-
1 chassé
m. (de chasser) вид скок в балета, при който двата крака се удрят във въздуха и единият се изпъва напред или встрани. -
2 chasse-neige
m. (de chasser et neige) (pl. chasse-neige ou chasse-neiges) 1. снегорин ( на локомотив), снегориначка; 2. рало (позиция в ските); 3. снегорин ( специален автомобил за чистене на сняг). -
3 chasse-clou
m. (de chasser et clou) (pl. chasse-clous) техн. уред за дълбоко забиване на гвоздеи, така че да не се виждат главичките им. -
4 chasse-mouche
m. (de chasser et mouche) (pl. chasse-mouches) дръжка с косми от конска опашка за пъдене на мухи. -
5 chasse-roue
m. (de chasser et roue) (pl. chasse-roues) камък или метално стълбче на ъгъла на врата или стена, за да ги предпазва от колелата на колите. -
6 chassé-croisé
m. (de chasser et croiser) (pl. chassés-croisés) 1. вид стъпка при танц, при която танцьорът и партньорката му преминават бързо един пред друг; 2. прен. разместване, сменяне на места. -
7 chasse-marée
m.inv. (de chasser et marée) ост. малък тримачтов рибарски бретонски кораб. -
8 chasse-pierres
m.inv. (de chasser et pierre) приспособление на локомотив за премахване на камъни от релсите. -
9 garde-chasse
m. (de garde2 et chasse) (pl. gardes-chasses) пазач, който охранява дивеч. -
10 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
11 gibier
m. (de l'a. fr. gibiez "chasse aux oiseaux", du frq. °gabaite "chasse au vol") 1. дивеч; gibier а plume хвъркат дивеч; gros gibier едър дивеч (дива свиня, сърна, елен и др.); menu gibier дребен дивеч; gibier d'eau воден дивеч (водни птици); 2. прен. човек, когото се опитват да излъжат; 3. целта на интелектуален труд, целта, която се преследва в работата. Ќ gibier de potence прен. обесник, човек, който заслужава да бъде обесен. -
12 tableau
m. (de table) 1. картина; tableau peint а l'huile маслена картина; restaurer un tableau реставрирам картина; tableau abstrait абстрактна картина; exposer ses tableaux излагам картините си; 2. картина, описание; tableaux de la vie militaire описания (картини) от военния живот; 3. таблица, списък; tableau de marche спорт. график; tableau chronologique хронологична таблица; tableau statistique статистическа таблица; tableau des avocats списък на адвокатите; 4. черна дъска (в класна стая); 5. театр. картина; 6. тех. табло; tableau de distribution разпределително табло; tableau de commande командно табло; tableau des départs, des arrivées табло с потеглящи и пристигащи влакове; tableau des clés табло с ключове; tableau d'affichage табло за афиши, съобщения и др.; 7. мор. предна част на кораба, където е написано името му; tableau de bord бордово командно табло; 8. ост. vieux tableau стара наконтена (гримирана) жена; смешен старец; 9. tableau de chasse уловеният дивеч, който се подрежда по видове на масата; le tableau de chasse d'un Don Juan всичките жени, завоювани от ухажьор. -
13 aigle
m.,f. (lat. aquila) 1. орел, орлица; 2. прен. човек с изключителни дарби; силен човек; герой; 3. f.pl. ист. знамена; les aigles romaines знамената на римските легиони; 4. разш. фигура с орел. Ќ grand, petit aigle голям (малък) формат хартия; l'aigle ne chasse pas aux mouches погов. силният човек не се занимава с дребни неща; ce n'est pas un aigle това не е особено интелигентен човек, не се отличава с нищо. -
14 aviation
f. (lat. avis "oiseau") авиация, въздухоплаване; aviation de chasse изтребителна авиация; aviation civile гражданска авиация; compagnie d'aviation авиационна компания. -
15 avion
m. (du lat. avis "oiseau") самолет, аероплан; avion de chasse изтребител; avion de bombardement бомбардировач; avion а reaction реактивен самолет; avion d'entraînement тренировъчен самолет; avion long courier самолет за дълги полети; avion de transport товарен самолет; avion-école учебен самолет; avion affrété чартърен самолет; l'avion разг. авиация. Ќ par avion с въздушна поща. -
16 bézoard
m. (du persan pâdzahr "chasse-poison") топка от косми или растителни остатъци, която се образува в корема на преживните животни или понякога на човека. -
17 canard
m. (p.-к. d'un ca- onomat.; -ard, d'apr. malard) 1. патица, юрдечка; canard sauvage дива патица; chasse aux canards лов на патици; 2. разг., ост. лъжа, измислица; 3. разг. парче захар, натопено в кафе или ракия; 4. слаб вестник; 5. фалшива нота, звук; 6. съкровище ( при обръщение към обичан човек). Ќ mouillé comme un canard мокър като кокошка; Le vilain petit canard "Грозното патенце" (приказка от Андерсен); marcher comme un canard вървя, като се клатушкам; marcher en canard вървя със стъпала, разтворени навън; canard boiteux предприятие, което има трудности; човек, който не може да се адаптира към средата, в която се намира. -
18 cartouche1
f. (it. cartuccia de carta "papier") 1. патрон; cartouche1 а balle боен патрон; cartouche1 а plomb патрон със сачми, с дробинки; cartouche1 de chasse ловен патрон; 2. гилза; 3. предмет или кутийка с цилиндрична форма; une cartouche1 d'encre патронче с мастило за писалка; 4. стек с цигари; 5. пръчка с ядрено гориво за електростанции. Ќ les dernières cartouche1s последните средства, които могат да се използват; cartouche1 de dynamite пръчка динамит. -
19 clou
m. (lat. clavus) 1. гвоздей, пирон; enfoncer un clou забивам гвоздей; 2. разг. цирей; пъпка; 3. разг. най-интересното, най-голямата атракция; le clou du spectacle разг. гвоздеят на спектакъла; 4. разг. заложна къща; 5. разг. таратайка; 6. pl. пешеходна пътека. Ќ clou de girofle карамфил (подправка); maigre comme un clou разг. слаб като чироз; un clou chasse l'autre разг. клин клин избива; ça ne vaut pas un clou това не струва нищо; des clous! дреболии! -
20 corne
f. (lat. class. cornua, plur. de cornu "cor") 1. рог (на животно); 2. рогче, пипалце (на охлюв); 3. копито; 4. овчарски рог; 5. ост. клаксон, тромба; 6. corne а chaussures обувалка; 7. вид архитектурна украса; 8. подвит край на лист, на визитна картичка; 9. рогова материя; 10. заострен връх на шапка; 11. мор. полегата греда на мачта. Ќ corne d'abondance рог на изобилието; coup de corne убождане с рог; corne du croissant рогче на полумесец; porter les cornes изневеряват ми, рогоносец съм; prendre le taureau par les cornes посрещам смело (решително) трудностите, захващам работата откъм трудната страна; bêtes а cornes рогат добитък; cornes de gazelle ориенталски сладкиш с мед; corne de chasse ловджийски рог; corne de brume мор. уред за издаване на звуков сигнал при мъгла (на кораб); cornes d'une enclume заострени краища на наковалня.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
chasse-ca — chasse ca·fé; … English syllables
chasse — [ ʃas ] n. f. • v. 1175; de chasser I ♦ 1 ♦ Action de chasser, de poursuivre les animaux (⇒ gibier) pour les manger ou les détruire. Art de la chasse. ⇒ cynégétique; fauconnerie, tenderie, vénerie. Saint Hubert, patron des grandes chasses. « La… … Encyclopédie Universelle
chassé — chasse [ ʃas ] n. f. • v. 1175; de chasser I ♦ 1 ♦ Action de chasser, de poursuivre les animaux (⇒ gibier) pour les manger ou les détruire. Art de la chasse. ⇒ cynégétique; fauconnerie, tenderie, vénerie. Saint Hubert, patron des grandes chasses … Encyclopédie Universelle
châsse — chasse [ ʃas ] n. f. • v. 1175; de chasser I ♦ 1 ♦ Action de chasser, de poursuivre les animaux (⇒ gibier) pour les manger ou les détruire. Art de la chasse. ⇒ cynégétique; fauconnerie, tenderie, vénerie. Saint Hubert, patron des grandes chasses … Encyclopédie Universelle
chasse- — ⇒CHASSE , élément préf. Élément préf. tiré du rad. de chasser1 et 1er élément de composés gén. masc. (dans la lang. de la technol. et dans la lang. pop.). A. TECHNOL. [Le suj. du verbe chasser désigne un outil, un instrument, une machine] V.… … Encyclopédie Universelle
Châsse — de saint Démétrios, cathédrale de Thessalonique, Grèce. Une châsse désigne généralement un reliquaire contenant le corps d un saint (entier, ou sa plus grande partie), voire de deux ou trois s il s agit par exemple de saints martyrisés ensemble.… … Wikipédia en Français
chasse — CHASSE. s. f. (La prem. syllabe est brève.) Action de chasser, de poursuivre. Il se dit particulièrement De la poursuite des bêtes. Chasse générale, que font les Princes en quelques pays. Chasse aux chiens courans, au lévrier, à l oiseau, Pour… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
chassé — chassé, ée 1. (cha sé, sée) part. passé de chasser. 1° Poursuivi par les chasseurs. Sangliers chassés et pris. 2° Expulsé. • Hippias est chassé, la tyrannie des Pisistratides est entièrement éteinte, BOSSUET Hist. I, 8. • Son père, chassé … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Chassé — bezeichnet: eine Gemeinde in der französischen Region Pays de la Loire, siehe: Chassé (Sarthe) einen Wechselschritt beim Tanzen, siehe: Chassé (Tanzschritt) Chassé ist außerdem der Familienname folgender Personen: David Hendrik Chassé (1765–1849) … Deutsch Wikipedia
chásse — Chásse, f. penacut. Vient du Latin Capsa, Qui est dit a capiendo, parce qu elle recoit et contient ce qu on y met. Le Languedoc dit Cayssa, conforméement à la signification dudit mot Latin, pour un coffre de bois, qui n est de bahu. Ce que le… … Thresor de la langue françoyse
châsse — CHÂSSE. sub. f. (La prem. syllabe est longue.) Sorte de caisse, de coffre où l on garde les reliques de quelque Saint. Châsse de bois doré, d argent, d or. Châsse enrichie de pierreries. La châsse d un tel Saint. On a descendu la châsse de Sainte … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
