-
1 cendre
f. (lat. cinis, cineris) 1. пепел; réduire en cendre превръщам в пепел; le feu couve sous la cendre огънят тлее под пепелта; cendres volcaniques вулканична пепел; 2. pl. прах, тленни останки; mettre les cendres de qqn. dans une urne поставям праха на мъртвец в урна; 3. символ на покаянието. Ќ mercredi des cendres църк. първият ден на великите пости ( у католиците). Ќ Hom. sandre. -
2 cendré,
e adj. (de cendre) пепелив; пепеляв; покрит със сгурия (за писта); lumière cendré,e мътна светлина. -
3 garde-cendre
m.inv. (de garder et cendre) метална плочка или преграда ( която се поставя пред огнище). -
4 téphrosie
f. (lat. bot. tephrosia, du gr. tephra "cendre", а cause de l'aspect cendré de cette plante) тефрозия ( екзотично растение). -
5 cendrée
f. (de cendre) 1. сачми; дробинки; 2. спорт. сгурия за покриване на спортни писти, шамот; 3. спортна писта, покрита със сгурия. -
6 cendrer
v.tr. (de cendre) 1. придавам пепеляв цвят; 2. посипвам, размесвам с пепел; 3. покривам спортна писта със сгурия. -
7 cendreux,
se adj. (de cendre) пепелив, изцапан с пепел. Ќ acier (fer) cendreux, стомана, желязо със зърнеста повърхност. -
8 cendrier
m. (de cendre) 1. съд пред огнището, в който пада пепелта; 2. пепелник. -
9 cendrillon
f. (de cendre) ост. момиче, което стои постоянно до печката, за да готви и чисти. Ќ "Cendrillon" Пепеляшка, приказка от Шарл Перо. -
10 cinéraire
adj. et f. (lat. cinerarius, de cinis, eris "cendre") 1. който съдържа прах на изгорен мъртвец; urne cinéraire урна с прах на мъртвец; 2. f. бот. пепелица, цинерария, Cineraria cruenta. -
11 cinérite
f. (du lat. cinis, cineris "cendre") геол. отложена на пластове вулканична пепел. -
12 couver
v. (lat. cubare "être couché") I. v.tr. 1. мътя, измътвам; couver des oeufs мътя яйца; 2. прен. тая, крия; 3. подготвям, кроя; couver des projets кроя планове; 4. мед. нося в себе си болест; 5. прен. подхранвам; couver un espoir подхранвам надежда; 6. couver qqn. полагам големи грижи за някого; II. v.intr. 1. мътя; les oiseaux couvent птиците мътят; 2. тлея; le feu couve sous la cendre огънят тлее под пепелта; 3. подготвям се, кроя се. -
13 flammèche
f. (frq. °falawiska "cendre") огнен език; искра. -
14 incinérer
v.tr. (lat. incinerare, de cinis "cendre") 1. изгарям, превръщам в пепел; изпепелявам; 2. кремирам труп на мъртвец. -
15 potasse
m. (all. Potasche "cendre du pot") 1. калиева основа; поташ; 2. търг, название на калиевия хлорид и на калиевия карбонат ( употребявани като тор). -
16 réduire
v.tr. (lat. reducere "ramener", de ducere "conduire") 1. намалявам, съкращавам, ограничавам; réduire le personnel намалявам, съкращавам персонала; réduire un texte съкращавам текст; 2. хир. намествам; 3. хим. окислявам, редуцирам кислорода; 4. мат. съкращавам; привеждам; réduire une fraction съкращавам дроб; 5. сварявам, изварявам нещо докато се сгъсти, концентрира; réduire une sauce сгъстявам сос чрез изваряване; 6. възпроизвеждам в умален вид; 7. принуждавам; réduire а l'inaction принуждавам към бездействие; 8. подчинявам, покорявам; réduire en esclavage подчинявам в робство; réduire un pays покорявам страна; 9. опростявам, свеждам до; se réduire 1. намалявам се, съкращавам се; 2. сгъстявам се при варене; 3. ограничавам се; se réduire а qqch. ограничавам се до нещо; 4. превръщам се; se réduire en превръщам се в; 5. se réduire ост. ограничавам разходите си; наемам по-малко жилище. Ќ réduire en miettes унищожавам, разбивам; réduire en cendre превръщам в пепел. Ќ Ant. agrandir, augmenter, développer. -
17 résoudre
v.tr. (lat. resolvere) 1. хим. разлагам, превръщам; le feu resout le bois en cendre et en fumée огънят превръща дървото в пепел и дим; 2. мед. разнасям, премахвам; резорбирам; 3. юр. анулирам (продажба, договор); 4. решавам, вземам решение; разрешавам; résoudre une question решавам въпрос; résoudre une difficulté разрешавам трудност; il resout de visiter cette île той решава да посети този остров; 5. мат. решавам; résoudre une équation решавам уравнение; 6. ост. анализирам; se résoudre 1. превръщам се; разлагам се; 2. решавам се; se résoudre а faire qqch. решавам се да правя нещо.
См. также в других словарях:
cendre — [ sɑ̃dr ] n. f. • XIe; lat. cinis, eris 1 ♦ Résidu pulvérulent de la combustion de matières minérales ou organiques. Cendre de houille, de charbon. ⇒ escarbille. Cendre de bois, de papier, d os, de varech (⇒ engrais) . ♢ Spécialt Les cendres d un … Encyclopédie Universelle
cendré — cendre [ sɑ̃dr ] n. f. • XIe; lat. cinis, eris 1 ♦ Résidu pulvérulent de la combustion de matières minérales ou organiques. Cendre de houille, de charbon. ⇒ escarbille. Cendre de bois, de papier, d os, de varech (⇒ engrais) . ♢ Spécialt Les… … Encyclopédie Universelle
cendre — CENDRE. s. f. La poudre qui reste du bois et des autres matières combustibles après qu elles ont été brûlées et consumées par le feu. Cendre chaude. Cendre de bois neuf, de bois flotté. Cendre de sarment. Feu couvert de cendre. Réduire en cendres … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
cendre — CENDRE. s. f. La poudre qui reste du bois aprés qu il est bruslé & consumé par le feu. Cendre chaude. cendre de bois neuf, de bois frotté. cendre de sarment. feu couvert de cendre. reduire en cendres. mettre en cendres. cuire, recuire des cendres … Dictionnaire de l'Académie française
cendré — CENDRÉ, ÉE. adj. Qui est de couleur de cendre. Gris cendré. Des cheveux d un beau blond cendré. La substance cendrée du cerveau … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
cendre — Cendre, Cinis. Cendre esteincte, Fauilla. Cendre de sarment, Cinis sarmentarius. Cendre gravelée, Cinis e faece vini combusta, Cinis faecinius. Le jour des cendres, Cineralia, B. Le lendemain du jour des cendres, Postridie cineralium … Thresor de la langue françoyse
cendré — Cendré, [cendr]ée. adj. Qui est de couleur de cendre. Gris cendré. ces cheveux sont d un beau blond cendré … Dictionnaire de l'Académie française
cendre — cèndre, cèndre m. cendre. Novembre grata lo cendre prov … Diccionari Personau e Evolutiu
cendré — cendré, ée (san dré, drée) adj. 1° De couleur de cendre. Gris cendré. • Les peuples étaient de couleur cendrée au septentrion, VOLT. Moeurs, 141. • Les sourcils sont plus châtains et les cheveux plus cendrés, J. J. ROUSS. Hél. II, 25.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Cendre — Le nom est porté notamment dans la Nièvre (attesté en Bourgogne depuis 1386), le Nord et la Charente Maritime. Il a pu désigner par métonymie un marchand de cendre ou de poussier, mais il y a de fortes chances pour que ce soit, tout comme Sendre… … Noms de famille
Cendre — (fr., spr. Sangdr), Asche. C. de Tournay (spr. Sangdr d Turnäh), so v.w. Tournaysche Asche … Pierer's Universal-Lexikon
