-
61 león
m 1) лъв; 2) прен. смел, безстрашен човек; 3) Амер. зоол. пума; no es tan fiero el león como lo pintan proverb дяволът не е чак толкова черен. -
62 libro
m 1) книга; libro de texto учебник; 2) счет. приходо-разходна книга; libros de comercio счетоводни книги; libro mayor счет. главна книга; libro borrador счет. чернова книга; libro de caja икон. касова книга; libro de cuentas икон. фактурна книга; libro de inventario икон. инвентарна книга; libro de almacén икон. складова книга; 3) предмет на нагледно обучение; 4) анат. книжка, третата кухина на стомаха на преживни животни; libro de caballerías рицарски роман; ahorcar los libros прен., разг. зарязвам учение; libro de bolsillo джобно издание на книга; libro de cabecera настолно четиво; libro de Job книгата на Йов; libro de las cuarenta hojas прен. тесте карти; libro de mano ръкопис; libro facsímil факсимиле; libro talonario чекова книжка; hablar como un libro прен. говоря като по книга (правилно, уверено); hacer uno libro nuevo прен., разг. започвам нов живот; libro cerrado no saca letrado proverb затворената книга не може да те направи образован. -
63 magia
f 1) магия, вълшебство; 2) прен. чародейство; magia blanca (natural) бяла магия; лечителство, знахарство; magia negra черна магия, магьосничество, урочасване и т. н.; como por arte de magia като по чудо, като с магическа пръчка. -
64 maleta1
f 1) куфар; 2) Ч., Гват. дисаги; 3) Кол., Ч., Екв., Гват., Ник. вързоп с дрехи; andar como maleta1 de loco прен. Ур. вървя като муха без глава, нямам определена цел; hacer la(s) maleta1(s) а) прен., разг. приготвям се за път, стягам си багажа; б) прен., разг. готвя се да си вдигам чукалата, да си обирам крушите; largar (soltar) uno la maleta1 прен. Ч. умирам. -
65 malva
1. f бот. слез; 2. adj бледолилав ( за цвят), (не се променя по род); 3. m бледолилав цвят; criar (estar criando) malvas прен., разг. умрял съм, погребан съм; haber nacido uno en las malvas прен., разг. със скромен произход съм; ser (como) una malva прен., разг. послушен съм, тих. -
66 mancha
f 1) петно, леке; 2) част от нещо с различен от останалия цвят; 3) земя, отличаваща се от околната; 4) островче от дървета или растения; 5) пасаж от риби; 6) ято, стадо, глутница; 7) знак, петно върху скъпоценен камък; 8) прен. безчестие, срам; 9) астрон.: mancha solar слънчево петно; 10) жив. чернова, скица; cundir como mancha de aceite прен., разг. разпространява се като лавина; no es mancha de judío прен., разг. не е голяма работа; salir la mancha а) изчиствам се (за петно); б) появявам се отново ( петно). -
67 manteca
f 1) животинска мас; 2) разг. пари; 3) краве масло; 4) растително масло; 5) помада; 6) каймак; como manteca прен. мек, нежен. -
68 manzana
f 1) ябълка; 2) главичка (украса) на сабя, шпага, легло и др.; 3) квартал (на град); 4) Амер. адамова ябълка; manzana de Adàn адамова ябълка; sano como una manzana прен., разг. пращи от здраве; manzana de la discordia прен. ябълка на раздора. -
69 mesón1
m 1) хан, страноприемница; estar una casa como mesón1, parecer un mesón1 прилича на хан (за къща, посещавана от много гости); 2) кръчма, механа. -
70 misa
f църк. литургия, меса; decir misa отслужвам литургия; misa de gallo коледна служба; misa de réquiem (de difuntos) заупокойна служба; allà(ya) se (te) lo diràn las misas разг. ще има да плаща(ш) на онзи свят; como en misa прен. в дълбоко мълчание; de misa y olla loc adj необразован, неавторитетен; ir a misa una cosa прен., разг. истина е (нещо); no saber uno de la misa la media (la mitad) прен., разг. не знам нищо или почти нищо, не мога да обясня; que diga (digan) misa прен., разг. все ми е едно, не ме интересува. -
71 mona1
f 1) маймуна (самка); 2) преструванка; превзета жена; 3) прен. човек, който подражава във всичко на друг; 4) разг. напиване; пиянство; dormir la mona1 прен., разг. наспивам се след пиянство; corrido como (hecho) una mona1 прен., разг. на маймуна съм направен; 5) разг., прен. пияница. -
72 moro,
a 1. adj 1) мавритански; 2) вран (за кон с бяла звезда на челото); 3) разг. натурален, неразреден (за вино); 4) прен. некръстен, който не е кръщаван; 5) прен., разг. тиранин, деспот вкъщи; 2. m 1) мавър; 2) мохамеданин; 3) наркотрафикант; moro, Muza персонаж, визиращ някой си, който и да е; que lo haga moro, Muza който ще да го прави; a màs moro,s, màs ganancia прен. риск печели, риск губи; колкото е по-рисковано, толкова е по-голям триумфа; como moro,s sin señor прен. за сбирщина хора; haber moro,s en la costa прен., разг. внимание, има чужди хора; трябва да сме нащрек; haber moro,s y cristianos прен., разг. голяма разправия, кавга, свада; moro,s van, moro,s vienen прен., разг. за човек, който почти напълно се е напил. -
73 mucho,
a 1. adj 1) многочислен, многоброен; 2) изобилен; 3) pl много, мнозина; mucho, as veces често, нееднократно; 2. adv 1) много; quien mucho, abarca poco aprieta погов. две дини под една мишница не се носят; 2) дълго; 3) доста, прекалено; mucho, antes доста по-рано; 4) странно, чудно; mucho, serà ще е странно, чудно; ni con mucho,; ni mucho, menos изобщо, далеч не, в никаква степен; por mucho, que колкото и да; tener en mucho, високо ценя; como mucho, максимум, крайна граница. -
74 máquina
f 1) машина; 2) + определение означава: апарат, инструмент и др; máquina de escribir пишеща машина; máquina de vapor парна машина; máquina dinamoeléctrica динамомашина; máquina de coser шевна машина; máquina fotogràfica фотоапарат; máquina de afilar точилна машина; máquina de pulimentar; máquina de rectificar машина за шлифоване; máquina taradradora бормашина; máquina eléctrica електролокомотив; máquina aventadora веялка; máquina de calcular сметачна машина; máquina centrífuga центрофуга; máquina de combustión двигател с вътрешно горене; máquina de elevación подемна машина; máquina herramienta струг; máquina térmica топлинен двигател; máquina tritudora трошачка; máquina franqueadora машина за облепване на марки; 3) прен. пищно здание; грамада; 4) прен., ост. множество; голямо количество; 5) театр. механизъм за смяна на декора; 6) механизъм на пиано или орган; 7) колело, велосипед, кола (за надбягвания); 8) Куб. лека кола; 9) прен. сбор от различни части на едно цяло; 10) прен. въображаем проект; 11) прен. намеса на чудесното в художествена фабула; a toda máquina с пълна скорост; ser (trabajar) alguien como una máquina прен., разг. работя като машина (бързо, точно, ефикасно). -
75 mínimo
1. adj 1) минимален, най-малък; 2) най-дребен; 2. m минимално количество; минимум; mínimo vital икон. екзистенц-минимум; como mínimo разг. най-малко; lo màs mínimo изобщо, никак ( в отрицателни изрази). -
76 nada
1. pron нищо, никак; 2. f 1) нищо; 2) нищожество; незначителност; un hombre de nada незначителен човек; sacar de la nada прен. правя някого човек; 3. adv нищо; по никакъв начин; nada de eso нищо подобно; nada màs нищо повече; само; nada menos не по-малко; antes de nada преди всичко; casi nada почти нищо, съвсем малко; como si nada без да се отдава никакво значение, все едно, че нищо не е станало; de nada а) без значение, без стойност; б) няма защо (любезен отговор при изказване на благодарност); cosa de nada незначително нещо; en nada прен. за малко; no ser uno nada прен. беден съм; no somos nada прен. нищо не сме (в сравнение с нещо; безсилието на човешкия род и т. н.); por nada а) за нищо, от много малко; б) прен. гратис; в) прен. евтино; por nada del mundo за нищо на света. -
77 naipe
m 1) карта за игра; 2) pl тесте карти; 3) малък портрет; barajar los naipes разбърквам картите; cortar los naipes сека картите; llenar el naipe прен. играя пръв, имам първа ръка; gentes de naipe разг. картоиграчи; dar bien (mal) el naipe върви ми; имам късмет (не ми върви); dar el naipe a uno por una cosa прен. а) удава ми се, иде ми отръки; б) пристрастен, вманиачен съм към нещо; estar como el naipe прен., разг. а) слаб, кльощав съм; б) изхабен съм от употреба. -
78 negro,
a 1. adj 1) черен, тъмен; 2) мургав; 3) мрачен, намръщен; 4) прен. мрачен, неприветлив; 5) прен. печален, меланхоличен; 6) прен. нещастен, печален; venirle a uno la negro,a не ми върви, нямам късмет; volverse negro, имам неприятности; 7) прен., разг. загорял, с тен; 2. m 1) негър; negro, cimarrón негър-беглец; 2) черен цвят; 3) черна боя; 4) човек, пишещ литературни творби, подписвани от друг; 5) Анд., Амер. гальовно обръщение между съпрузи, годеници, приятели и др.; como negro,a en baño прен. тежко, достолепно; esa es màs negro,a (esa sí que es negro,a) прен., разг. това наистина е проблем (трудност и т. н.); estar uno negro, прен., разг. крайно раздразнен, ядосан съм; estar (ponerse) negro, algo вземам лош обрат (за събитие); negro, de humo сажда; boda de negro,s прен. шумно тържество; estorbarle a uno lo negro, прен., разг. не зная да чета. -
79 ni
1. conj ни, нито; ni... ni... нито... нито...; ni uno ni otro а) нито този, нито онзи; б) нито едното, нито другото; ni que разг. вж. como si; ni que fuera yo tonto като че ли съм глупак; 2. adv и не; ni podía esperarse otra cosa друго и не можеше да се очаква. -
80 no
adv не; no bien веднага, едва щом; щом като; no ha mucho неотдавна; no màs само; стига; no tal съвсем не; no ya не само; por sí o por no за всеки случай; como no Амер. разбира се, естествено; Ўno que no! не и не!; їa que no? Ўa que no! ами!; no, sino не, ами; не само това.
См. также в других словарях:
como — adverbio relativo 1. (precedido de los antecedentes el modo, la manera y la forma ) Encabeza cláusulas de relativo con el significado de en que : Por la manera como la miraba deduje que eran más que amigos. Se desconoce el modo como lo logró. 2.… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
como — Palabra átona que, como tal, debe escribirse sin tilde, a diferencia del adverbio interrogativo o exclamativo cómo (→ cómo). Puede funcionar como adverbio, como conjunción y como preposición. 1. Adverbio a) Como adverbio relativo de modo, puede… … Diccionario panhispánico de dudas
Como — Como … Deutsch Wikipedia
cómo — 1. Adverbio interrogativo o exclamativo. Es tónico y se escribe con tilde para diferenciarlo de la palabra átona como (→ como). Encabeza oraciones interrogativas o exclamativas directas: ¿Cómo te encuentras?; ¡Cómo aguantó el chaparrón!; o… … Diccionario panhispánico de dudas
Como — «Como» redirige aquí. Para otras acepciones, véase Como (desambiguación). Como … Wikipedia Español
cómo — adverbio interrogativo 1. Se usa para preguntar por el modo o manera: ¿Cómo has hecho ese dibujo? ¿Cómo te peinas? Observaciones: Puede aparecer también en oraciones interrogativas indirectas: Dime cómo se arregla el enchufe. En una oración… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Como — • An important town in the province of Lombardy (Northern Italy), situated on Lake Como, the ancient Lacus Larius Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Como Como … Catholic encyclopedia
Como — Como, NC U.S. town in North Carolina Population (2000): 78 Housing Units (2000): 44 Land area (2000): 3.348795 sq. miles (8.673338 sq. km) Water area (2000): 0.009542 sq. miles (0.024713 sq. km) Total area (2000): 3.358337 sq. miles (8.698051 sq … StarDict's U.S. Gazetteer Places
Cómo Sé — Single by Julieta Venegas from the album Aquí Released 1997 Format CD single Recorded 1 … Wikipedia
Como — Como, 1) Hauptstadt der Provinz Como, in der Lombardei, Italien, an der Südwestspitze des Comer Sees, an der Gotthardbahn (die Como in einem 7,2 km langen Tunnel umfährt), 200 m über dem Meeresspiegel, 86 400 Einwohner; katholischer… … Universal-Lexikon
Como — Como, 1) Provinz des österreichischen Kronlandes Lombardei; grenzt im N. an die Schweiz, im O. an die Provinz Sondrio u. Bergamo, im S. an die Provinz Mailand u. im W. an Sardinien; 511/2 QM.; 423,200 Ew.; ist gebirgig durch die Alpen (nördlich) … Pierer's Universal-Lexikon
