-
1 clou
m. (lat. clavus) 1. гвоздей, пирон; enfoncer un clou забивам гвоздей; 2. разг. цирей; пъпка; 3. разг. най-интересното, най-голямата атракция; le clou du spectacle разг. гвоздеят на спектакъла; 4. разг. заложна къща; 5. разг. таратайка; 6. pl. пешеходна пътека. Ќ clou de girofle карамфил (подправка); maigre comme un clou разг. слаб като чироз; un clou chasse l'autre разг. клин клин избива; ça ne vaut pas un clou това не струва нищо; des clous! дреболии! -
2 arrache-clou
m. (de arracher et clou) (pl. arrache-clous) уред за изваждане на гвоздеи, клещи. -
3 avant-clou
m. (de avant et clou) (pl. avant-clous) свредел за пробиване дупка за гвоздеи. -
4 chasse-clou
m. (de chasser et clou) (pl. chasse-clous) техн. уред за дълбоко забиване на гвоздеи, така че да не се виждат главичките им. -
5 tête-de-clou
m. (de tête et clou) архит. малка четиристенна пирамидка, която служи за орнамент. -
6 tire-clou
m. (de tirer et clou) (pl. tire-clous) уред за вадене на гвоздеи. -
7 river
v.tr. (de rive "bord", ou p.-к. métaph. du bateau "attaché" а la rive) 1. занитвам, свързвам чрез нит; 2. прен. свързвам здраво; river а qqn. son clou разг. слагам някого на мястото му (чрез критика); il est rivé а son travail той не напуска никога работа, свързан е здраво с нея. Ќ river un clou подгъвам края на забит гвоздей. -
8 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
9 claveau2
m. (du lat. clavus "clou") архит. камък, издялан под ъгъл, който се използва като част от свод или арка. -
10 clavelée
f. (bas lat. clavellus, de clavus "clou") ветер. шуга ( по овцете). -
11 clouer
v.tr. (de clou) 1. кова, заковавам; 2. приковавам, сковавам; être cloué au lit прикован съм на легло (от болест); 3. обездвижвам. Ќ clouer le bec а qqn. разг. запушвам устата на някого. Ќ Ant. déclouer. -
12 clouterie
f. (de clou) 1. работилница за гвоздеи; 2. търговия с гвоздеи. -
13 cloutier,
ère m., f. (dimin. de clou) 1. m., f. човек, който произвежда или продава пирони; 2. f. кутия с отделения за подреждане на пирони според големината им. -
14 cogner
v. (lat. cuneare "enfoncer un coin") I. v.tr. 1. ост. забивам, зачуквам; cogner un clou забивам гвоздей; 2. нар. бия; cogner un enfant бия дете; II. v. intr. 1. удрям, бия, хлопам; 2. произвеждам шум поради повреда или износеност (за двигател); 3. разг. припичам, жаря (за слънце); le soleil cogne слънцето припича; 4. имам високо съдържание на алкохол (за питие); III. v.tr.ind. cogner а, sur удрям, чукам по; cogner а la porte чукам на вратата; la grêle cogne sur (contre) la vitre градушката удря по прозореца; se cogner 1. блъскам се; se cogner а un meuble блъсвам се в мебел; 2. нар. бия се. Ќ ce moteur cogne този двигател издава продължителен, ненормален шум, чука. Ќ Hom. cognée. -
15 enclouer
v.tr. (de en- et clou) 1. убождам, ранявам копитото (при подковаване); 2. хир. забивам специален пирон в счупена кост. Ќ enclouer un canon ист. обезвреждам оръдие ( като набивам гвоздей в запалителното отверстие). -
16 girofle
m. (lat. caryophyllon, d'o. gr.) обикн. в съчет. clou (bout) de girofle m. карамфил, суха пъпка на карамфилово дърво (подправка); essence de girofle есенция от карамфилово дърво ( от Мадагаскар и Занзибар). -
17 glaviot
m. (d'apr. glaire, de claviot, de la famille du lat. clavus "clou") нар. храчка. -
18 pare-clous
m. inv. (de parer2 et clou) авт. подложка ( на гумите). -
19 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм. -
20 valoir
v. (lat. valere) I. v.intr. 1. струвам, имам цена, представлявам ценност; cela ne vaut pas cher това не струва скъпо; cela vaut son pesant d'or това струва теглото си в злато; cet objet vaut 1000 francs този предмет струва 1000 франка; 2. имам смисъл; ce raisonnement ne vaut que si... това разсъждение има смисъл само ако...; 3. подхождам, влизам в работа; l'habit vous vaut mieux que le costume фракът ви подхожда повече от костюма; 4. заслужава, струва си; rien qui vaille нищо, което да си заслужава (усилията); ça vaut la peine това си заслужава; ne rien valoir нищо не струвам; cela vaut mieux que това струва повече от; II. v.tr. 1. доставям, давам; донасям; завоювам; la liberté que lui valait ma maladie свободата, която му даваше моето заболяване; 2. имам за последица, за следствие; III. v.impers. il vaut mieux заслужава си, струва си, за предпочитане е; se valoir струваме еднакво, една стока сме. Ќ а valoir по (срещу) сметка, като се приспада от сума, която се дължи; autant vaut (vaudrait) все едно; cela vaut mieux по-добре е; faire valoir qqch. изтъквам, хваля нещо; faire valoir ses droits отстоявам правата си; faire valoir son bien извличам полза от имота си, получавам доходи; mieux vaut peu que rien погов. по-добре малко, отколкото нищо; vaille que vaille каквото и да стане, каквото и да се случи; se faire valoir изтъквам се, хваля се, показвам достойнствата си; ça se vaut разг. това не е нито по-добро, нито по-лошо; tout ça ne vaut pas un clou това нищо не струва; rien ne vaut un bon vin нищо не може да се сравни (да замени) едно хубаво вино; l'inaction ne lui vaut rien бездействието е вредно за него; Paris vaut mieux une messe Париж си заслужава една литургия (думи на Анри IV); le jeu ne vaut pas la chandelle тази работа не си заслужава; ça vaut le coup заслужава си.
См. также в других словарях:
clou — clou … Dictionnaire des rimes
clou — [ klu ] n. m. • 1080; lat. clavus I ♦ 1 ♦ Petite tige de métal à pointe, souvent à tête, qui sert à fixer, assembler, suspendre. Petits clous de tapissier. ⇒ semence. Clou à tête (⇒ broquette, pointe; bossette, cabochon) , sans tête (⇒ clavette,… … Encyclopédie Universelle
clou — CLOU. s. m. Petit morceau de fer ou d autre métal, qui a ordinairement une tête et une pointe, et qui sert à attacher ou à pendre quelque chose. Gros clou. Petit clou. Clou bien pointu. Clou doré. Clou à tête, sans tête, à grosse tête, étêté.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
clou — Clou, m. Aucuns l escrivent Cloud, ainsi que l Italien Chiodo, mais c est sans raison, car il vient du Latin Clauus, et signifie ceste cheville de fer à poincte et à teste en chappelet, crampon ou crochet, ou massue, dont on clouë soit contre… … Thresor de la langue françoyse
Clou — (from left to right) – Steph, Lukemo, Rae and Petrock Background information Origin Prague, Czech Republic … Wikipedia
Clou — steht für: den Witz (im alten Sinne als der Kern der Sache) ein 1910 eröffnetes Vergnügungslokal in Berlin: Konzerthaus Clou ein Einkaufszentrum in Berlin: Clou (Reinickendorf) Der Clou (im Original The Sting) – ein Film mit Paul Newman und… … Deutsch Wikipedia
Clou — Sm Glanzpunkt erw. fremd. Erkennbar fremd (19. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. clou Nagel, Höhepunkt , dieses aus l. clāvus Nagel . Zu dem umgangssprachlichen Bedeutungsübergang vgl. in der modernen Umgangssprache das ist der Hammer; oder… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
clou — s.m.inv., agg.inv. ES fr. {{wmetafile0}} 1. s.m.inv., punto culminante, momento di maggiore interesse: il clou dello spettacolo, della serata, della festa 2. agg.inv., di maggiore interesse, di particolare richiamo: partita clou, momento clou,… … Dizionario italiano
Clou — 〈 [klu:] m.; Gen.: s, Pl.: s〉 1. Höhepunkt 2. Zugstück, Schlager; das war der Clou!; der Clou der Saison, der Vorstellung; der Clou vom Ganzen [Etym.: frz., »Nagel; Höhepunkt«] … Lexikalische Deutsches Wörterbuch
Clou — Clou: Der Ausdruck für »Höhepunkt, Kernpunkt« wurde am Ende des 19. Jh.s aus gleichbed. frz. clou (eigentlich »Nagel«) entlehnt. Der Bedeutungsübertragung, die sich wohl in der frz. Umgangssprache vollzogen hat, liegt etwa die Vorstellung… … Das Herkunftswörterbuch
clou — {{/stl 13}}{{stl 7}}[wym. klu] {{/stl 7}}{{stl 8}}rz. n ndm {{/stl 8}}{{stl 7}} główny, najważniejszy, najbardziej atrakcyjny punkt czegoś; atrakcja, gwóźdź programu : {{/stl 7}}{{stl 10}}Clou imprezy, wieczoru. Clou koncertu stanowił czyjś… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
