-
1 clef
f. вж. clé. -
2 demi-clef
f. (de demi- et clef) (pl. demi-clefs) мор. вид възел. -
3 armer
v.tr. (lat. armare) 1. въоръжавам съоръжавам, снабдявам; 2. армирам (бетон, цимент); 3. прен. опълчвам, настройвам срещу; 4. муз. armer la clef поставям след ключа нужните диези и бемоли; s'armer въоръжавам се. Ќ Ant. désarmer, se désarmer. -
4 clavette
f. (de clef) техн. 1. малък клин, шплент; 2. резе, мандало. -
5 clavicule
f. (lat. clavicula "petite clef") анат. ключица; luxation de la clavicule изкълчване на ключицата. -
6 clavier
m. (de clef) 1. муз. клавиатура, клавиши (на орган, на пиано); taper sur le clavier натискам клавишите; 2. клавиатура на компютър; 3. прен. гама, регистър на възможностите на човек в дадена област. -
7 conclave
m. (lat. médiév. conclave "chambre fermée а clef") 1. конклав (събрание на кардинали за избиране на папа); 2. място, на което се избира папа. -
8 enclaver
v.tr. (lat. pop. °inclavare "fermer avec une clef", dér. de clavis "clé") 1. врязвам, включвам, затварям в чужда територия, землище, собственост; 2. техн. свързвам чрез врязване; 3. разш. обграждам, затварям. -
9 engager
v.tr. (de en- et gage) 1. залагам; engager ses bijoux залагам бижутата си; 2. прен. залагам, давам; engager son honneur залагам своята чест; 3. свързвам, вкарвам едно в друго; 4. каня, подканвам; 5. обвързвам; 6. започвам, завързвам; engager une discussion започвам спор; 7. наемам; engager un domestique наемам домашен прислужник; 8. увещавам, съветвам; 9. воен. записвам (доброволци); набирам; 10. вкарвам, въвличам; 11. влагам; engager des capitaux влагам капитали; 12. вкарвам; engager la clef dans la serrure вкарвам ключ в ключалка; 13. мор. полягам на една страна (за кораб); s'engager 1. обвързвам се, наемам се, поемам задължение; s'engager а faire qqch. поемам задължение да направя нещо; 2. навлизам; engager dans une voie навлизам в даден път; 3. постъпвам; 4. прен. впускам се, залавям се; 5. участвам; 6. започвам. Ќ engager l'épée допирам сабята до сабята на противника преди започването на двубоя; engager sa foi кълна се в своята вяра; engager un cheval уведомявам, че конят ми ще участва в състезание. Ќ Ant. dégager; dissuader; terminer; désengager. -
10 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
11 porte-clefs
m.inv. (de porte- et clef) 1. ключар в тъмница; 2. халка за ключове. -
12 sol2
m. (première syllabe de solve, dans l'hymme а saint Jean-Baptiste) муз. сол; clef de sol2 ключ сол. -
13 tour2
m. (de tourner, tourner) 1. завъртване, въртене; tour2 de manivelle въртене на манивела; donner un tour2 de clef завъртам ключ; 2. обиколка; tour2 de France колоездачна обиколка на Франция; prendre son tour2 de poitrine, de hanches измервам гръдната си обиколка, обиколката на ханша; faire le tour2 de обикалям нещо; прен. преглеждам, разглеждам; 3. разходка; faire un tour2 излизам на кратка разходка, излизам за малко; 4. окръжност, обиколка (мярка); 5. кръг, обиколка, пирует (при танцуване); 6. тур (при състезание на шахмат и др.); 7. ред; attendre son tour2 чакам реда си; passer son tour2 минавам реда си; 8. сръчност, ловкост, фокус; tour2 de main d'un artisan сръчност на майстор; tour2s de cartes фокуси с карти; 9. номер, изиграване; faire, jouer un tour2 а qqn. изигравам номер на някого; 10. прен. начин на мислене; ход, обрат (на мисли, дела); obsever le tour2 des événements наблюдавам хода на събитията; 11. loc.adv. tour2 а tour2, а tour2 de rôle ред по ред, последователно. Ќ а tour2 de bras с всички сили; un tour2 de phrase синтактичен израз. -
14 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого. -
15 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам.
См. также в других словарях:
clef — clef … Dictionnaire des rimes
clef — ou clé (klé ; l f ne se prononce jamais ; au pluriel l s se lie : les clefs étaient.... dites : les klé z étaient) s. f. 1° Instrument ordinairement en fer, servant à ouvrir et à fermer une serrure. Une clef de caisse, de secrétaire, de bureau … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Clef d'ut — Clef (musique) Pour les articles homonymes, voir Clef. Dans le solfège, une clef orthographe traditionnelle en musique[réf. nécessaire] ou clé dans l’orthographe aujourd’hui la plus courante est un signe graphique placé au début de la portée … Wikipédia en Français
Clef de fa — Clef (musique) Pour les articles homonymes, voir Clef. Dans le solfège, une clef orthographe traditionnelle en musique[réf. nécessaire] ou clé dans l’orthographe aujourd’hui la plus courante est un signe graphique placé au début de la portée … Wikipédia en Français
clef — CLEF. s. f. (On pron. Clé, même devant une voyelle.) Instrument fait ordinairement de fer ou d acier, pour ouvrir et fermer une serrure. Petite clef. Grosse clef. Une clef forée. Les dents d une clef. Fausser une clef. Forcer une clef. Une porte … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
clef — CLEF. s. f. On prononce clé. Instrument fait pour ouvrir & fermer une serrure. Petite clef. grosse clef. clef forée. les dents d une clef. fausser, forcer une clef. une porte, un coffre, une armoire qui ferme à clef, est fermée à clef, à la clef … Dictionnaire de l'Académie française
Clef — (kl[e^]f; 277), n. [F. clef key, a key in music, fr. L. clavis key. See {Clavicle}.] (Mus.) A character used in musical notation to determine the position and pitch of the scale as represented on the staff. [1913 Webster] Note: The clefs are… … The Collaborative International Dictionary of English
clef — Clef, f. Vient du Latin Clauis et signifie le mesmes. Qui porte la clef, Clauiger. J ay retiré la clef, Clauem abduxi. Estre sous la clef et enfermé, Sub claui esse, Occludi. La clef du Royaume, Claustrum regni. Une clef in aedificiis, Fibula, et … Thresor de la langue françoyse
clef — 1570s in a musical sense, from M.Fr. clef (12c.) key, musical clef, trigger, from a figurative or transferred use of classical L. clavis, which had only the lit. sense key (see SLOT (Cf. slot) (2)). In the Middle Ages, the Latin word was used in… … Etymology dictionary
clef — [klef] n [Date: 1500 1600; : French; Origin: key , from Latin clavis] a sign at the beginning of a line of written music to show the ↑pitch of the notes treble/bass clef … Dictionary of contemporary English
CLEF — est un sigle qui peut faire référence : au Comité de liaison des étudiants de France ; à la Coordination française pour le Lobby Européen des Femmes Catégorie : Sigle de 4 caractères … Wikipédia en Français
