. Il s agit dans ce cas d un dénombrement,… … Wikipédia en Français
Comptes rendus hebdomadaires des séances de l'Académie des sciences — Comptes rendus hebdomadaires des séances de l’Académie des sciences Titre abrégé C.R. Hebd. Séances Acad. Sci. Discipline Multidisciplinaire … Wikipédia en Français
Comptes rendus de l'Académie des sciences — Abbreviated title (ISO) C. R. Acad. Sci. Discipline … Wikipedia
Comptes Rendus Chimie — Titre abrégé C. R. Chim. Discipline Chimie Langue Anglais Français … Wikipédia en Français
Comptes Rendus Biologies — Titre abrégé C. R. Biol. Discipline Biologie Langue Anglais Français … Wikipédia en Français
Comptes spéciaux du Trésor — ● Comptes spéciaux du Trésor compte retraçant les opérations provisoires effectuées par le Trésor et figurant dans la loi de finances. (On distingue les comptes d affectation spéciale financés par des ressources propres, les comptes de commerce,… … Encyclopédie Universelle
Comptes Rendus Mathematique — Titre abrégé C. R. Math. Discipline Mathématiques Langue Anglais Français … Wikipédia en Français
Comptes Rendus De L'Académie Des Sciences — Les Comptes rendus de l’Académie des sciences (communément appelés CRAS) sont une revue scientifique publiée par l Académie des sciences française. Leur création date de 1835 et s est faite sous l impulsion de l astronome François Arago. Depuis… … Wikipédia en Français
Comptes rendus de l'Academie des sciences — Comptes rendus de l Académie des sciences Les Comptes rendus de l’Académie des sciences (communément appelés CRAS) sont une revue scientifique publiée par l Académie des sciences française. Leur création date de 1835 et s est faite sous l… … Wikipédia en Français
Comptes rendus de l'Académie des sciences — Les Comptes rendus de l’Académie des sciences (communément appelés CRAS) sont une revue scientifique publiée par l Académie des sciences française. Leur création date de 1835 et s est faite sous l impulsion de l astronome François Arago. Depuis… … Wikipédia en Français
Comptes rendus de l'académie de sciences — Comptes rendus de l Académie des sciences Les Comptes rendus de l’Académie des sciences (communément appelés CRAS) sont une revue scientifique publiée par l Académie des sciences française. Leur création date de 1835 et s est faite sous l… … Wikipédia en Français
