-
1 commande
f. (de commander) поръчка; passer une commande правя поръчка; travailler sur commande работя по поръчка; 2. loc. adv. de commande ост. по задължение; престорено, неискрено; rire de commande неискрен смях; 3. корабно въже; 4. командни лостове и прибори на машина, управление; tenir les commandes управлявам, държа кормилото в свои ръце; commande а distance дистанционно управление; poste de commande пост за управление. Ќ Hom. commende. -
2 commander
v. (lat. pop. °commandare, de commendare "confier, recommander") I. v.tr. 1. заповядвам; commander qqn. заповядвам на някого; commander une attaque заповядвам атака (да се атакува); 2. воен. командвам; 3. управлявам; commander ses subordonnés управлявам подчинените си; 4. поръчвам, заръчвам; commander un meuble поръчвам мебел; commander un taxi поръчвам такси; 5. давам поръчка в ресторант; 6. воен. контролирам (област, позиция); l'artillerie commande la plaine артилерията контролира равнината; 7. надвишавам, намирам се по-високо от; 8. свързвам (за пасаж, стаи, коридор); 9. техн. задействам; cette pédale commande les freins този педал задейства спирачките II. v.intr. имам власт, заповядвам; qui est-ce qui commande ici? кой заповядва тук? III. v.tr.ind. commander а qqn. 1. заповядвам на някого, налагам; commander а qqn. qu'il se taise заповядвам на някого да замълчи; 2. контролирам, потискам, управлявам; commander а ses passions контролирам чувствата си; se commander заповядвам си; поръчвам си; свързвам се (за коридори, стаи). Ќ Ant. défendre, interdire; décommander; exécuter, obéir, servir, se soumettre. -
3 barre
f. (lat. pop. °barra "barrière") 1. пръчка, прът; or en barre кюлче злато; 2. лост; 3. черта; рязка; 4. бастунче; 5. юр. преграда в съдебна зала; съд; 6. мор. кормило; 7. геол. глинеста жилка в каменовъглените пластове; 8. чертичка; задраскване; 9. пясъчен нанос, който прегражда входа в пристанище; прибой, успореден на брега; 10. остра вътрешна болка с хоризонтално разположение; 11. жилищен блок с издължена форма. Ќ barre а sphère гимн. гири; barre de porte дълго плоско желязо за залостване на врата; barre fixe гимн. лост; barres parallèles гимн. успоредка; comparaître а barre явявам се в съд; jeu de barres гоненица (детска игра); c'est le coup de barre това е много скъпо; avoir un coup de barre чувствам се внезапно много изморен; barre de danse закрепен на стената лост за упражнения на танцьори; barres asymétriques спорт. женска успоредка; barre de torsion торсионна щанга (в автомобил); barres de commande техн. пръчки за контролиране скоростта на ядрения разпад в ядрен реактор; être а la barre управлявам, ръководя; avoir barre sur qqn. имам предимство пред противник; barre de mesure тактова черта ( в петолиние). -
4 commandite
f. (it. accomandita "dépôt, garde", avec infl. de commande) командитно дружество; капитал, внесен от всеки член на командитно дружество. Ќ société en commandite командитно дружество. -
5 commende
f. (lat. ecclés. commenda, de commendare "confier") ост., църк. манастирски доход (разрешен от папата); временно управление на църковен имот. Ќ Hom. commande. -
6 levier
m. (de lever) 1. лост; levier-fourche авт. вилка; levier de changement de vitesse авт. лост за смяна на скоростите; levier de commande, levier de direction авт. лост за управление; levier de frein лост на спирачка; 2. прен. фактор, средство за действие, убеждение; l'argent est un puissant levier парите са могъщ фактор за убеждение. -
7 organe
m. (lat. organum) 1. биол. орган; organes de la digestion, de la respiration храносмилателни, дихателни органи; organes génitaux генитални органи; 2. орган (вестник, списание на дадена политическа партия, организация и др.); 3. техн. механизъм, част, приспособление, средство; organes de commande уреди за управление; 4. прен. орган, оръдие, проводник, средство; 5. глас; avoir un bel organe имам хубав, звучен глас (за певец, оратор). -
8 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
9 radiocommande
f. (de ragio2 et commande) дистанционно управление с радиовълни. -
10 servocommande
f. (de servo- et -commande) техн. сервоуправление. -
11 tableau
m. (de table) 1. картина; tableau peint а l'huile маслена картина; restaurer un tableau реставрирам картина; tableau abstrait абстрактна картина; exposer ses tableaux излагам картините си; 2. картина, описание; tableaux de la vie militaire описания (картини) от военния живот; 3. таблица, списък; tableau de marche спорт. график; tableau chronologique хронологична таблица; tableau statistique статистическа таблица; tableau des avocats списък на адвокатите; 4. черна дъска (в класна стая); 5. театр. картина; 6. тех. табло; tableau de distribution разпределително табло; tableau de commande командно табло; tableau des départs, des arrivées табло с потеглящи и пристигащи влакове; tableau des clés табло с ключове; tableau d'affichage табло за афиши, съобщения и др.; 7. мор. предна част на кораба, където е написано името му; tableau de bord бордово командно табло; 8. ост. vieux tableau стара наконтена (гримирана) жена; смешен старец; 9. tableau de chasse уловеният дивеч, който се подрежда по видове на масата; le tableau de chasse d'un Don Juan всичките жени, завоювани от ухажьор. -
12 télécommande
f. (de télé- (1.) et commande) дистанционно телеуправление ( управление на механизъм от разстояние).
См. также в других словарях:
commande — [ kɔmɑ̃d ] n. f. • 1213 « protection, dépôt »; de commander 1 ♦ (1625) Ordre par lequel un client, consommateur ou commerçant, demande une marchandise ou un service à fournir dans un délai déterminé (⇒ achat, ordre) . Faire, passer une commande… … Encyclopédie Universelle
commande — Commande. s. f. Permission que le Pape accorde à un Ecclesiastique seculier de posseder un benefice, qui de sa nature est regulier. Il a obtenu la commande pour un tel benefice. le Pape a accordé la commande pour cette Abbaye. En commande. Façon… … Dictionnaire de l'Académie française
commandé — commandé, ée (ko man dé, dée) part. passé. 1° Ordonné. Le meurtre des Guise commandé par Henri III. 2° Qui est sous le commandement. Le régiment commandé par son colonel. Une expédition commandée par un chef habile. Qui est de service. Un… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
commandé — Commandé, [command]ée. part. Il a les significations de son verbe … Dictionnaire de l'Académie française
commande — (ko man d ) s. f. 1° Terme de commerce. Demande, pour une époque déterminée, d une certaine quantité d objets fabriqués, ou de marchandises. On lui a fait plusieurs commandes. Ouvrage de commande, ouvrage fait sur l ordre exprès d une… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Commande — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Commande », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Commande, dans le commerce, intention,… … Wikipédia en Français
COMMANDE — s. f. Ordre donné à un fabricant, à un ouvrier de faire un certain ouvrage, qui doit ordinairement être achevé dans un temps prescrit. On lui a fait plusieurs commandes. Une bonne commande. Une commande très considérable. De fortes commandes. Une … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
COMMANDE — n. f. Ordre donné à un fabricant, à un ouvrier, à un artiste de faire un certain ouvrage, ou à un marchand de faire une certaine livraison. On lui a fait plusieurs commandes. Une commande de draps. Livrer une commande. Carnet de commandes.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Commande AT — Commandes Hayes Pour les articles homonymes, voir AT et Hayes. Les Commandes Hayes, parfois appelées Commandes AT, constituent un langage de commandes développé à l origine pour le modem Hayes Smartmodem 300. Ce jeu de commandes s est ensuite… … Wikipédia en Français
commande — I. COMMANDE. s. f. Il n est d usage qu en cette façon de parler adverbiale, De commande. Ainsi on dit: Ouvrage de commande, Bureau de commande, Meuble de commande, pour dire, Un ouvrage, un bureau, un meuble qu un ouvrier a fait exprès pour… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Commande LQ — En automatique, la Commande linéaire par optimisation quadratique dite commande LQ est une méthode qui permet de calculer le gain d une commande par retour d état. v · Électromagnétisme • Électricité • Électronique • Électrotechnique •… … Wikipédia en Français
