-
1 gaillard2
m. (ellipt. pour château gaillard "château fort") мор. 1. крайна част на горната палуба на кораб; gaillard2 d'avant крайна предна част на горна палуба; gaillard2 d'arrière крайна задна част на горна палуба; 2. надстройка в предната част на горната палуба. -
2 accastillage
m. (de esp. castillo "château") 1. мор., ост. част от кораб, която се намира над водата; 2. всички уреди и приспособления, които се намират на надстройката на кораб. -
3 accastiller
v.tr. (de esp. castillo "château") мор. поставям необходимите уреди и приспособления на палубата на кораб. -
4 appartenance
f. (de appartenir) 1. принадлежност, притежание; 2. рядко pl. собственост; les appartenances d'un château собственостите, притежанията на замък. -
5 bicoque
f. (it. bicocca "petit château") 1. воен., ост. малък град, лошо укрепен пункт (незначителен като обект); 2. къщичка, къщурка без удобства. -
6 branlant,
e adj. (de branler) който се клати, който се люлее; неустойчив. Ќ château branlant, прен. дете, бебе, което се учи да ходи. Ќ Ant. solide, stable. -
7 carte
f. (lat. charta "papier") 1. карта; carte géographique географска карта; l'échelle d'une carte мащабът на карта; carte en relief релефна карта; 2. карта (за игра); basses cartes карти от двойка до десятка; hautes cartes карти от вале до асо; 3. билет, карта; carte du syndicat профсъюзна карта; carte de crédit кредитна карта; 4. карта, картичка; carte de visite визитна картичка; carte postale пощенска картичка; 5. меню; dîner а la carte обядвам по избор от меню; 6. парче картон, на което са забодени или захванати копчета, и което се продава. Ќ donner carte blanche а qqn. разг. давам на някого пълна свобода да действа; brouiller les cartes обърквам нарочно нещо; jouer sa dernière carte опитвам последния си шанс; jouer cartes sur table действам искрено, лоялно; château de cartes прен. картонена кула; construire des châteaux de cartes правя безпочвени проекти; carte blanche ост. неизписан лист хартия; remettre sa carte а qqn. ост. изпращам визитната си картичка, за да предизвикам някого на дуел; carte de séjour документ за пребиваване, който се издава на чужденците, които прекарват повече от 3 месеца във Франция; carte de travail документ, позволяващ на чужденец във Франция да работи; carte grise талон на автомобил; carte orange абонаментна карта за парижкия транспорт; carte vermeil карта за пенсионерско намаление (при пътувне и др.); carte d'alimentation карта с купони за храна (по време на купонна система); femme en carte ост. проститутка, на която се правят медицински прегледи; carte perforée перфокарта; carte а puce карта с чип. Ќ Hom. kart, quarte. -
8 château1
m. (lat. castellum, de castrum "camp") (pl. château1x) 1. феод. замък, крепост, кула, дворец; château1 fort укрепен замък; 2. богата частна къща, замък; 3. мор. надстройка на горната палуба на кораб. Ќ château1 d'eau воден резервоар на високо място за снабдяване на селище с вода; château1x en Espagne въздушни кули, неосъществими мечти; Le Château кралският двор; шег. Елисейския дворец (президенството); mener une vie de château1 водя охолен живот в безделие; château1 branlant дете, което се учи да ходи. -
9 châtelain,
e m., f. (lat. castellanus, de castellum "château") 1. владетел, притежател или наемател на замък; 2. ист. кастелан, притежател или управител на феодален замък; 3. adj. който се отнася до феодален замък, който притежава такъв замък; seigneur châtelain, феодал, владетел на замък; 4. f. верижка на коланче за жените (за окачване на часовник, ключове, скъпоценности и пр.). -
10 châtelet
m. (de château) малък замък, малка крепост ( за защита на мост или на път). -
11 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
12 restaurer
v.tr. (lat. restaurare) 1. възстановявам; restaurer la paix възстановявам мира; restaurer sa santé възстановявам здравето си; 2. прен. съживявам, възраждам; 3. реставрирам, възстановявам, поправям; restaurer un château възстановявам замък; 4. възвръщам на престола, възстановявам (предишния строй); restaurer un roi връщам цар на престола; 5. храня; restaurer les invités храня гостите си; 6. комп. възстановявам функциониране на компютърна система след прекъсване на захранването; възстановявам запазени данни в паметта на компютър; se restaurer 1. възстановявам се; 2. възстановявам, подкрепям силите си; хапвам, похапвам. Ќ Ant. renverser; dégrader, destituer. -
13 tour1
f. (lat. turris) 1. кула; tour1 d'un château кула на замък; tour1 métallique метална кула; tour1 de lancement кула за изстрелване на ракети, совалки; 2. тур, топ (в игра на шах); 3. прен., разг. голям, едър човек; 4. висока административна (или жилищна) сграда. -
14 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort.
См. также в других словарях:
Château — (frz.: Schloss) steht für: französisches Schloss (Architektur), meist auf dem Lande, für Schlösser in Städten wird häufig der Ausdruck Palais genutzt viele französische Weingüter, vor allem in der Weinbauregion Bordeaux Château ist der Name… … Deutsch Wikipedia
Château-d'Œx — Basisdaten Kanton: Waadt Bezirk: Pays d Enhaut … Deutsch Wikipedia
Chateau — Château Pour les articles homonymes, voir Château (homonymie). Château de Chillon en Suisse … Wikipédia en Français
Château-d'Œx — Country Switzerland … Wikipedia
Château-d’Œx — Basisdaten Staat: Schweiz … Deutsch Wikipedia
Chateau — Château (frz.: Schloss) bezeichnet: französische Schlösser, meist auf dem Lande, für Schlösser in Städten wird häufig der Ausdruck Palais genutzt viele französische Weingüter, vor allem in der Weinbauregion Bordeaux besondere kolumbianische… … Deutsch Wikipedia
Chateau d'If — Château d If Pour les articles homonymes, voir If. Château d If Le Château d If vu de … Wikipédia en Français
Chateau du Ha — Château du Hâ Château du Hâ Détail de la tour et mur d enceinte Présentation Période ou style Forteresse Début construction … Wikipédia en Français
Château du Hâ — Détail de la tour et mur d enceinte Période ou style Forteresse Début construction 1454 Propriétaire actuel État français, Conseil général de la Gi … Wikipédia en Français
Château du hâ — Détail de la tour et mur d enceinte Présentation Période ou style Forteresse Début construction … Wikipédia en Français
Chateau-d'Œx — Château d Œx Château d Œx Vue sur le village de Château d’Œx Administration Pays Suisse … Wikipédia en Français
