-
1 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
2 bête2
adj. (du lat. bestia) глупав, тъп; bête2 а manger du foin крайно глупав; bête2 comme un pied тъп като галош; c'est bête comme chou това е просто, детински лесно. -
3 raisonner
v. (lat. rationare) I. v.intr. 1. разсъждавам, правя заключение; raisonner avant d'agir разсъждавам преди да действам; 2. възразявам, умувам; II. v.tr.dir. 1. обмислям, обсъждам; 2. убеждавам, увещавам някого да бъде разумен; III. v.tr. ind. ост. raisonner de съдя за, давам мнение за; raisonner de tout давам мнение за всичко; se raisonner убеждавам се да слушам гласа на разума, опитвам се да съм разумен. Ќ raisonner comme un pied разг. разсъждавам по глупав начин. Ќ Ant. déraisoner. -
4 âne
m. (lat. asinus) 1. магаре; 2. прен. упорит човек, невежа; 3. âne sauvage диво магаре; âne bâté голям невежа, глупак. Ќ coup de pied de l'âne разг. кръвна обида; méchant comme un âne rouge много лош, злобен; soûl comme un âne много пиян; brider l'âne par la queue върша нещо неумело, несръчно; gueuler (beugler) comme un âne викам, крещя; cela ne vaut pas le pet d'un âne mort това нищо не струва. -
5 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
6 vache
f. (lat. vacca) 1. крава; vache laitière млечна крава; la vache met bas son veau кравата ражда теленце; traire les vaches доя кравите; maladie de la vache folle болестта луда крава; 2. краве месо; 3. кравешка кожа; 4. прен., неодобр., ост. крава (за много дебела жена); 5. разг., ост. полицай; vache а roulettes полицай на велосипед; 6. adj. неодобр. подъл, жесток човек; 7. ост., нар. мързелив и отпуснат човек; 8. la vache! да му се не види!, а, стига бе! (за възмущение, учудване, възхищение); 9. adj. разг. лош, строг, груб; 10. платнен съд за пренасяне на течности ( използван при лагеруване). Ќ manger de la vache enragée живея мизерно, с много лишения; parler français comme une vache espagnole говоря лошо френски език; vache а lait човек, когото използват; coup de pied de (en) vache подлост, лош, подъл номер; chacun son métier, les vaches seront bien gardées посл. там, където всеки си гледа работата, всичко върви добре; être gros comme une vache много съм дебел; il pleut comme vache qui pisse вали много силно; peau de vache лош човек. Ќ Ant. chic, gentil, indulgent. -
7 écureuil
m. (lat. pop. °sciriolus pour °sciuriolus, de sciurus, gr. skiouros) зоол. катерица. Ќ être agile, vif comme un écureuil много съм пъргав, жив; tourner comme un écureuil en cage не стоя на едно място, непрекъснато се движа; mettre les écureuils а pied сека, отсичам дървета. -
8 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
9 lettre
f. (lat. littera) 1. буква; lettre majuscule главна буква; lettre minuscule малка буква; 2. печ. буква; шрифт; lettres italiques курсивни букви, курсивен шрифт; lettre capitale главна буква; 3. прен. тесен, буквален смисъл; 4. писмо; записка; lettre recommandée препоръчано писмо; lettre chargée ценно писмо; lettre de condoléance съболезнователно писмо; lettre d'avis съобщение за получен колет; авизо; lettre de recommandation препоръчително писмо; lettre de faire part съобщение; lettre simple обикновено писмо; lettres de créance дипл. акредитивни писма; lettres de recréance дипл. писма, които се връчват при отзоваване; lettre de commerce търговско писмо; lettre de change менителница; lettre de crédit кредитно авизо; lettre de voiture товарителница; 5. патент; lettre de maîtrise патент за право на самостоятелно упражнение на занаят; 6. фонетичен звук, представен с буквен символ. Ќ belles lettres художествена литература; homme (femme, gens) de lettres писател, литератор; lettre de change търг. полица; lettre de connaissement търг. коносамент; lettre de voiture товарителница; lettre de mer разрешение за отпътуване по море; а la lettre буквално; au pied de la lettre в тесния смисъл на думата, буквално; mot en toutes lettres дума, изписана изцяло, без съкращения; nombre en toutes lettres число, изписано с думи, а не с цифри; passer comme une lettre а la poste разг. правя нещо без да срещна спънки; смилам лесно храната си; lettre ouverte отворено писмо (до вестник); faculté des lettres филологически факултет; lettre morte документ или предмет без стойност; lettre close (lettres closes) нещо неразбираемо; avant la lettre преди достигане на окончателно състояние, на пълно развитие. -
10 rouge
adj. et n. (lat. rubeus "rougeâtre") 1. червен; Le Petit Chaperon rouge "Червената шапчица" (приказка от Шарл Перо); feu rouge червен сигнал (на светофар); lanterne rouge червен фенер (в квартал на проститутки); vin rouge червено вино; 2. червеникав (за коса); 3. полит. червен, който има леви политически убеждения; l'armée rouge Червената армия; 4. нажежен (до червено); 5. червен (за лице, поради приток на кръв), зачервен; être rouge de colère почервенял съм от гняв; 6. m. червен цвят, червена светлина; червено багрило вещество; rouge vif ярко червено; passer au rouge минавам на червено (на кръстовище); porter une barre de fer au rouge нажежавам желязна пръчка до червено; 7. червило; rouge а lèvres червило за устни; 8. прен. руменина, червенина; 9. червено вино; 10. чаша червено вино; 11. m., f. ост. червен, революционер, комунист; 12. f. червен цвят (на рулетка за игра); miser sur la rouge залагам на червения цвят; 13. червената (опасната) част от скала или таблица, показваща достигането на екстремални стойности. Ќ rouge comme (une cerise, un coq, une écrevisse, un homard) много червен съм (за лицето на човек); un pied de rouge sur la figure дебел слой грим; se fâcher tout rouge loc. adv. сърдя се сериозно; voir rouge loc. adv. гледам на кръв, много съм разгневен; rouge а joues руж за бузи; être dans le rouge в критична ситуация съм; le compte est en rouge сметката е на червено.
См. также в других словарях:
PIED — Le pied, ou extrémité libre du membre inférieur, présente chez l’homme une disposition unique. Certes, une analyse superficielle risquerait de le considérer comme une structure en régression. Le pied est, en effet, un assemblage d’éléments osseux … Encyclopédie Universelle
Pied (unite) — Pied (unité) Pour les articles homonymes, voir Pied. Le pied est une unité de longueur ancienne correspondant à la longueur d un pied humain, c est à dire approximativement trente centimètres. Avec la coudée et le doigt, le pied est l unité de… … Wikipédia en Français
Pied (unité de longueur) — Pied (unité) Pour les articles homonymes, voir Pied. Le pied est une unité de longueur ancienne correspondant à la longueur d un pied humain, c est à dire approximativement trente centimètres. Avec la coudée et le doigt, le pied est l unité de… … Wikipédia en Français
Pied de Saint Lambert — Pied (unité) Pour les articles homonymes, voir Pied. Le pied est une unité de longueur ancienne correspondant à la longueur d un pied humain, c est à dire approximativement trente centimètres. Avec la coudée et le doigt, le pied est l unité de… … Wikipédia en Français
Pied (unité) — Pour les articles homonymes, voir Pied. Le pied est une unité de longueur correspondant à la longueur d un pied humain, c est à dire un peu plus de trente centimètres. Cette unité est encore utilisée dans beaucoup de pays anglo saxon et d… … Wikipédia en Français
PIED — s. m. La partie du corps de l homme, qui est jointe à l extrémité de la jambe, et qui lui sert à se soutenir et à marcher. Pied droit. Pied gauche. Les doigts du pied. Les ongles du pied. Le cou de pied. La cheville du pied. La plante des pieds.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PIED — n. m. La partie du corps de l’homme qui est à l’extrémité de la jambe et qui lui sert à se soutenir et à marcher. Pied droit. Pied gauche. Les doigts du pied. Les ongles du pied. Le cou de pied. La cheville du pied. La plante des pieds. Marcher… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Pied de nez — à deux mains. Illustration de l artiste danois Vilhelm Pedersen (XIXe siècle). Le pied de nez est un geste de moquerie consistant à mettre son pouce sur son nez, la main tendue vers le haut, tout en agitant les doigts. On peut aussi faire un … Wikipédia en Français
Pied (anatomie) — Pour les articles homonymes, voir Pied. Le pied (du latin pedem, accusatif de pes, pedis[1]) est une partie du membre inférieur humain et en constitue son extrémité distale. Il sert à l’homme à se soutenir debout (station verticale) et … Wikipédia en Français
Pied (partie du corps) — Pied (anatomie) Pour les articles homonymes, voir Pied. Le pied (du latin pedem, accusatif de pes, pedis[1]) est une partie du membre inférieur humain et en constitue son extrémité distale. Il sert à l’homme à se soutenir debout (station… … Wikipédia en Français
Pied grec — Pied (anatomie) Pour les articles homonymes, voir Pied. Le pied (du latin pedem, accusatif de pes, pedis[1]) est une partie du membre inférieur humain et en constitue son extrémité distale. Il sert à l’homme à se soutenir debout (station… … Wikipédia en Français
