-
1 chaud-froid
m. (de chaud et froid) (pl. chauds-froids) готв. пачЂ ( от дивеч или птици). -
2 fer-chaud
m. (de fer et chaud) ост. киселини, които възпаляват стомаха. -
3 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
4 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
5 caille
f. (onomat., p.-к. d'o. frq.) пъдпъдък, Coturnix communis. Ќ gras comme une caille дебеличък, закръглен; chaud comme une caille ост. пламенен в любовта; с горещо тяло; ma petite caille! съкровище мое! ( за обръщение към любим човек). -
6 calme
adj. et. m. (it. calma,du gr. kaume "chaleur brûlante", d'où "calme de la mer par temps très chaud") 1. тих, спокоен; кротък; mer calme спокойно море; caractère calme спокоен характер; 2. m. тишина, спокойствие; затишие; calme plat мор. пълно затишие, безветрие. Ќ c'est le grand calme dans les affaires прен. има стагнация в сделките. Ќ Ant. trouble, tumulte, ouragan, tempête, agitation, désordre, émotion; actif; troubé. -
7 chaude
f. (de chaud) 1. диал. силен огън, нагряване, стопляне; 2. нагорещяване ( за желязо). -
8 chaude-pisse
f. (de chaud et pisse) (pl. chaudes-pisses) разг. трипер. -
9 chaudeau
m. (de chaud et eau) 1. топла супа; 2. яйца, полени с горещо мляко. -
10 chaudement
adj. (de chaud) 1. топло, горещо; acclamer chaudement горещо приветствам; 2. ревностно. Ќ Ant. fraîchement, froidement. -
11 chaudière
f. (lat. imp. caldaria, rad. calidus "chaud") котел, казан; chaudière а vapeur парен котел. -
12 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари. -
13 diathermane
adj. (du gr. dia- et thermos "chaud") физ. диатермичен (който пропуща топлината); corps diathermane тяло, което пропуща топлината. -
14 échauboulure
f. (dial. de chaud et bouillir) 1. ост. вид ортикария, изприщване; 2. кожна болест по конете и воловете. -
15 échauder1
v.tr. (lat. pop. °excaldare, de cal(l)dus "chaud") 1. паря, попарвам; échauder1 une volaille паря домашна птица (за да се оскубе лесно); 2. изгарям, попарвам (някого с вряла вода); 3. прен. скубя, оскубвам; échauder1 un client оскубвам клиент; s'échauder1 паря се, попарвам се. -
16 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
17 fesse
f. (lat. pop. fissa "fente") задник, задница. Ќ avoir chaud aux fesses нар. на голямо изпитание съм; n'y aller que d'une fesse правя нещо неенергично; s'en battre les fesses подигравам се; donner sur les fesses бия някого; poser ses fesses сядам; serrer des fesses страх ме е; il y a de la fesse нар. има жени. -
18 four
m. (lat. furnus) 1. фурна, пекарна; four de boulanger хлебопекарница; four électrique електрическа фурна; 2. пещ; four а ciment пещ за цимент; 3. прен., разг. неуспех, провал; faire four претърпявам неуспех. Ќ on ne peut pas être au four et au moulin погов. две дини под една мишница не се носят; il fait noir comme dans un four тъмно като в рог; petits fours дребни сладки; fours secs сухи сладки; ouvrir un grand four отварям голяма уста; chaud comme dans un four много горещо; avoir qqch. au four имам нещо, което е в процес на реализиране. -
19 frigide
adj. (lat. frigidus) студен, хладен; tempérament frigide хладен темперамент. Ќ Ant. chaud, sensuel. -
20 froid1,
e adj. (lat. frigidus) 1. студен; chambre froid1,e хладилно помещение, хладилна камера; un repas froid1, студено ястие; viandes froid1,es студено месо ( което се консумира студено), мезета; 2. прен. студен, хладнокръвен, флегматичен, равнодушен; homme froid1, студен човек; garder la tête froid1,e запазвам хладнокръвие; 3. froid1, adv. студено; il fait froid1, студено е (времето е студено); 4. loc. adv. а froid1, прен. безстрастно, неискрено; rire а froid1, смея се неискрено. Ќ opération а froid1, хир. операция, след като са престанали силните болки и температурата; humeurs froid1,es мед. скрофули. Ќ Ant. chaud, bouillant, ardent, torride; affectueux; généreux; animé, expressif.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
chaud — chaud, chaude [ ʃo, ʃod ] adj. et n. m. • chalz XIe; chalt XIIe; lat. cal(i)dus I ♦ Adj. A ♦ 1 ♦ (Opposé à froid, frais) Qui est à une température plus élevée que celle du corps; dont la chaleur donne une sensation particulière (agréable, ou… … Encyclopédie Universelle
chaud — chaud, chaude (chô, chô d ; le d ne se lie pas, un ami chaud à nous servir, dites : chau à ; Chifflet, Gramm. p. 212, fait même remarque ; au pluriel l s se lie : des amis chau z à) adj. 1° Qui a, qui donne ou produit de la chaleur. • Dans… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
chaud — CHAUD, AUDE. adj. Qui a de la chaleur. Le feu est chaud. Le Soleil est bien chaud aujourd hui. Temps chaud. Eau chaude. Bain chaud. Fer chaud. Four chaud. Mettre quelque chose sous les cendres chaudes. Prendre un bouillon chaud. Une chambre bonne … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
chaud — Chaud, [ch]aude. adj. Qui participe à la plus active des quatre premieres qualitez. Chaud au premier, au second &c. degré. chaud en puissance. chaud actuellement. le vin est chaud. les espiceries sont chaudes. des herbes chaudes. le feu est chaud … Dictionnaire de l'Académie française
chaud — chaud, e adj. Agité : Les syndicats nous préparent un printemps chaud. / Ça ne me fait ni chaud ni froid, cela m est indifférent. / Ne pas être chaud pour, ne pas avoir envie de. / Avoir eu chaud aux fesses, aux miches, avoir échappé de peu à un… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Chaud — Blaze, conocido en Japón como Enzan Ijuin, es un personaje ficticio de la saga de videojuegos Megaman Battle Network y de la serie de manga y anime Megaman NT Warrior. Su Netnavi se conoce como ProtoMan.EXE (conocido en Japón como Blues.exe) y es … Wikipedia Español
Chaud — On rencontre le nom dans la Loire et le Rhône, ainsi qu en Savoie. Il s agit sans doute d une graphie erronée (attraction de l adjectif chaud ) pour Chau(x), toponyme désignant un pâturage de montagne. À envisager aussi une forme courte de… … Noms de famille
chaud — réchaud … Dictionnaire des rimes
chaud — chaud·froid; … English syllables
chaud — et Chaudement, voyez l ordre alphabetique … Thresor de la langue françoyse
CHAUD — AUDE. adj. Qui a de la chaleur, qui donne de la chaleur. Le feu est chaud. Le soleil est bien chaud aujourd hui. Temps chaud. Climat chaud. La journée a été très chaude. Eau chaude. Bain chaud. Fer chaud. Four chaud. Mettre quelque chose sous les … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
