-
1 compagnie
f. (lat. pop. °compania) 1. компания; en compagnie de qqn. в компанията на някого; 2. среда; 3. дружество, компания; compagnie d'assurance застрахователно дружество; 4. воен. рота; 5. ост. войска; 6. стадо, ято; 7. театрална трупа. Ќ tenir compagnie а qqn. правя компания на някого; voyager de compagnie пътуваме заедно; l'illustre compagnie френската академия. Ќ Ant. absence, isolement, solitude. -
2 evitàre
v отбягвам, страня: devi evitàre le cattive compagnie трябва да отбягваш лошите компании; evitàre un pericolo избягвам опасност. иvo m епоха, век: medio evitàre средновековие. -
3 assurance
f. (de assurer) 1. ост. увереност; 2. доверие; 3. търг. осигуровка; застраховка; police d'assurance полиция към застрахователно дружество; assurance sur la vie, assurance-vie застраховка "живот"; assurance-automobile застраховка на автомобил; assurance tous risques пълна застраховка на шофьор; assurance assistance-invalidité застраховка за инвалидност; assurance au tiers застраховка гражданска отговорност; assurance des valeurs застраховка на ценни книжа; agent, courtier d'assurance застрахователен агент; assurances sociales социални застраховки (на работници срещу злополука, болест и др.); compagnie d'assurance застрахователно дружество. Ќ Ant. incertitude, doute, hésitation, méfiance. -
4 aviation
f. (lat. avis "oiseau") авиация, въздухоплаване; aviation de chasse изтребителна авиация; aviation civile гражданска авиация; compagnie d'aviation авиационна компания. -
5 discipline
f. (lat. disciplina) 1. ост. дисциплина; 2. сбор от закони и правилници за поддържане на реда, дисциплина; la discipline militaire военна дисциплина; conseil de discipline дисциплинарен съвет; compagnie de discipline дисциплинарна рота; 3. дисциплина, (учебен) предмет; 4. църк. камшик за бичуване. Ќ Ant. indiscipline, anarchie, désordre. -
6 fausser
v.tr. (bas lat. falsere) 1. огъвам, изкривявам, прегъвам, превивам; 2. развалям, повреждам; 3. фалшифицирам; 4. муз. пея или свиря фалшиво нота; se fausser огъвам се, прегъвам се. Ќ fausser compagnie а qqn. напускам някого, без да се обадя, избягвам от някого. Ќ Ant. redresser, rétablir. Ќ Hom. fossé. -
7 intérêt
m. (lat. interest "il importe", de interesse) 1. интерес, заинтересованост; c'est l'intérêt qui le guide интересът го ръководи; 2. лихва, процент; intérêt composé сложна лихва; intérêt simple проста лихва; prêt а intérêt заем с лихва; emprunt а 11% d'intérêt заем с 11% лихва; intérêt pénal наказателна лихва; intérêts échus дължими лихви; 3. прен. полза, изгода; съчувствие, внимание, интерес; agir dans son intérêt действам в своя изгода; avec un vif intérêt с жив интерес; 4. pl. вложен капитал в някаква сделка; avoir des intérêts dans une compagnie pétroliète имам вложен капитал в петролна компания. Ќ dommages et intérêts вреди и загуби; intérêt bancaire банкова комисионна; intérêts d'un placement en actions дивидент от парично вложение в акции; mariage d'intérêt брак по сметка; il y a intérêt разг. би било добре, това е най-добре. Ќ Ant. désintéressement, indifférence, insignifiance. -
8 isolement
m. (de isolé) 1. отделяне, уединяване, усамотяване; усамотеност, самотност; vivre dans l'isolement живея в усамотение; 2. изолация; isolement économique икономическа изолация; 3. ел. изолация, изолираност (на проводници и др.). Ќ Ant. association, groupement; contact; compagnie, société. -
9 jésuite
m. et adj. (de (compagnie de) Jésus) 1. m. йезуит; 2. m. презр. хитър лицемер; 3. adj. йезуитски. -
10 sodalité
f. (lat. sodalitas "compagnie") другарска среща. -
11 solitude
f. (lat. solitudo) 1. самота, самотност; уединение, усамотение; la solitude lui pèse самотата му тежи; 2. ост. усамотено място. Ќ Ant. compagnie, société. -
12 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
compagnie — [ kɔ̃paɲi ] n. f. • 1080; lat. pop. °compania 1 ♦ Présence auprès de qqn, fait d être avec qqn. Apprécier, rechercher la compagnie de qqn. ⇒ présence, société. Aimer la compagnie des animaux. ♢ Loc. Aller de compagnie avec. ⇒ accompagner. Voyager … Encyclopédie Universelle
compagnie — COMPAGNIE. s. f. Assemblée de plusieurs personnes qui sont en conversation, ou en quelque espèce de société et de liaison. Bonne compagnie. Mauvaise compagnie. Aimer la compagnie. Recevoir compagnie chez soi. Voir bonne, mauvaise compagnie.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
compagnie — COMPAGNIE. s. f. Societé de deux ou de plusieurs personnes qui sont ensemble. Fidelle, bonne, mauvaise compagnie. tenir compagnie, ou faire compagnie à quelqu un. nous irons là de compagnie. ils estoient de compagnie. vous ne recevrez point de… … Dictionnaire de l'Académie française
compagnie — Compagnie, Consortium. Compagnie et multitude, Agmen. Petite compagnie de conseillers, Curiae infrequentia. B. La Cour en bonne compagnie, La Cour bien assemblée, Curia frequentissima. B. Grande compagnie de juges, Consilium frequens. B.… … Thresor de la langue françoyse
Compagnie — (fr.), 1) eine Gesellschaft; 2) Abtheilung Soldaten, deren Chef (Compagniechef) ein Hauptmann od. bei einigen Cavallerie C en ein Rittmeister ist. An Offizieren sind überdies bei der C. gewöhnlich 1 Ober od. Premierlieutenant u. 1 bis 3 Unter od … Pierer's Universal-Lexikon
Compagnie — (frz. Kongpanih), Gesellschaft, Genossenschaft; das Mitglied heißt Compagnon (Kompanjong). Bei dem Militär ist C. eine Abtheilung von 100–300 Infanteristen, von einem Hauptmann und 2–3 Lieutenants befehligt … Herders Conversations-Lexikon
Compagnie — ↑ Kompanie … Das Herkunftswörterbuch
compagnie — (kon pa gnie) s. f. 1° Réunion de personnes qui ont quelque motif de se trouver ensemble. • Je vous laisse parmi vos myrtes et vos orangers où vous n êtes jamais en meilleure compagnie que quand personne n est avec vous, BALZ. liv. I, lett. 9 … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
COMPAGNIE — s. f. Réunion de plusieurs personnes assemblées pour le plaisir d être ensemble, de converser, de jouer, etc. Une nombreuse compagnie. Compagnie d hommes. Compagnie de femmes. Il fut bien reçu, lui et sa compagnie. Aimer la compagnie. Recevoir… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
COMPAGNIE — n. f. Réunion de plusieurs personnes assemblées pour le plaisir d’être en société. Une nombreuse compagnie. Il fut bien reçu, lui et sa compagnie. Aimer la compagnie. Recevoir compagnie chez soi. Il est très aimable en compagnie. Prov., Il n’y a… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Compagnie — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Une compagnie désigne un groupe de personnes réunies par des affinités ou des intérêts communs, personnels ou professionnels. Par extension, le terme… … Wikipédia en Français
