-
81 lequel
(laquelle, pl. lesquels, lesquelles, auquel, а laquelle, auxquels; duquel, de laquelle, desquels) I. pron. relat. служи за въвеждане на подчинено определително изречение - при определяне на дума в главното изречение, която обозначава лице или предмет: 1. който; c'est la soeur de Paul, laquelle le rendit heureux това е сестрата на Пол, която го направи щастлив; 2. канц. в конструкции с лични глаголи: който; on a vu la femme laquelle a annoncé que видяха жената, която обяви, че; 3. служи за въвеждане на косвено (несъгласувано) определение: в, на който; de ces voitures laquelle vous préférez? коя от тези коли предпочитате?; II. pron. inter. кой (кого, кому); auquel de ces enfants avez-vous pensé? за кое от тези деца сте мислил?; lequel des deux gagnera? кой от двамата ще спечели? -
82 lièvre
m. (lat. lepus, leporis) заек (див); lever un lièvre лов. вдигам заек. Ќ courir le même lièvre стремя се към същата цел; il ne laut pas courir deux lièvres а la fois две дини под една мишница не се носят; la crainte du chasseur tient le lièvre éveillé страх лозе пази; mémoire de lièvre къса, слаба памет (Ant. mémoire d'éléphant); soulever un lièvre повдигам болен или неудобен въпрос; c'est là que gît le lièvre тук е разковничето на проблема. -
83 marié,
e adj. et n. (de marier) 1. женен ( омъжена), венчан, задомен; 2. m., f. женен мъж; омъжена жена; de jeunes marié,s младоженци; nouvelle marié,e булка, младоженка, невеста; nouveau marié, младоженец. Ќ se plaindre que la marié,e est trop belle оплаквам се за нещо, за което би трябвало да се радвам. -
84 mieux
adv. (lat. melius) 1. по-добре; tant mieux! толкова по-добре!; faute de mieux по липса на по-хубаво (и това е добре); mieux encore още по-добре; de mon mieux както най-добре мога; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. m. най-хубавото; 3. loc. adv. au mieux колкото се може по-добре; on ne peut mieux чудесно, прекрасно; pour le mieux много добре; le mieux est l'ennemi du bien в равен път не си отбивай колата. а qui mieux, mieux в надпреварване кой най-добре. Ќ Ant. pire. -
85 moins
adv. (lat. minus) 1. по-малко; il travaille moins той работи по-малко; 2. prép. без, минус; mettez un moins поставете знак за минус; il fait moins dix десет градуса под нулата е; dix heures moins le quart десет часЂ без петнадесет минути е; 3. loc. adv. au moins най-малко; du moins при положение, в крайна сметка; 4. loc. prép en moins de за по-малко от; de moins en moins все по-малко; moins que rien много малък, нищожен, незначителен; on ne peut moins съвсем малко; plus ou moins малко или повече; le moins au monde ни най-малко; c'est bien le moins това е най-малкото (което може да се направи); а moins на по-ниска цена; а moins de без, с изключение на, в случай че; en moins de deux, en moins de rien много бързо; moins cinq, moins une без малко ( да стане нещо). Ќ Ant. plus, autant, davantage. -
86 mort,
e adj. (lat. pop. °mortus) 1. мъртъв, умрял; il est mort, depuis longtemps той е мъртъв отдавна; 2. лишен от живот, от дейност; мъртъв; 3. който вече не се говори, мъртъв (за език); 4. увяхнал (за растение); 5. m., f. мъртвец, покойник; le royaume des morts царството на мъртвите; 6. m. играч, изключен от играта; изгорял ( при някои игри на карти). Ќ être plus mort, que vif много съм уплашен, умирам от страх; faire le mort, оставам пасивен; nature mort,e худ. натюрморт; њuvres mort,es части на кораб на плавателната линия; papier mort, необгербван документ; point mort, техн. мъртва точка; temps mort, техн. мъртво време. -
87 on
pron.indéf. (du nomin. lat. homo) 1. човек, хората (най-често не се превежда); on dit que говори се, че; comme on dit както се казва; 2. служи за означаване на конкретни лица и замества лични местоимения: on est bien ici добре сме тук; oui, on y va добре, тръгвам. -
88 pire
adj. (lat. pejor, comparatif de malus "mauvais") 1. по-лош; 2. m. най-лошото; craindre le pire страхувам се от най-лошото. Ќ il n'est pire eau que l'eau dormante погов. пази се от тиха вода ( мълчаливите хора са най-опасни). Ќ Ant. meilleur. -
89 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
90 quoique
conj. (de quoi et que) макар че; ако и да; въпреки това; il est si gentil, quoique si occupé! той е толкова любезен, въпреки че е много зает! Ќ quoique ça разг. въпреки това. Ќ Hom. couac. -
91 regrettable
adj. (de regretter) за който се съжалява; il est regrettable que жалко е, че. Ќ Ant. désirable, souhaitable. -
92 remarquable
adj. (de remarquer) забележителен, бележит; femme remarquable забележителна жена; il est remarquable que забележително е, че. Ќ Ant. banal, insignifiant, négligeable; inférieur, médiocre, piètre. -
93 répéter
v.tr. (lat. repetere "chercher pour reprendre") 1. повтарям; je te répète que c'est inutile повтарям ти, че това е безполезно; 2. репетирам; 3. правя, изпълнявам, опитвам повторно; 4. отразявам; le miroir répète son visage огледалото отразява изображението на лицето му; 5. възпроизвеждам; 6. юр., ост. предявявам иск за нещо; se répéter 1. повтарям постоянно едно и също нещо; 2. отразявам се; 3. повтарям се (за мотив, предмет, действие). -
94 retrouver
v.tr. (de re- et trouver) 1. намирам отново; c'est une occasion que tu ne retrouveras jamais това е случай, какъвто няма да намериш никога повече; 2. намирам, откривам (нещо загубено); retrouver son chien намирам отново кучето си; 3. връщам се отново, отивам отново при някого; tu dois le retrouver ти трябва да идеш при него; 4. възвръщам си, възстановявам; retrouver le calme възстановявам си спокойствието; 5. прен. познавам отново; retrouver la joie познавам отново радостта; 6. откривам отново; retrouver un secret de fabrication откривам производствена тайна; 7. спомням си; je ne peux pas retrouver son nom не мога да си спомня името му; se retrouver 1. намирам се отново; 2. срещаме се, намираме се отново; se retrouver а Paris срещаме се в Париж; on se retrouvera! пак ще се срещнем! 3. ориентирам се; намирам пътя си след като съм се загубил; se retrouver dans ses comptes ориентирам се в сметките си; 4. познавам сам себе си, овладявам се; 5. успявам да изкарам печалба; 6. оказвам се; se retrouver sans travail оказвам се без работа. Ќ un(e) de perdu(e), dix de retrouvé(e)s всяко зло за добро; retrouver ses esprits осъзнавам се. Ќ Ant. égarer, oublier, perdre; dérouter. -
95 selon
prép. (p.-к. lat. pop. °sublongum "le long de") 1. според, съобразно с; съгласно с; по; 2. loc. conj. selon que (+ ind.) според това дали; 3. c'est selon разг. това зависи от обстоятелствата. -
96 servir
v. (lat. servire "être esclave, être soumis, dévoué а") I. v.tr.dir. 1. служа; servir Dieu служа на Господ; 2. продавам, снабдявам (със стока, с продукти); 3. поднасям, сервирам (на маса); 4. слугувам, прислужвам, обслужвам; servir un client обслужвам клиент; 5. услужвам, помагам, подпомагам; servir qqn. помагам на някого; 6. оплождам; servir la femelle оплождам женската (на даден вид животно); II. v.tr.ind. servir а 1. служа, годен съм за; cela sert а lire това служи за четене; а quoi ça sert за какво служи това; cela peut encore servir това още може да се ползва; 2. замествам, служа вместо; la chambre qui me sert de cabinet стаята, която ми служи за кабинет; III. v.intr. 1. прен. представям, излагам; 2. спорт. играя с?рвис; 3. сервирам; servez chaud! сервирайте го горещо! se servir 1. употребявам, служа си с, ползвам се от; 2. обслужвам се сам; on n'est jamais si bien servi que par soi-même който сам си върши работата най-добре си я свършва; 3. сервирам си сам, вземам си (от ястие и др.). Ќ cela ne sert а (de) rien няма никаква полза от това; servir la messe помагам на свещеника в служене на литургия. Ќ Ant. commander; desservir; gêner; nuire. -
97 signifier
v.tr. (lat. significare) 1. знача, означавам; Qu'est-ce que cela signifie? Какво означава това? (за изразяване на недоволство); 2. обявявам, изявявам, съобщавам; 3. уведомявам чрез съда; оповестявам. -
98 soutenir
v.tr. (lat. pop. °sustenire, class. sustinere) 1. поддържам, подпирам, крепя; soutenir la conversation поддържам разговора; soutenir un candidat поддържам кандидат; 2. прен. поддържам, подкрепям, окуражавам; подпомагам, издържам; понасям; prenez du café, ça vous soutiendra вземете си кафе, това ще ви подкрепи; soutenir de ses capitaux une entreprise подпомагам предприятие с капиталите си; 3. устоявам, издържам; les jeunes filles soutinrent tous les regards младите момичета устояха на всички погледи; 4. защитавам, устоявам, поддържам; soutenir une thèse защитавам теза; 5. потвърждавам; твърдя; je soutiens que ce n'est pas possible потвърждавам, че това не е възможно; se soutenir 1. поддържам се, подпирам се, крепя се; 2. държа се; 3. пазя се, съхранявам се, запазвам се, задържам се; 4. поддържаме се, защитаваме се взаимно, един друг; 5. трая, не отслабвам; 6. стоя прав. Ќ Ant. abandonner; contester. -
99 tellement
adv. (de tel) толкова, така; sans barbe, tu n'est plus tellement respectable без брада, ти вече не си толкова внушителен. Ќ tellement que до такава степен, че; il allait tellement vite qu'il ne nous a pas vus той вървеше така бързо, че не ни видя. -
100 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване.
См. также в других словарях:
Je ne sais qu'une chose, c'est que je ne sais rien — Je sais que je ne sais rien Je sais que je ne sais rien (en grec ancien « ἕν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα » hén oȋda hóti oudèn oȋda, et en latin « scio me nihil scire ») est une maxime attribuée au philosophe grec Socrate. Elle est… … Wikipédia en Français
Ce n'est que moi — est un best of d Alain Chamfort sorti en 2000 chez Sony. Chansons No Titre … Wikipédia en Français
Le solitaire n’est que l’ombre d’un mortel, et celui qui n’est point aimé, est seul partout et avec … — Le solitaire n’est que l’ombre d’un mortel, et celui qui n’est point aimé, est seul partout et avec tous. См. Одна головня ни горит, ни гаснет … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
QUE — Pronom relatif des deux genres et des deux nombres servant de régime au verbe qui le suit. Il s élide devant une voyelle. Celui que vous avez vu. Les gens que vous avez obligés. La personne que vous connaissez. Les espérances que vous lui avez… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
QUE — Pronom relatif des deux genres et des deux nombres , servant de complément au verbe qui le suit. L’e s’élide devant une voyelle ou une h muette. Celui que vous avez vu. Les gens que vous avez obligés. La personne que vous connaissez. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Que mon cœur lâche — Single by Mylène Farmer from the album Dance Remixes … Wikipedia
Est-ce ainsi que les hommes vivent ? — Est ce ainsi que les hommes vivent ? est une chanson de Léo Ferré sur un texte extrait du poème Bierstube Magie allemande de Louis Aragon figurant dans le recueil Le Roman inachevé (1956). Cette chanson a notamment été interprétée par Léo… … Wikipédia en Français
Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q … Wikipédia en Français
Est! Est!! Est!!! di Montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q Re … Wikipédia en Français
Est! est!! est!!! di montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q … Wikipédia en Français
Est-Ce Ainsi Que Les Hommes Vivent ? — Est ce ainsi que les hommes vivent ? est une chanson de Léo Ferré sur un texte extrait du poème Bierstube Magie allemande de Louis Aragon figurant dans le recueil Le Roman inachevé (1956). Cette chanson a notamment été interprétée par Léo… … Wikipédia en Français
