-
1 sur-le-champ
loc.adv. (de sur et champ) тутакси, веднага. -
2 acre
f. (mot angl., rad. lat. ager "champ") 1. стара мярка за повърхност, която е била равна на 52 ара; 2. акър, мярка за повърхност в англосаксонските страни, равна на 40,47 ара или 4046,86 кв. метра. -
3 action1
f. (lat. actio) 1. действие, дело, деяние; grande action1 велико дело; action1 d'éclat подвиг; verbe d'action1 деятелен глагол; champ d'action1 поле на действие; 2. акция; action1 militaire военна акция; 3. постъпка; une généreuse action1 благородна постъпка; 4. сражение; dans le feu de l'action1 в огъня на сражението; 5. юр. завеждане на дело; action1 civile завеждане на граждански иск; action1 de partage иск за подялба; 6. театр. ход на действието. Ќ Ant. inaction. -
4 bataille
f. (du lat. battuere "battre") 1. битка; сражение; en pleine bataille в разгара на битката; 2. сбиване, скарване, караница; 3. елементарна игра на карти. Ќ champ de bataille бойно поле; cheval de bataille боен кон; stationnement en bataille паркиране на кола под ъгъл от 45° спрямо тротоара; avoir les cheveux en bataille косите ми са разчорлени; bataille navale морски битки (игра на потопяване на кораби чрез отгатване на разположението им върху кариран лист). -
5 breuil
m. (du gaul. °brogilos "champ") храсталак, в който се крие дивеч. -
6 champart
m. (de champ et part) 1. зем. смес от пшеница, ръж и ечемик, посети заедно; 2. ист. изземване от феодала на част от снопите (от 1/6 до 1/11). -
7 champi,
isse m., f. (de champ) ост., диал. изоставено, подхвърлено, намерено дете ( на полето). -
8 champion,
ne m., f. (germ. °kampjo, du lat. campus "champ de bataille"; germ. kamp) 1. спорт. победител, първенец, шампион; 2. прен. защитник на кауза; champion, des idées nouvelles защитник на новите идеи; 3. m. претендент в рицарски турнир; 4. ост. pl. съперници, които се бият; 5. прен., разг. изключителен, забележителен човек; 6. adj. прекрасно, изключително; c'est champion,! това е изключително! -
9 chant1
m. (lat. cantus) 1. пеене; l'art du chant1 певческото изкуство; chant1 d'église църковно пеене; chant1 choral хорово пеене; 2. ария, мелодия; le chant1 du violon мелодията на цигулката; 3. песен (в поема); chant1 nuptial сватбена песен, епиталамия; 4. химн; chant1 national национален химн; 5. поет. поезия, поема, стихотворение. Ќ chant1 du cygne лебедова песен; au premier chant1 du coq при първи петли, на разсъмване. Ќ Hom. champ. -
10 clos2,
e adj. (de clore) 1. затворен, закрит; а huis clos2, юр. при закрити врати (за заседание); 2. приключен, завършен; la séance est clos2,e заседанието е закрито. Ќ champ clos2, ист. заградено място за двубой или турнир през средните векове; trouver porte clos2,e не намирам никого; maison clos2,e публичен дом; vivre en vase clos2, живея затворено, уединено; а la nuit clos2,e посред нощ; yeux mi-clos полузатворени очи. Ќ Hom. clause. -
11 façonner
v.tr. (de façon) 1. изработвам, придавам форма, оформям; 2. прен. образовам, формирам; обработвам; приучавам; 3. прен. привиквам, приучвам; 4. зем. обработвам; façonner un champ обработвам нива; 5. лит. обработвам, изработвам, фабрикувам; se façonner поддавам се на обработка; образовам се, формирам се; se façonner а qqch. приучвам се, свиквам с нещо. -
12 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
13 foire1
f. (bas lat. feria "marché, foire") 1. панаир, сбор, голям пазар; 2. прен., разг. безредица, бъркотия. Ќ acheter а la foire1 l'empoigne задигам, открадвам; champ de foire1 място, където става панаир; faire la foire1 разг. забавлявам се; ils s'entendent comme larrons en foire1 напълно са съгласни, когато се касае да се излъже някого. -
14 jachère
f. (lat. médiév. gascaria, gallo-rom. °ganskaria, rad. gaul. °gansko "branche, charrue") угар; mettre une terre en jachère оставям земя за угар; champ en jachère нива, която е оставена за угар. Ќ Ant. culture. -
15 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
16 lisière
f. (p.-к. de l'a. fr. lis forme masc. de lice) 1. край, ръб на плат; ива; кенар; 2. край, предел, синур, межда, окрайнина; la lisière d'un champ синур на нива; 3. pl. ост. ремъчета за водене на дете (при прохождане); 4. ост. груба материя за изработване на терлици. Ќ tenir en lisière водя някого за носа, надзиравам някого. Ќ Ant. centre, milieu. -
17 magnétique
adj. (lat. magneticus, de magnes (lapis) "aimant") 1. магнитен; attraction magnétique магнитно притегляне; champ magnétique магнитно поле; 2. прен. магнитен, притегателен; pouvoir magnétique притегателна мощ. -
18 magnétisant,
e adj. (de magnétiser) който магнетизира; champ magnétisant, магнетизиращо поле. -
19 mine3
f. (p.-к. gallo-rom. °mina) воен. мина; champ de mine3s минно поле; mine3 flottante плаваща мина. -
20 moissonner
v.tr. (de moisson) 1. жъна; moissonner un champ жъна нива; 2. прен. опустошавам, обирам.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
champ — 1. (chan ; prononciation qui est celle qu au XVIe siècle Palsgrave indique, p. 24 ; le p ne se lie jamais : un champ aride, dites : un chan aride ; au pluriel l s se lie : des chan z arides) s. m. 1° Espace ouvert et plat. Du haut du Pic du… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
champ — CHAMP. s. mas. Étendue, pièce de terre labourable, qui d ordinaire n est pas fermée de murailles. Champ fertile, champ stérile, champ de tant d arpens, etc. Labourer, cultiver, fumer, semer, moissonner un champ. Au bout du champ. Le décimateur… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Champ — bezeichnet: Champ (Seeungeheuer), Seeungeheuer im Lake Champlain Champion (Kämpfer), Kurzform für den Sieger eines Sportwettbewerbs Die Abkürzung CHAMP bezeichnet: CHAMP, deutscher Satellit für Geodäsie und Geophysik Champ ist der Name folgender… … Deutsch Wikipedia
Champ — can refer to: As an abbreviation for champion, a winner of a competition : Champ Car, class and specification of cars used in American Championship Car Racing Champ Car World Series, international open wheel championship Roland Champ Bailey… … Wikipedia
CHAMP — Typ: Forschungssatellit Land: Deutschland Behörde: GFZ NSSDC ID: 2000 039B Missionsdaten Start … Deutsch Wikipedia
Champ — (ch[a^]mp), v. t. [imp. & p. p. {Champed} (ch[a^]mt); p. pr. & vb. n. {Champing}.] [Prob, of Scand. orgin; cf. dial. Sw. k[ a]msa to chew with difficulty, champ; but cf. also OF. champier, champeyer, champoyer, to graze in fields, fr. F. champ… … The Collaborative International Dictionary of English
champ — Ⅰ. champ [1] ► VERB 1) munch enthusiastically or noisily. 2) fret impatiently. ● champ at the bit Cf. ↑champ at the bit ORIGIN probably imitative. Ⅱ … English terms dictionary
champ — champ1 [champ] vt. [earlier cham; prob. echoic] to chew hard and noisily; munch n. the act of champing champ at the bit 1. to bite upon its bit repeatedly and restlessly: said of a horse 2. to show impatience at restraint; be restless ☆ champ2… … English World dictionary
Champ — Champ, v. i. To bite or chew impatiently. [1913 Webster] They began . . . irefully to champ upon the bit. Hooker. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Champ — Champ, Champe Champe, n. [F. champ, L. campus field.] (Arch.) The field or ground on which carving appears in relief. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Champ — 〈[ tʃæ̣mp] m. 6; kurz für〉 Champion * * * Champ [t̮ʃɛmp ], der; s, s [engl. champ] (Sport): kurz für ↑ Champion … Universal-Lexikon
