-
1 claquer
v. (onomat.) I. v.intr. 1. пляскам, плющя; le drapeau claque au vent знамето плющи на вятъра; 2. тракам; claquer des dents тракам със зъби; 3. неодобр. умирам, пуквам; 4. разг. скъсвам се, счупвам се; II. v.tr. 1. наплесквам; 2. блъсвам силно; claquer la porte затръшвам вратата; 3. арго прахосвам, изхарчвам, разпилявам; 4. разг. преуморявам, изморявам; claquer un cheval преуморявам кон; se claquer v. pron. 1. разг. изморявам се, изтощавам се; 2. разг. разтягам, скъсвам ( мускул). Ќ claquer la porte au nez а qqn. блъскам, затварям врата под носа на някого; claquer du bec разг. гладен съм. -
2 claquer
клакьор; -
3 claquage
m. (de claquer) 1. мускулна травма; 2. техн. разрушаване на материя под въздействие на електрическо поле. -
4 claquant,
e adj. (de claquer) разг. уморителен. -
5 claque1
f. (de claquer) 1. плесница; donner une claque1 удрям плесница; 2. театр. клакьори; 3. разг. голям неуспех, силна обида; 4. част от обувка, която обхваща крака; 5. ост. каучуков галош ( за предпазване на обувка от кал). Ќ prendre ses cliques et ses claque1s разг. отивам си със всичко, което притежавам; tête а claque1s човек, който дразни, предизвиква неприязън; en avoir sa claque1 разг. писна ми, до гуша ми дойде. Ќ Hom. clac. -
6 claque2
m. (de claquer) ост. цилиндър (вид мека шапка, която може да се сплесква). -
7 claquedent
m. (de claquer et dent) ост. 1. голтак, бедняк, клетник; 2. публичен дом; 3. игрален дом. -
8 claquement
m. (de claquer) 1. пляскане, плющене (на камшик); 2. щракане (с пръсти); 3. тракане на зъби. -
9 claquemurer
v.tr. (p.-к. de réduire а claque mur "serrer jusqu'a faire claquer le mur") затварям (в стая, у дома); se claquemurer затварям се у дома, не излизам никъде. Ќ Ant. élargir, sortir. -
10 claquet
m. (de claquer) кречетало. -
11 claqueter
v.intr. (dimin. de claquer) 1. тракам с клюн (за щъркел); 2. къткам ( за кокошка). -
12 claquette
f. (de claquer) 1. уред за произвеждане на силен звук (от 2 дъски, които се удрят); 2. pl. в съчет. danseur а claquettes танцьор на степ (който удря ритмично токовете на обувките в пода); 3. джапанка. Ќ danse а claquettes степ, танц, ритмуван с чукане на токовете по пода. -
13 claqueur
m. (de claquer) ост. клакьор. -
14 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint.
См. также в других словарях:
claquer — [ klake ] v. <conjug. : 1> • 1508; onomat. → clac I ♦ V. intr. 1 ♦ Produire un bruit sec et sonore. Faire claquer ses doigts, sa langue. Claquer des dents (de froid, de peur); fig. avoir froid, peur. ⇒ grelotter, trembler. Militaire qui… … Encyclopédie Universelle
claquer — CLAQUER. v. n. Faire un certain bruit aigu et éclatant. Claquer des mains. Un charretier qui fait claquer son fouet. Un fouet qui claque bien. [b]f♛/b] On dit fig. et famil. Faire claquer son fouet, pour dire, Faire valoir son autorité, son… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
claquer — CLAQUER. v. n. Faire un certain bruit aigu & esclatant. Claquer des mains. j ay entendu claquer le foüet des Chartiers. On dit fig. Faire claquer son foüet, pour dire, qu Il fait valoir, ou tache de faire valoir son authorité, son credit &c. On… … Dictionnaire de l'Académie française
claquer — Claquer, ou Claqueter des mains en signe de faveur, Plaudere, Plausum dare … Thresor de la langue françoyse
claquer — vi. , produire // faire claquer un bruit sec ; vt. , faire claquer (une porte, un fouet ...) : KLyAKÂ (Chambéry.025, Saxel.002 | Albanais.001). E. : Quitter, Taper. A1) faire claquer la langue contre les dents, imiter le bruit d un clapotement :… … Dictionnaire Français-Savoyard
claquer — (kla ké) v. n. 1° Faire entendre un bruit sec et éclatant. Claquer des dents pendant un accès de fièvre. Claquer des mains pour applaudir. • L un claque, l autre siffle ; et l antre du parterre, Et les cafés voisins sont le champ de la guerre … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CLAQUER — v. intr. Faire un certain bruit aigu et éclatant. Claquer des mains. Faire claquer ses doigts. Un charretier qui fait claquer son fouet. Un fouet qui claque bien. Fig. et fam., Faire claquer son fouet, Faire valoir son autorité, son crédit, etc.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
CLAQUER — v. n. Faire un certain bruit aigu et éclatant. Claquer des mains. Un charretier qui fait claquer son fouet. Un fouet qui claque bien. Fig. et fam., Faire claquer son fouet, Faire valoir son autorité, son crédit, etc. Claquer des dents, et Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
claquer — v.t. Dépenser, gaspiller : Claquer son fric. / Fatiguer, éreinter : Ce travail m a claqué. □ v.i. Claquer du bec, avoir faim. / Mourir : Il vient de claquer. / Échouer : L affaire m a claqué dans les doigts. □ se claquer v.pr. Se fatiguer, se… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
claquer — ● vt. ►ELECTRON►RAMROM Dans l expression claquer une EPROM , syn. de brûler. Ce n est pas du tout destructeur, contrairement à ce qui peut arriver à un pauvre condensateur (qui peut claquer lui aussi mais mortellement) … Dictionnaire d'informatique francophone
Claquer dans les mains, dans les doigts de quelqu'un — ● Claquer dans les mains, dans les doigts de quelqu un en parlant d une affaire, échouer subitement, ne pas aboutir ou échapper à quelqu un … Encyclopédie Universelle
