-
1 acquérir
v.tr. (lat. class. acquirere) 1. ставам собственик, придобивам, спечелвам; acquérir des richesses спечелвам богатства; cette habitude s'acquiert facilement този навик се придобива лесно; 2. прен. спечелвам, привързвам; acquérir la confiance de qqn. спечелвам доверието на някого; s'acquérir придобивам, спечелвам си; il s'est acquis l'estime de son chef той спечели уважението на шефа си. Ќ Ant. céder, vendre; perdre. -
2 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
3 aïeul,
e m.,f. (lat. class. avus, avia) 1. ост. дядо, баба; 2. прадядо, прабаба; aïeul, paternel дядо по баща; aïeul, maternel дядо по майка; 3. aïeux m.pl. деди; прадеди. Ќ Ant. petit-fils, petite-fille; descendant(s). -
4 airain
m. (du lat. class. њs, њris) 1. бронз; 2. прен. d'airain здрав, корав, суров; 3. прен. камбана. Ќ âge d'airain бронзов век. -
5 aisselle
f. (lat. class. axilla) подмишница. -
6 apprivoiser
v.tr. (lat. pop. °apprivitiare du lat. class. priratus "privé") 1. опитомявам; 2. прен. укротявам, очовечавам; s'apprivoiser опитомявам се; укротявам се, очовечавам се; s'apprivoiser avec, а qqch. ост. свиквам с нещо, пригодявам се. Ќ s'apprivoiser avec les périls свиквам с опасностите. Ќ Ant. effaroucher, effrayer, éloigner, rebuter; aigrir, durcir. -
7 arche1
f. (lat. pop. °arca, class. arcus) свод (под мост); maîtresse arche1 главен свод. Ќ fendre l'arche1 арго отегчавам, измъчвам. -
8 autour2
m. (lat. class. accipiter) зоол. ястреб, Astur. -
9 boîte
f. (lat. pop. °buxida, class. pyxis) 1. кутия; ковчеже; boîte aux lettres кутия за писма, пощенска кутия; boîte de secours кутия с лекарства за първа помощ; boîte de vitesses скоростна кутия; boîte en carton картонена кутия, кашон; boîte а outils купа за инструменти; boîte а ordures кошче за боклук; boîte d'allumettes кутия кибрит; boîte а musique музикална кутия; boîte crânienne черепна кутия; 2. магазин на филмова камера; 3. арго гимназия; 4. разг. място, където се работи (фирма, предприятие); 5. увеселително заведение; boîte de nuit нощно увеселително заведение. Ќ mettre qqn. en boîte разг., прен. подигравам се с някого, пращам го за зелен хайвер; boîte postale пощенска кутия на частно лице или предприятие, която се намира в сградата на пощата (съкращение в кореспонденцията В.Р.); boîte noire черна кутия на самолет; boîte de dérivation разпределителна кутия (в електрическа верига); c'est dans la boîte това е заснето на лента. -
10 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
11 brebis
f. (lat. pop. °berbicen, class. berbecen, var. de vervecem, accus. de vervex) 1. овца; 2. християнин, верен на своя пастор ( евангелска метафора). Ќ brebis galeuse метилява овца; опасен, лош човек; la brebis égarée заблудената овца (човек, затънал в грехове). -
12 brette
f. (lat. pop. brittus, class. brito) 1. ост. дълга тясна сабя; 2. назъбено зидарско длето. -
13 bruire
v.intr. (lat. pop. °brugere, crois. du class. rugire "rugir" et du pop. °brager "braire") 1. шумя, шумоля, ромоля; l'étoffe bruit платът шумоли; 2. ост. отеквам. -
14 buffle
m. (it. bufalo, bas lat. bufalus, class. bubalus) 1. бивол; 2. биволска кожа. -
15 carillon
m. (lat. pop. °quadrinio, lat. class. quaternio "groupe de quatre cloches") 1. мелодичен камбанен звън; 2. мелодичен звън на часовник; 3. звънец в няколко тоналности; 4. звън от камбани на църква. -
16 caudataire
m. (lat. ecclés. caudatarius, du class. cauda "queue") 1. който по време на церемонии носи шлейфа (на крал, папа и др.); 2. прен. блюдолизец и ласкател. -
17 cerise
f. (lat. pop. °ceresia, class. seraseum) 1. череша (плодът); 2. adj.inv. черешов ( цвят). Ќ avoir la cerise разг. не ми върви; c'est la cerise sur le gâteau подробност, която придава завършен вид на делото, на онова, което се прави. -
18 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
19 cisaille
f. (lat. pop. °cisaculum, de cæsalia, plur. neutre, du lat. class. cædere "couper") 1. техн. изрезки (от сребро); 2. pl. големи ножици за рязане на метал, подкастряне на дървета и др. -
20 clause
f. (bas lat. clausa, rac. claudere "clore", lat. class. clausula) член, точка, клауза (в договор, завещание); violer une clause нарушавам клауза; clause de style клауза, която се използва във всички договори от този тип; clause de la nation la plus favorisée режим на най-облагодетелствана нация. Ќ clause pénale юр. клауза, която определя какви щети и загуби ще се заплатят при нарушение на договора. Ќ Hom. close (clos).
См. также в других словарях:
Class 98 — may refer to: British Rail Class 98 DRG or DR Class 98, a German steam locomotive class which included ex Länderbahn, branch line and other miscellaneous locomotives in the Deutsche Reichsbahn comprising the following sub classes: Class 98.0:… … Wikipedia
Class 55 — may refer to: British Rail Class 55, a British diesel locomotive DRG Class 55, a German freight locomotive class with an 0 8 0 wheel arrangement run by the Deutsche Reichsbahn and comprising the following sub classes: Class 55.0 6: Prussian G 7.1 … Wikipedia
class — n: a group of persons or things having characteristics in common: as a: a group of persons who have some common relationship to a person making a will and are designated to receive a gift under the will but whose identities will not be determined … Law dictionary
Class 53 — may refer to: British Rail Class 53, a British diesel electric locomotive DRB Class 53, a planned, but not completed, oversize, German war locomotive (Kriegslokomotive) DRG Class 53, a class of German freight locomotives with a 0 6 0 wheel… … Wikipedia
Class 89 — may refer to: British Rail Class 89, a British electric locomotive prototype design German Class 89 tank locomotives with an 0 6 0T wheel arrangement operated by the Deutsche Reichsbahn and its successor administrations, comprising: Class 89.0:… … Wikipedia
Class 92 — may refer to: British Rail Class 92, a British electric locomotive DRG or DR Class 92 a German 0 8 0T passenger train tank locomotive with the Deutsche Reichsbahn: Class 92.0: Württemberg T 6 Class 92.1: Württemberg T 4 Class 92.2 3: Baden X b… … Wikipedia
Class — may refer to: Contents 1 General 2 Media and entertainment 3 Computing 4 Railroads General Class ( … Wikipedia
Class 56 — may refer to: British Rail Class 56 DRG Class 56, a German freight locomotive class with a 2 8 0 wheel arrangement operated by the Deutsche Reichsbahn and comprising the: Class 56.0: Prussian G 7.3, LBE G 7.3 Class 56.1: Prussian G 8.3 Class 56.2 … Wikipedia
Class 99 — is the classification of German narrow gauge steam locomotives used by the Deutsche Reichsbahn or her successor administrations. It is therefore divided into numerous sub classes that are listed in this table. DR or DB class former class Rail… … Wikipedia
Class A — may refer to: Class A airfield, a standardised design for military airfields built throughout Britain from 1942 Class A airspace, an airspace class defined by the ICAO class A amplifier, a category of electronic amplifier Class A baseball, one of … Wikipedia
Class 35 — may refer to: British Rail Class 35, a class of British diesel locomotive DRB Class 35, a class of German passenger locomotives with a 2 6 2 wheel arrangement operated by the Deutsche Reichsbahn which comprised: Class 35.0: BBÖ 110 Class 35.1:… … Wikipedia
