-
1 charger
v.tr. (lat. pop. °carricare, de carrus "char") 1. товаря, натоварвам, отрупвам; de paquets товаря с пакети; 2. обременявам; charger qqn. d'impôts обременявам някого с данъци; 3. пълня, напълвам; зареждам; charger un fusil пълня пушка; charger un canon пълня оръдие; charger une caméra зареждам камера; 4. обсипвам; charger une table de mets отрупвам маса с ястия; charger un discours de citations обсипвам, изпълвам реч с цитати; 5. обвинявам, давам показания против; charger un accusé давам показания против обвиняем; 6. воен. нападам, атакувам; charger l'ennemi атакувам неприятеля; 7. заръчвам, поръчвам; 8. надувам, преувеличавам; 9. окарикатурявам; 10. обявявам стойност на писмо; charger une lettre подавам писмо с обявена стойност; 11. въвеждам данни в компютър; se charger товаря се, натоварвам се; пълня се; нагърбвам се, нападам се; обвинявам се; разг. дрогирам се, опивам се; je me charge de cette affaire нагърбвам се с тази работа. Ќ Ant. décharger; alléger; excuser. -
2 décharger
v.tr. (de dé- et charger) 1. разтоварвам, разтоварям, стоварвам, намалявам товара; 2. прен. намалявам, облекчавам; откривам; décharger des contributions намалявам данъци; décharger son cњur откривам си сърцето; 3. изливам; décharger sa bile sur qqn. изливам гнева си върху някого; 4. освобождавам от дълг, задължение; 5. изпразвам електрически заряд; 6. изпразвам оръжие; 7. освобождавам от присъда (обвиняем); se décharger разтоварвам се; облекчавам се, освобождавам се. Ќ Ant. charger, surcharger; aggraver, augmenter; accuser, condamner. -
3 barque
f. (provenç. barca, lat. imp.) 1. лодка, ладия; 2. малко корабче. Ќ mener, conduire bien ou mal sa barque управлявам добре или зле своите работи; charger la barque много съм амбициозен, надценявам способностите си. -
4 carguer
v.tr. (provenç. ou esp. cargar "charger") мор. събирам, свивам платната на кораб. -
5 caricature
f. (it. caricatura, de caricare "charger", du lat. carricare) карикатура; карикатурно облечен или нагизден човек. -
6 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
7 chargé,
e adj. et n. (de charger) 1. натоварен; chargé, de paquets натоварен с пакети; 2. обременен; 3. пълен, напълнен, зареден, изпълнен; le pistolet est chargé, пистолетът е пълен; batterie chargé,e зареден акумулатор; 4. обсипан; un homme chargé, d'honneurs човек, обсипан с почести; 5. нападнат, атакуван; 6. подут, подпухнал; 7. обложен; langue chargé,e обложен език; 8. ценен; lettre chargé,e писмо с обявена стойност. Ќ chargé, d'affaires управляващ легация (или посолство); chargé, de cours временен, хоноруван преподавател (в университет); un temps chargé, облачно време; être chargé, d'ans стар съм; emploi de temps chargé, натоварено работно време; style chargé, претрупан стил; chargé, de mission служител в командировка; специален пратеник; chargé, de recherches учен, изследовател. -
8 chargement
m. (de charger) 1. товарене, натовареност; 2. ценна пратка; 3. товар; 4. зареждане; (на фотоапарат, пистолет и др.); 5. вкарване на данни в компютър. Ќ Ant. déchargement. -
9 chargeur,
euse m., f. (de charger) 1. товарач, докер; 2. човек, който е натоварил (за своя сметка) стока в кораб; 3. воен. пълнител (на пушка, револвер и др.). 4. воен. пълнач (войник, който пълни оръдие); 5. техн. уред за зареждане на акумулатор; 6. място за лента във фотоапарат или камера. -
10 chargeuse
f. (de charger) машина за товарене на камиони. -
11 commission
f. (lat. commissio, de committere "commettre") 1. поръчка, поръчение; нареждане; мандат; charger qqn. d'une commission натоварвам някого с поръчка; 2. комисия; commission d'examen изпитна комисия; commission d'enquête анкетна комисия; 3. комисиона; prendre une commission вземам комисиона; 4. комисионерство; 5. pl. покупки; faire des commissions правя покупки; 6. la grosse, la petite commission (детски език) голяма, малка нужда. Ќ commission militaire извънреден военен съд. -
12 délester
v.tr. (de dé- et lester) 1. махам, изхвърлям баласт от кораб; 2. разг. облекчавам; разтоварвам; se délester 1. освобождавам се; 2. разг. крада. Ќ Ant. charger, lester. -
13 gargousse
f. (altér. provenç. cargousse, de carga "charger") воен. артилерийски заряд. -
14 grever
v.tr. (lat. gravare "charger") претоварвам, обременявам (с разходи, с дългове); grever d'impôts претоварвам с дългове; grever l'économie d'un pays претоварвам икономиката на страна. Ќ Ant. dégrever, exonérer, décharger, affranchir, aider, alléger. -
15 recharger
v.tr. (de re- et charger) 1. товаря, пълня отново; 2. презареждам (оръжие, акумулатор, устройство); 3. отново застилам, насипвам с чакъл път (за да се повдигне нивото му); 4. атакувам отново; se recharger 1. отново си слагам товар; 2. презареждам се. -
16 surcharger
v.tr. (de sur- et charger) 1. претоварвам, претрупвам; задръствам; surcharger sa mémoire задръствам съзнанието си; 2. прен. нанасям поправка върху написана дума; 3. облагам с голям данък; 4. худ. нанасям нов слой боя (върху вече нарисувана част); se surcharger претоварвам се.
См. также в других словарях:
charger — [ ʃarʒe ] v. tr. <conjug. : 3> • chargier 1080; bas lat. °carricare, de carrus « char » I ♦ 1 ♦ Mettre sur (un homme, un animal, un véhicule, un bâtiment) un certain poids d objets à transporter. Charger une voiture, un cheval, une… … Encyclopédie Universelle
charger — CHARGER. v. a. Mettre une charge sur.... Charger un crocheteur. Charger un cheval, un mulet, un bateau. L Architecte a trop chargé ce mur. Il n y a point de danger de charger une voûte. Charger un bateau pour un tel endroit. Ce bateau est chargé… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
charger — Charger. v. act. Mettre une charge sur ... Charger un Crocheteur. charger un cheval, un mulet, un bateau. ce mur, ce plancher est trop chargé. il n y a point de danger de charger une voute. charger pour un tel endroit. Il signifie aussi, Peser… … Dictionnaire de l'Académie française
charger — Charger, c est mettre un faix sur quelque chose, Onerare, et par metaphore, c est ruer sur aucun à coups de baston, ou d espée: au 2. livre d Amad. puis embrassa son escu, et mit la main à l espée, s approchant de Madamain, lequel comme preux et… … Thresor de la langue françoyse
Charger — may refer to: NATO code name for the Tupolev Tu 144 supersonic transport Convair Charger prototype light attack and observation aircraft which competed unsuccessfully for role filled by OV 10 Charger (table setting), decorative plates used to… … Wikipedia
Charger — steht für ein Pkw Modell aus den USA, siehe Dodge Charger ein Pkw Modell, das von Chrysler Australia ab 1971 produziert wurde, siehe Valiant Charger eine Sludge Band, siehe Charger (Band) eine Bauserie von Geleitflugzeugträger, siehe Charger… … Deutsch Wikipedia
Charger — Char ger, n. 1. One who, or that which charges. [1913 Webster] 2. An instrument for measuring or inserting a charge. [1913 Webster] 3. A large dish. [Obs.] [1913 Webster] Give me here John Baptist s head in a charger. Matt. xiv. 8. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
charger — index assessor, complainant, contender, party (litigant) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
charger — (n.) late 15c., one who loads, agent noun from CHARGE (Cf. charge) (v.). Meaning horse ridden in charging is from 1762 … Etymology dictionary
charger — ► NOUN 1) a device for charging a battery. 2) a horse ridden by a knight or cavalryman … English terms dictionary
charger — charger1 [chär′jər] n. 1. a person or thing that charges 2. a horse ridden in battle or on parade 3. an apparatus used to charge storage batteries charger2 [chär′jər] n. [ME chargeour < OFr < chargier, CHARGE] Archaic a large, flat dish;… … English World dictionary
