-
1 lequel
(laquelle, pl. lesquels, lesquelles, auquel, а laquelle, auxquels; duquel, de laquelle, desquels) I. pron. relat. служи за въвеждане на подчинено определително изречение - при определяне на дума в главното изречение, която обозначава лице или предмет: 1. който; c'est la soeur de Paul, laquelle le rendit heureux това е сестрата на Пол, която го направи щастлив; 2. канц. в конструкции с лични глаголи: който; on a vu la femme laquelle a annoncé que видяха жената, която обяви, че; 3. служи за въвеждане на косвено (несъгласувано) определение: в, на който; de ces voitures laquelle vous préférez? коя от тези коли предпочитате?; II. pron. inter. кой (кого, кому); auquel de ces enfants avez-vous pensé? за кое от тези деца сте мислил?; lequel des deux gagnera? кой от двамата ще спечели? -
2 aboutir
v. (de а et bout) I. v.tr.ind. 1. достигам до, завършвам с; le chemin aboutit а un bouquet d'arbres пътят завършва пред няколко дървета; le couloir aboutit а une chambre в края на коридора има стая; 2. прен. водя до, завършвам с; ces mesures n'aboutissent pas а grand-chose тези мерки не водят до нещо значимо; II. v.intr. 1. достигам до резултат, успявам; les recherches ont abouti изследванията имаха резултат; 2. мед. гноя, загноявам; la tumeur aboutit отокът гнои. Ќ Ant. commencer, partir (de); échouer, rater. -
3 chaque
adj.indéf. (lat. pop. °casquunus "chacun") всеки; chaque personne всеки човек; chaque fois всеки път; ces cravates coûtent cent francs chaque всяка от тези врътовръзки струва по сто франка. Ќ а chaque jour suffit sa peine всеки ден с проблемите си. -
4 chevaucher
v. (bas lat. caballicare, de caballus) I. v.tr. възседнал съм нещо, яхнал съм нещо; les sorcières chevauchent des manches а balais вещиците яхат метли; II. v.intr. 1. печ. не съм под права линия (за набран ред); 2. застъпвам се (за предмети); 3. ост., лит. разхождам се на кон, яздя; se chevaucher застъпвам се; съвпадам; ces rendez-vous se chevauchent тези срещи се застъпват ( във времето), съвпадат. -
5 contre-indiquer
v.tr. (de contre- et indiquer) мед. давам противоположни указания за начина на лекуването, противопоказвам, не препоръчвам използването на лекарство; ces médicaments sont contre-indiqués en cas de diabète тези лекарства са противопоказни в случай на диабет. -
6 correspondre
v. (lat. scolast. correspondere, de respondere "répondre") I. v.intr. кореспондирам, намирам се в преписка; cesser de correspondre спирам да си пиша, преустановявам коореспонденцията; correspondre avec qqn. пиша си с някого; II. v.tr.ind. correspondre а съответствам на нещо, равностоен съм; cela correspond а ses désirs това съответства на желанията му (Ј); III. v.pron. съответствам си; ces deux pières se correspondent тези два документа си съответстват. Ќ les deux pièces correspondent ост. двете стаи имат общ вход. Ќ Ant. s'opposer. -
7 craindre
v.tr. (lat. pop. °cremere, altér. de tremere "trembler") 1. боя се, страхувам се, плаша се; опасявам се; craindre l'ennemi боя се от неприятеля; il ne craint pas la mort той не се страхува от смъртта; il ne craint ni Dieu, ni diable той не се страхува от нищо; craindre que (+ subj.) je crains qu'il ne soit mort страхувам се, че той е мъртъв; ça ne craint rien разг. няма никаква опасност за; craindre de (+ inf.) страхувам се да; 2. чувствителен съм към; ces arbres craignent le froid тези дървета са чувствителни към студа; 3. v.intr. разг. не съм на висота, слаб съм, неуверен съм; son attitude craint поведението му е неуверено, не е на висота. Ќ craindre qqch. comme le feu боя се от нещо като от огън; être а craindre опасен съм; se faire craindre вдъхвам страх. Ќ Ant. affronter, braver; désirer, espérer, mépriser, oser, rechercher, souhaiter. -
8 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
9 entrefaite
f. (p. p. de l'a. fr. entrefaire "faire dans l'intervalle") обикн. pl. в съчет. sur ces entrefaites между това, през (в) това време, междувременно. -
10 fèces
f. pl. (lat. fњces "excréments") 1. ост., хим. утайка; 2. физиол. изпражнения. -
11 fermeté
f. (lat. firmitas) 1. твърдост, здравина; 2. прен. твърдост, увереност, сигурност; fermeté de l'esprit твърдост в съжденията; 3. решителност, непоколебимост; 4. сила; fermeté du style силата на стил; 5. строгост, твърдост; ces parents manquent de fermeté avec leur fils тези родители не са строги към сина си; 6. фин. стабилност на валутен курс. Ќ Ant. faiblesse, défaillance. -
12 gêner
v.tr. (de gêne) 1. затруднявам, преча, стягам; ces souliers me gênent тези обувки ми стягат; le paquet me gêne пакетът ми пречи; 2. прен. затруднявам, преча; 3. затруднявам (материално); je suis un peu gêné малко съм затруднен парично; 4. ост. измъчвам, подлагам на телесно мъчение; изтезавам; 5. смущавам, създавам неприятности, поставям в трудна ситуация; se gêner 1. стеснявам се, притеснявам се; 2. ограничавам се (в разходите); 3. (Швейцария) срамувам се. Ќ ne vous gênez pas! не се стеснявайте! не се срамувайте! Ќ Ant. soulager; aider, dégager, libérer, servir; mettre а l'aise. -
13 jacobin,
e n. et adj. (du bas lat. Jacobus "Jacques", l'hospice des pèlerins pour Saint-Jacques-de-Compostelle ayant été confié а ces religeux) 1. ист. якобинец (краен демократ през Френската революция); 2. m. ост. якобинец, доминиканец (монах); 3. m., f. разш. страстен и непримирим демократ; 4. adj. якобински. -
14 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
15 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
16 matin
m. (lat. matutinus, qui a éliminé le lat. class. mane, resté dans demain) 1. утро, утрин, сутрин, пред обед; de bon matin сутрин рано; de grand matin в ранни зори; au matin в началото на деня; 2. adv. рано. Ќ étoile du matin зорница; tel rit le matin qui le soir pleurera погов. никой не може да каже сутринта това, което ще се случи вечерта; le matin de la vie началото на живота; être du matin ранобуден съм; un beau matin, un de ces quatre matins някой ден; du matin au soir цял ден, du soir au matin цяла нощ; непрекъснато, постоянно. -
17 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
18 quelqu'un,
e pron. indéf. (de quelque et un) (pl. quelques-uns, quelques-unes) 1. някой, който и да е; quelqu'un, de ces garçons някое от тези момчета; comme si quelqu'un, jouait du piano сякаш някой свиреше на пиано; parler а quelqu'un, говоря на някого; 2. разг. важна личност; être quelqu'un, важна личност съм; se croire quelqu'un, смятам се за голяма работа; 3. quelques-uns, quelques-unes pl. неколцина, някои; quelques-unes des plaisanteries de mon père някои от шегите на баща ми; il ne faut plus réserver l'enseignement а quelques-uns не трябва да се пази образованието само за неколцина, само за някои; je passe auprès de quelques-uns pour un grand spécialiste пред някои минавам за голям специалист. Ќ Ant. personne. -
19 ressentir
v.tr. (de re- et sentir) 1. чувствам, изпитвам; ressentir les effets d'une chute усещам последиците от падане; ressentir de la sympathie pour qqn. изпитвам симпатия към някого; ressentir une grande joie изпитвам голяма радост; ressentir des souffrances изпитвам страдания; 2. ост. спомням си с признателност за нещо; se ressentir 1. чувствам се; ces pages se ressentent de l'effort в тези страници се чувства усилие; 2. изпитвам още последиците от, не мога още да се оправя от; se ressentir d'une opération не мога да се оправя от операция; 3. ост. не мога да преглътна, да забравя; se ressentir d'une offense не мога да преглътна обида; 4. s'en ressentir pour чувствам се добре настроен за. -
20 retentissement
m. (de retentir) 1. кънтене, ечене, отекване, звучене; 2. отзвук, отглас, резонанс; ces mesures auront un grand retentissement sur la situation politique тези мерки ще имат голям отзвук, влияние върху политическото положение; 3. прен. шум, внимание към нещо ( от страна на обществото).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Ces — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
CES — steht für: C.Ed. Schulte, 1840 gegründet, Deutschlands älteste Zylinderschlossfabrik Center for Economic Studies, ein Institut an der Ludwig Maximilians Universität München Cercle d’Echecs de Strasbourg, ein traditionsreicher und erfolgreicher… … Deutsch Wikipedia
CES — Saltar a navegación, búsqueda CES son las siglas de: Consejo Económico y Social Consejo de Educación Secundaria (Uruguay) Consumer Electronics Show Centro de Ensayos de Software Obtenido de CES Categoría: Wikipedia:Desambiguación … Wikipedia Español
ces — ces, Ces [tsɛs] das; , ;Mus; der Halbton unter dem c … Langenscheidt Großwörterbuch Deutsch als Fremdsprache
Ces — ces, Ces [tsɛs] das; , ;Mus; der Halbton unter dem c … Langenscheidt Großwörterbuch Deutsch als Fremdsprache
Ces — Ces, der um eine halbe Stufe erniedrigte Ton c dem Tone h im Klange gleich … Pierer's Universal-Lexikon
Ces — (ital. Do bemolle. franz. Ut bémol, engl. C flat), das durch ♭ erniedrigte c … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Ces. — Ces., bei Pflanzennamen Abkürzung für Baron Vincenzo Cesati (s.d.) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
CES — sigla 1. Confederazione Europea dei Sindacati 2. ES ingl. Constant Elasticity of Substitution, elasticità costante di sostituzione, in economia … Dizionario italiano
ces — cȅs m DEFINICIJA glazb. sniženi ton c … Hrvatski jezični portal
ces — sb., set, ser, serne (en tone) … Dansk ordbog
