-
1 commune
f. (lat. communia, de communis "commun") 1. община; 2. ист. град, който не принадлежи на феодал и е свободен; 3. комуна; commune populaire народна комуна (в Китай през 1958 - 1978 г.). Ќ la Commune Парижката комуна; Chambre des communes камара на общините ( долна камара на английския парламент). -
2 communard,
e adj. et n. (de commune, d'apr. la Commune révolutionnaire de 1793) 1. комунарски; 2. m., f. комунар (привърженик на Парижката комуна от 1871 г.); 3. m., f. член на народна комуна в Китай; 4. m., аперитив от червено вино и касисов ликьор. -
3 armoise
f. (lat. artemisia, mot gr., plante d'Artémis) бот. пелин; armoise commune бял пелин, Artemisia vulgaris; armoise absinthe абсентов пелин. -
4 bourse1
f. (bas lat. bursa "cuir") 1. кесия (за пари); 2. стипендия; obtenir une bourse1 получавам стипендия; 3. вид мрежа, примка за зайци; 4. вид мрежа за ловене на риба; 5. pl. анат. торбичка на тестикулите; 6. мед., в съчет. bourse1 séreuse ставна капсула. Ќ а la portée de toutes les bourse1s на достъпна цена; tenir les cordons de la bourse1 разполагам с финансови средства; avoir la bourse1 plate беден съм; sans bourse1 délier безплатно; ouvrir sa bourse1 а ses amis подпомагам приятелите си финансово; faire bourse1 commune поделям си разходите. -
5 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
6 chantilly
m. et f. inv. (commune de l'Oise) 1. m. вид дантела с шестоъгълни бримки; 2. f. crème chantilly крем от разбити белтъци със захар. -
7 chaource
m. (n. d'une commune de l'Aube) вид краве сирене от Шампания. -
8 fosse
f. (lat. fossa) 1. дупка; яма, трап, ров; fosse d'aisances помийна яма; 2. гроб; fosse commune общ гроб, братска могила; 3. геол. естествена вдлъбнатина, яма; 4. fosses nasales ноздри. -
9 lieue
f. (lat. leuca, d'o. gaul.) 1. миля, левга (мярка за разстояние); lieue kilométrique километрична левга (разстояние от 4 км); lieue de terre (lieue commune) земна левга (4444 м); lieue marine морска левга (5555,5 м); 2. прен. голямо разстояние. Ќ être а cent lieues de là и през ума не ми е минало. -
10 livarot
m. (commune de Calvados) вид сирене (по името на гр. Ливаро, Франция). -
11 loutre
f. (lat. loutra) зоол. видра, самур, Lutra vulgaris; loutre de mer морска видра; loutre commune речна видра; кожа от самур. -
12 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
13 paradoxe
m. (gr. paradoxos "contraire а l'opinion commune") парадокс. -
14 renommée
f. (de renommer) 1. известност, знаменитост, име, реноме; 2. мълва, хорски приказки; 3. мит. алегорично божество във вид на крилата жена, свиреща с тръба. Ќ preuve par commune renommée доказателство, основано само върху твърдения, показания. -
15 saint-benoît
m. (de Saint-Benoît-sur-Loire, commune du Loiret) фермерско сирене от краве мляко. -
16 saint-émilion
m. (de Saint-émilion, n. d'une commune de la Gironde, arrondissement de Libourne) червено вино от Saint-Emilion. -
17 territoire
m. (lat. territorium) 1. област, територия; le territoire français френската територия; territoires d'outre-mer отвъдморски територии; territoire maritime d'un Etat териториални морета на дадена държава; le territoire de la commune територията на общината; 2. мед. област; douleurs dans le territoire d'un nerf болки в областта на нерв; 3. зоол. територия ( на животно).
См. также в других словарях:
Commune — Commune, La … Enciclopedia Universal
commune — [ kɔmyn ] n. f. • comugne XIIe; lat. communia, de communis → commun 1 ♦ Anciennt Ville affranchie du joug féodal, et que les bourgeois administraient eux mêmes; corps des bourgeois. ⇒ bourgeoisie (1o), échevinage. La charte d une commune. 2 ♦… … Encyclopédie Universelle
commune — Commune. s. f. La populace, le commun peuple d une ville, ou d un bourg. La Commune d un tel lieu. la Commune s esmut. la Commune prit les armes. il ne faut pas irriter la Commune. armer la Commune. Les Communes au pluriel, se prend pour les… … Dictionnaire de l'Académie française
Commune — Com*mune (k[o^]m*m[=u]n ), v. i. [imp. & p. p. {Communed} (k[o^]m*m[=u]nd ); p. pr. & vb. n. {Communing}.] [OF. communier, fr. L. communicare to communicate, fr. communis common. See {Common}, and cf. {Communicate}.] 1. To converse together with… … The Collaborative International Dictionary of English
Commune — Com mune (k[o^]m m[=u]n), n. [F., fr. commun. See {Common}.] 1. The commonalty; the common people. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] In this struggle to use the technical words of the time of the commune , the general mass of the inhabitants,… … The Collaborative International Dictionary of English
commune — com‧mune [ˈkɒmjuːn ǁ ˈkɑː , kəˈmjuːn] noun [countable] 1. COMMERCE a group of people who live and work together and share what they produce 2. FARMING a group of people who work together on a farm owned by the state, and give what they produce to … Financial and business terms
commune — commune1 [kə myo͞on′; ] for n. [ käm′yo͞on΄] vi. communed, communing [ME communen < OFr comuner, to make common, share < comun (see COMMON); also < OFr communier, to administer the sacrament < L communicare, to share (LL(Ec), to… … English World dictionary
commune — Ⅰ. commune [1] ► NOUN 1) a group of people living together and sharing possessions and responsibilities. 2) the smallest French territorial division for administrative purposes. 3) (the Commune) the government elected in Paris in 1871, advocating … English terms dictionary
Commune FC — Commune Full name Commune Football Club Founded 1977 Ground Stade du 4 Août Ouagadougou, Burkina Faso (Capacity: 40,000) Chairman … Wikipedia
Commune — Com mune (k[o^]m m[=u]n), n. Communion; sympathetic intercourse or conversation between friends. [1913 Webster] For days of happy commune dead. Tennyson. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
commune — [n] group living together collective, commonage, commonality, community, cooperative, family, kibbutz, municipality, neighborhood, rank and file, village; concept 379 commune [v] communicate, experience with another confer, confide in,… … New thesaurus
