-
1 chat
{tJxt}
I. 1. приятелски/интимен/лек разговор
2. непринудена беседа
to have a CHAT (with) побъбрям си
II. v (-tt-) водя непринуден/приятелски/интимен разговор, побъбрям си (with с)
to CHAT someone up si. интимнича с/занасям някого, беседвам непринудено с някого
III. n вид пойна птица (Epthianura, Icteria, Saxicola)* * *{tJxt} n 1. приятелски/интимен/лек разговор; 2. непринудена бесе(2) v (-tt-) 1. водя непринуден/приятелски/интимен разговор, {3} n вид пойна птица (Epthianura, Icteria, Saxicola).* * *бъбря; разговарям; разговор; мохабет;* * *1. i. приятелски/интимен/лек разговор 2. ii. v (-tt-) водя непринуден/приятелски/интимен разговор, побъбрям си (with с) 3. iii. n вид пойна птица (epthianura, icteria, saxicola) 4. to chat someone up si. интимнича с/занасям някого, беседвам непринудено с някого 5. to have a chat (with) побъбрям си 6. непринудена беседа* * *chat[tʃæt] I. n 1. (непринуден, приятелски, свойски, интимен) разговор, беседа, бъбрене, лаф мохабет; to have a \chat побъбрям си ( with, about); 2. sl брътвеж, нахалство; II. v 1. водя непринуден (приятелски, свойски, интимен) разговор, беседвам, побъбрям си ( with); 2.: to \chat up разг. заговорвам, завързвам разговор; започвам свалка. -
2 chat show
chat show[´tʃæt¸ʃou] n разговор със събеседник(-ци) (в телевизията или радиото); телевизионна (радио) дискусия. -
3 chat-up line
chat-up line[´tʃæt¸ʌp¸lain]n реплика,скоятосезаговорванякой(сезапочвасвалка);коментар,предназначендасезапочнеразговор. -
4 chat-pard
m. (de chat et lat. pardus "panthère, léopard") (pl. chats-pards) зоол. сервал, португалски рис, Felis pardina. -
5 chat-tigre
m. (de chat et tigre) (pl. chats-tigres) голяма дива котка. -
6 langue-de-chat
f. (de langue et chat) (pl. langues-de-chat) вид плоски бисквити. -
7 chit-chat
{'tfit'lJaet}
n лек разговор, моабет, клюкарстване* * *{'tfit'lJaet} n лек разговор, моабет; клюкарстване.* * *клюка;* * *n лек разговор, моабет, клюкарстване* * *chit-chat[´tʃit´tʃæt] I. n лек, приятен разговор, брътвежи, бъбрене, клюки; II. v бъбря, лафя; клюкарствам. -
8 back-chat
{'bæktʃæt}
разг. backtalk* * *{'baktshat} разг. backtalk.* * *разг. backtalk -
9 have a chat
приказвам; -
10 jdn. über einen Chat kennen lernen
запознавам се с нкг. в чатаDeutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > jdn. über einen Chat kennen lernen
-
11 to chat
водя непринуден разговор -
12 chatoyer
v.intr. (de chat, d'apr. les reflets des yeux du chat) преливам се, имам различни отблясъци ( за цвят). -
13 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
14 angora
(de Ankara) 1. adj.inv. ангорски; chat angora ангорска котка; 2. m. ангорска котка. -
15 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
16 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
17 botter
v.tr. (de botte) 1. снабдявам с ботуши, с обувки; обувам с ботуши; 2. разг. ритам; botter le derrière а qqn. ритам някого по задника; 3. ритам топката (във футбола или ръгбито); 4. прен., разг. харесвам се на; tu me bottes ти ми харесваш; se botter обувам си ботушите. Ќ cela me botte това ми е изгодно; le Chat botté "Котаракът в чизми" (приказка от Ш. Перо). Ќ Ant. débotter. -
18 boyau
m. (lat. botellus "petite saucisse") 1. черво (на животно); les petits boyaux тънките черва; 2. маркуч; 3. тесен вход, пасаж на улица; 4. дълга тясна улица; 5. гума за състезателен велосипед. Ќ corde а boyau струна от черво; boyau de chat мед. хирургически конец. -
19 cataire
f. (bas lat. cattaria, de cattus "chat") бот., разг. коча трева, мачо биле, Valeriana officinalis. -
20 chafouin,
e n. et adj. (de chat et fouin, masc. de fouine) 1. сух, дребен; 2. лукав; un air chafouin, лукав вид; 3. m. ост. дребно, лукаво човече.
См. также в других словарях:
chat — chat … Dictionnaire des rimes
Chat — Chat … Deutsch Wörterbuch
chat — chat, chatte (cha, cha t ; en conversation le t ne se lie que dans les phrases suivantes : chat échaudé craint l eau froide, dites : cha t échaudé ; acheter chat en poche, dites : cha t en poche ; jeter le chat aux jambes, dites : cha t aux… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Chat — (von englisch to chat [tʃæt] „plaudern, sich unterhalten“) bezeichnet elektronische Kommunikation in Echtzeit, meist über das Internet. Eine frühere Form des Chats gab es in den 80er Jahren über den CB Funk. Inhaltsverzeichnis 1 Formen 2… … Deutsch Wikipedia
Chat — may refer to: Contents 1 Conversation 2 Geography 3 Other uses 4 ChAT 5 CHAT … Wikipedia
chat — CHAT, s. m. CHATTE, s. f. Animal domestique qui prend les rats et les souris. Gros chat. Chat noir, chat gris, etc. Chat d Espagne. Ce chat est bon aux souris, pour les souris. Chassez ce chat. Belle chatte. Votre chatte est pleine. [b]f♛/b] On… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Chat — 〈[ tʃæ̣t] m. 6; EDV; umg.〉 1. Unterhaltung, Kommunikation (im Internet) 2. 〈kurz für〉 Chatroom 3. 〈allg.〉 Plauderei ● wir lernten uns im Chat kennen; sich zu einem kurzem Chat treffen [<engl. chat „Plauderei“] * * * Chat [t̮ʃæt ], der; s, s… … Universal-Lexikon
chat — CHAT. s. m. Chatte. s. f. Animal domestique qui prend les rats & les souris. Gros chat. chat noir. chat gris &c. chat d Espagne. ce chat est bon aux souris. chassez ce chat. au chat, au chat. belle chatte, vostre chatte est pleine. On dit d Une… … Dictionnaire de l'Académie française
chat — [tʆæt] verb [intransitive] COMPUTING to have a conversation with other people on the Internet by typing in your words : • Chatting is one of the most popular activities on the Internet. chat noun [uncountable] : • Chat has its own jargon which is … Financial and business terms
chat´ti|ly — chat|ty1 «CHAT ee», adjective, ti|er, ti|est. 1. fond of friendly, familiar talk about unimportant things: »The chatty old men played checkers and gossiped all afternoon. 2. having the style or manner of friendly familiar talk: »a chatty article… … Useful english dictionary
chat|ty — chat|ty1 «CHAT ee», adjective, ti|er, ti|est. 1. fond of friendly, familiar talk about unimportant things: »The chatty old men played checkers and gossiped all afternoon. 2. having the style or manner of friendly familiar talk: »a chatty article… … Useful english dictionary
