-
1 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
2 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
3 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
4 bête1
f. (lat. bestia) 1. животно, добитък; bête1s а cornes рогат добитък; bête1 de somme товарно животно; bête1 de trait, bête1 de voiture впрегатен добитък; bête1 nuisible вредно животно; 2. pl. зверове, диви животни, гадини, насекоми; bête1s féroces, bête1s sauvages диви животни, зверове. Ќ c'est ma bête1 noire разг. това е човек, който ми е противен; chercher la petite bête1 разг. заяждам се; bête1 а bon Dieu зоол. божа кравица, калинка, Coccinella septempunctata; reprendre du poil de la bête1 разг. съвземам се; souffrir comme une bête1 страдам като куче; une bête1 de scène актьор, който се раздава на сцената; c'est une bête1 това е човек, който пред нищо не се спира; une sale bête1 лош човек; une bonne bête1 човек, който не е опасен; une belle bête1 красив човек; faire la bête1 правя се на глупав; говоря глупости. -
5 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
6 chacun,
e pron.indéf. (lat. pop. °casquunus, croisement du lat. quisque-unus "chaqu'un" et (unum) cata unum "un par un") 1. всеки; chacun, de nous всеки от нас; chacun, а sa place всеки на мястото си; 2. m. ост. un chacun, всеки човек; comme tout un chacun, както всеки човек. Ќ chacun, sa chacun,e шег. всяко момче с момиче; chacun, pour soi et Dieu pour tous погов. нека всеки да се грижи за себе си, а Господ ще свърши останалото. -
7 comment
adv. et m.inv. (a. fr. com "comme") 1. как, защо; comment allez-vous? как сте?; comment ça va? разг. как сте? Dieu sait comment бог знае как; n'importe comment все едно как; без усърдие, небрежно; 2. m.inv. начин; chercher le pourquoi et le comment търся причината и начина (по който това е станало); 3. interj. как; comment vous voilà? как, това сте вие? comment donc! как така!; и още как! 4. loc. conj. comment que както и да; 5. защо; comment n'êtes-vous pas avec les autres? защо не сте с другите? -
8 connaître
v.tr. (lat. cognoscere) 1. познавам, разпознавам; connaître de nom познавам по име; connaître de vue познавам по лице; 2. зная, владея; connaître une langue étrangère владея чужд език; connaître un mot зная дума; connaître qqch. par cњur знам нещо наизуст; 3. изпитвам, познавам; la Bourse connaît des moments critiques борсата познава критични моменти; 4. v.tr.ind. connaître de юр. имам компетентност да съдя (за съд); 5. connaître une femme познавам жена (библейски стил т. е. имам плътски отношения с нея); 6. ост. признавам (властта на някого); il ne connaît ni Dieu ni diable той не признава ни Господ, ни дявол; se connaître познавам се, разпознавам се; зная се. Ќ faire connaître показвам; оповестявам; ne pas s'y connaître не съм опитен, не разбирам; se faire connaître en qqch. опитен съм в нещо; connaître qqch. comme sa poche познавам много добре нещо; ne plus se connaître не мога да се овладея ( под напора на чувствата). Ќ Ant. douter, ignorer, méconnaître, renier; dédaigner, négliger. -
9 craindre
v.tr. (lat. pop. °cremere, altér. de tremere "trembler") 1. боя се, страхувам се, плаша се; опасявам се; craindre l'ennemi боя се от неприятеля; il ne craint pas la mort той не се страхува от смъртта; il ne craint ni Dieu, ni diable той не се страхува от нищо; craindre que (+ subj.) je crains qu'il ne soit mort страхувам се, че той е мъртъв; ça ne craint rien разг. няма никаква опасност за; craindre de (+ inf.) страхувам се да; 2. чувствителен съм към; ces arbres craignent le froid тези дървета са чувствителни към студа; 3. v.intr. разг. не съм на висота, слаб съм, неуверен съм; son attitude craint поведението му е неуверено, не е на висота. Ќ craindre qqch. comme le feu боя се от нещо като от огън; être а craindre опасен съм; se faire craindre вдъхвам страх. Ќ Ant. affronter, braver; désirer, espérer, mépriser, oser, rechercher, souhaiter. -
10 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
11 garder
v.tr. (germ. °wardôn "veiller") 1. пазя, наглеждам, гледам; garder des bêtes пазя животни; garder des enfants бавя, гледам деца; garder une maison пазя, охранявам къща; 2. задържам; garder qqn. comme client задържам някого като клиент; 3. оставям, съхранявам; garder les marchandises en entrepôt съхранявам стоките в склад; garder un double du contrat оставям си копие от договор; 4. спазвам, съблюдавам; garder les convenances спазвам обществените норми за благоприличие; garder une discrétion спазвам дискретност; 5. пазя, запазвам; garder le silence пазя, запазвам мълчание; garder un secret пазя тайна; garder la taille пазя линия (при диета); 6. та3/4; garder rancune а qqn. та3/4 злоба срещу някого; garder l'espoir que тая, храня надежда, че; gardez-moi une place запазете ми място; 7. оставам, пазя; garder le lit оставам в легло; garder la chambre стоя вкъщи (при болест); se garder 1. внимавам, пазя се, избягвам; 2. se garder de предпазвам се от; gardez-vous des flatteurs пазете се от ласкателите; 3. запазвам се, трая ( за дълбоко замразени продукти). Ќ garder а vue не изпускам от очи; être gardé а vue под постоянно наблюдение съм; Dieu me garde de... Бог ме пази от... Ќ Ant. abandonner, céder, changer, détruire, gâter, rendre, renoncer а; se débarrasser, se défaire; négliger, oublier, perdre; révéler; enfreindre. -
12 jurer
v.tr. (lat. jurare) 1. кълна се в; jurer son honneur кълна се в честта си; 2. обещавам под клетва; jurer obéissance а qqn. обещавам под клетва да съм покорен на някого; 3. заклевам се, кълна се; заричам се; jurer de dire la vérité кълна се, че ще кажа истината; je vous jure que заклевам ви се, че; 4. проклинам, кълна, псувам; jurer comme un charretier псувам като каруцар; 5. не подхождам, намирам се в крещящ контраст (за цветове); les couleurs des chaussures jurent avec cette robe цветовете на обувките не подхождат на тази рокля; se jurer 1. кълнем се взаимно, псуваме се взаимно; 2. обещавам си. Ќ jurer Dieu богохулствам. Ќ Ant. abjurer; s'accorder. -
13 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson.
См. также в других словарях:
Beau comme un dieu, comme l'amour ; belle comme un astre, comme le jour — ● Beau comme un dieu, comme l amour ; belle comme un astre, comme le jour d une grande beauté … Encyclopédie Universelle
baiser ou foutre à couillons rabattus, ou comme un dieu — Avec énergie, sans songer au mari que l’on cocufie ni aux enfants que l’on procrée, comme tous les hommes voudraient bien pouvoir foutre, et comme toutes les femmes voudraient bien être foutues. Et maintenant, gonzesse, que je t’ai… … Dictionnaire Érotique moderne
Faire quelque chose comme un dieu — ● Faire quelque chose comme un dieu le faire à la perfection … Encyclopédie Universelle
DIEU - L’affirmation de Dieu — Le mot «Dieu» désigne la réalité mystérieuse que les hommes cherchent à tâtons depuis les origines. L’histoire des religions peut permettre de repérer les conditions concrètes qui ont favorisé cette fonction théogénique dont l’origine renvoie à… … Encyclopédie Universelle
DIEU — LE TERME «Dieu» (au singulier et avec une majuscule) renvoie dans notre culture pénétrée de christianisme à l’affirmation monothéiste de l’Ancien et du Nouveau Testament (la Bible juive, plus les premiers écrits chrétiens que les Églises tiennent … Encyclopédie Universelle
DIEU - La négation de Dieu — L’affirmation est un acte simple; visant intentionnellement un donné de l’expérience, sujet d’une proposition, elle lui confère les attributs qui lui reviennent; pré interrogative, l’existence de cet homme, de cet arbre, de cette maison fait… … Encyclopédie Universelle
dieu — (dieu) s. m. 1° Nom du principe, unique ou multiple, qui, dans toutes les religions, est placé au dessus de la nature. 2° L être infini créateur et conservateur du monde dans la religion chrétienne, et aussi dans le mahométisme, dans le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Dieu juif — Religion abrahamique Une religion abrahamique est, dans l étude des religions comparées, une des religions dérivées d une ancienne tradition commune aux Sémites, remontant selon ses membres à Abraham (« père d une multitude »), un… … Wikipédia en Français
Dieu musulman — Religion abrahamique Une religion abrahamique est, dans l étude des religions comparées, une des religions dérivées d une ancienne tradition commune aux Sémites, remontant selon ses membres à Abraham (« père d une multitude »), un… … Wikipédia en Français
Dieu le Puissant — Noms de Dieu dans le judaïsme Les Juifs et le judaïsme Généralités Qui est Juif ? · Terminologie · Conversion Judaïsme : Principes de foi Noms de Dieu dans le judaïsme Tanakh (Bible hébraïque) … Wikipédia en Français
Dieu Apollon — Apollon Pour les articles homonymes, voir Apollon (homonymie) et Phébus. Apollon du Belvédère, copie rom … Wikipédia en Français
