-
81 contàre
v 1) броя: contàre dei soldi броя пари; contàre da uno a dieci броя от едно до десет; 2) знача, значим съм, имам авторитет: nel nostro ambiente lui и uno che conta в нашите среди той е човек с тежест; 3) смятам, считам, имам намерение: conto di partire fra due giorni смятам да замина след два дни; 4) разчитам: conto sulla tua parola разчитам на думата ти. -
82 convìncere
1. v убеждавам; 2. v rifl convìnceresi убеждавам се: mi sono convinto che era vero убедих се, че е истина. -
83 crèdere
1. v 1) вярвам: credo in Dio вярвам в Бога; 2) мисля, смятам: credo che verrа мисля, че ще дойде; 2. v rifl crèderesi смятам се, считам се: si crede un grande architetto смята се за голям архитект. -
84 differènza
f различие, разлика: la differènza fra me e te разликата между мен и теб; la differènza di carattere разлика в характера; Ќ a differènza di за разлика от; con la differènza che с разликата, че. -
85 dìre
v 1) казвам, говоря: ti voglio dìre una cosa искам да ти кажа нещо; dìre sul serio говоря сериозно; 2) подсказва: il mio sesto senso mi dice che моето шесто чувство ми подсказва, че; Ќ dìre chiaro e tondo казвам направо, без заобикалки; come sarebbe a dìre? това какво ще рече?; a dìre il vero в интерес на истината; dìre di sм потвърждавам; dìre di no отричам; si fa presto a dìre лесно е да се каже. -
86 dìtta
f фирма: voi di che dìtta siete? вие от коя фирма сте? -
87 diversamènte
avv 1) другояче, иначе: so che и cosм, ma diversamènte non si puт fare знам, че е така, но иначе не може да стане; 2) в противен случай: o si rispettano i termini del contratto, o diversamènte ritiro il mio capitale или се спазват сроковете на договора, или в противен случай си изтеглям капитала. -
88 emoziòne
f емоция, вълнение, тръпка: и una cosa che mi da una certa emoziòne това е нещо, което ми доставя известна тръпка. -
89 erròre
m грешка, заблуждение: erròre tecnico техническа грешка; erròre di stampa печатна грешка; erròre madornale груба грешка; Ќ per erròre по погрешка; essere in erròre заблуждавам се; incorrere in erròre изпадам в грешка; che erròre! каква грешка! каква заблуда! -
90 essenzialménte
avv главно, предимно. иssere1 v 1) съм, бъда: sono giа vecchio вече съм стар; sono cattivo лош съм; и indispensabile необходимо е; lui и di Milano той е от Милано; che ora и? колко е часът? non puт essenzialménte! не може да бъде; avere o essenzialménte? да имаш или да бъдеш?; 2) съществувам, живея: c'era una volta in America имало едно време в Америка; 3) ставам: quando sarai direttore, ne parleremo когато станеш директор, пак ще си говорим; 4) става, случва се: cosa c'и? какво става?, какво се е случило?; 5) има: nelle stanza c'и qualcuno в стаята има някой; 6) състои се: la soluzione del problema и in queste due cose решението на въпроса се състои в тези две неща; Ќ essenzialménte in colpa виновен съм; essenzialménte in errore греша; essenzialménte in pensiero загрижен съм; essenzialménte di parola държа на думата си; ci siamo готово. иssere2 m 1) същество: essenzialménte umano човешко същество; essenzialménte vivente живо същество; 2) съществуване, битие: l'essenzialménte e il nulla di J. P. Sartr "Битие и нищо" от Ж. П. Сартър. иssi pron те. -
91 faccènda
f дело, работа: ho da sbrigare molte faccende имам да свърша доста работа; Ќ che brutta faccènda! лоша работа, ей! -
92 fàre
1. v 1) правя, извършвам, направям: ho fatto un errore направих грешка; 2) готвя: devo fàre da mangiare трябва да сготвя; 3) изпълнявам: fàre il proprio dovere изпълнявам дълг; 4) уча, съм, работя: faccio il dentista аз съм зъболекар; faccio il terzo anno в трети курс съм; faccio un lavoro molto duro работя много тежка работа; 5) карам да: fàre lavorare карам да работи; fàre capire карам да разбере; 2. v rifl fàresi 1) ставам, променям се: si и fatto giorno настана утро, развидели се; tua sorella si и fatta bella сестра ти се е разхубавила; 2) правя си, създавам си: fàresi una posizione създавам си положение; Ќ far vedere показвам; avere da fàre имам работа; fàre fagotto обирам си крушите; fàre a meno di una cosa мога да мина и без; cosa vuoi fàre какво да правиш; che tampo fa? какво е времето?; fa caldo (freddo) топло е (студено е); fa male боли; fàre un numero di telefono набирам телефонен номер; fàre casino вдигам врява, правя скандал. -
93 fastìdio
m 1) досада, отегчение, дразнене: non dare fastìdio! недей да досаждаш!; spegni il televisore che mi dа fastìdio! изгаси телевизора, че ме дразни!; 2) pl fastidi неприятности, проблеми: sono pieno di fastidi имам много неприятности. -
94 fàtto
1. agg 1) готов, направен: un prodotto ben fàtto добре направен продукт; 2) създаден, годен; 2. m факт, събитие: questo fàtto mi era sconsciuto този факт ми беше неизвестен; un fàtto rilevante факт от особено значение; Ќ fàtto sta che работата е в това, че; di fatti действително; in fàtto di що се касае до. -
95 fìne1
f край: questa и la fine това е краят; la fìne1 del film (del racconto) краят на филма (на разказа); dall'inizio alla fìne1 от начало да край; fino alla fìne1 del mondo до края на света; Ќ in fìne1 в края на краищата; in fìne1 dei conti в крайна сметка; alla fìne1 накрая; che fìne1 hai fatto? какво стана с теб? -
96 fòrse
avv 1) може би, вероятно: fòrse sei stanco може би си уморен; 2) нима: fòrse che non sono capace anch'io di risolvere il problema? нима аз не мога да разреша проблема? avresti fòrse qualcosa da dire? да не би да имаш да кажеш нещо? -
97 fregàre
1. v 1) трия, търкам, разтривам: fregàre la pentola търкам тенджерата; fregàre il pavimento търкам пода; 2) разг. минавам, изигравам, прекарвам: devo ammettere che lui mi ha fregato трябва да призная, че той ме прекара; 3) разг. излъгвам, изигравам: mi hanno fregato l'orologio свиха ми часовника; 2. v rifl fregàresi търкам си: non fregarti gli occhi! не си търкай очите!; Ќ жарг. io me ne frego! на мен не ми пука! -
98 frequènza
f 1) честота: ci vediamo con molta frequènza ние се виждаме с голяма честота; 2) тех. честота: su che frequènza и la trasmissione? на каква честота е предаването? -
99 funziòne
f 1) действие, работа: la funziòne di questo apparecchio и semplice действието на това устройство е просто; 2) функция, длъжност: che funziòne ha lui nell'organizzazione? каква е функцията му в организацията?; 3) дейност: funziòne sociale социална дейност; Ќ mettere in funziòne пускам в действие, в ход; in funziòne di в зависимост от. -
100 garantìre
v 1) гарантирам, поръчителствам: io garantisco per lui аз гарантирам за него; 2) прен. уверявам: ti garantisco che si puт fare уверявам те, че може да се направи.
См. также в других словарях:
Che — Guevara Pour les articles homonymes, voir Che (homonymie) et Guevara. Che Guevara … Wikipédia en Français
che (1) — {{hw}}{{che (1)}{{/hw}}A pron. rel. m. e f. inv. (si può elidere davanti a vocale: il libro ch egli legge ) 1 Il quale, la quale, i quali, le quali (con funzione di sogg. e compl. ogg.): il libro che è sul tavolo; è la città che preferisco. 2… … Enciclopedia di italiano
Che — is the international country code for Switzerland. Che may also refer to the following:People: * Ernesto Che GuevaraLanguage: * Che (Spanish), a Spanish interjection. * Che (Cyrillic) (Ч, ч), a letter of the Cyrillic alphabet * Che is Wade Giles… … Wikipedia
Che ! — Che ! est un film américain réalisé par Richard Fleischer sorti en 1969, produit par Sy Bartlett. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Anecdotes … Wikipédia en Français
Che Fu — Birth name Che Rauhihi Ness[1] Born 1974 (age 36–37) Origin Aotearoa, New Zealand Genres … Wikipedia
Chè — dau en vente aux États Unis (2007) Sur les autres projets Wikimedia : « Chè (livre de cuisine) », sur Wikibooks (livres pédagogiques) Le chè est un dessert vietnamien à ba … Wikipédia en Français
Che! — Che ! Che ! est un film américain réalisé par Richard Fleischer sorti en 1969, produit par Sy Bartlett. Sommaire 1 Synopsis 2 Scénario 3 Distribution 4 Anecdotes … Wikipédia en Français
ChE — abbrev. Chemical Engineer * * * ChE abbr. chemical engineer. * * * (as used in expressions) Liu Che Che chiang Guevara Che * * * … Universalium
che — che/ (1) A pron. rel. m. e f. inv. 1. il quale, la quale, i quali, le quali 2. (fam.) in cui 3. la qual cosa B pron. interr. ed escl. solo sing. quale cosa, quali cose … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
¡ché! — interjección 1. Uso/registro: vulgar. En Valencia y algunos países de América del Sur se usa para llamar la atención de una persona durante una conversación o en un encuentro: ¡Ché, tú!, ¿tienes un cigarro? 2. Se usa como simple muletilla sin… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
CHE — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
