-
41 innocuité
f. (du lat. innocuus "qui n'est pas nuisible") безвредност. Ќ Ant. nocivité. -
42 lumière
f. (lat. lumen "lumière") 1. светлина; lumière du jour дневна светлина; lumière diffuse разсеяна светлина; 2. свещ, запалена лампа, светилник; faites de la lumière запалете лампите, светнете; 3. високоинтелигентен човек; ce n'est pas une lumière разг. той не е много интелигентен; 4. техн. пролука в тръбичка; 5. отвор (на пушка); 6. pl. прен. познания, осведоменост; просвещение; светлина; худ. светлини; siècle des lumières век на просвещението; les lumières et les ombres светлините и сенките. Ќ mettre en lumière публикувам, издавам; voir la lumière раждам се; живея. Ќ Ant. obscurité, ombre; aveuglement. -
43 mardi
m. (lat. martis dies, jour de Mars) вторник. Ќ mardi gras последният ден от карнавала преди постите; ce n'est pas mardi gras aujourd'hui всеки ден не е Великден. -
44 méchant,
e adj. (de l'a. fr. mescheoir "tomber mal") 1. лош, зъл, злобен; caractère méchant, злобен характер; 2. палав, непослушен (за дете); 3. хаплив, злобен; une satire méchant,e злобна, хаплива сатира; 4. опасен, неприятен; affaire méchant,e опасна, неприятна работа; 5. мрачен; de méchant,e humeur мрачно настроение; 6. който нищо не струва, лош; 7. разг. забележителен; извънреден; une méchant,e faim голям глад; 8. m. лош, зъл човек. Ќ être méchant, comme un âne rouge, un diable, la gale много съм лош; méchant,e langue злословещ човек; chien méchant, зло куче; ce n'est pas bien méchant, не е страшно, нито важно; faire le méchant, избухвам, гневя се, кипвам. Ќ Ant. bon, excellent, doux, humain, inoffensif. -
45 mille-feuille
f. (d'apr. lat. millefolium) (pl. mille-feuilles) равнец. Ќ ce n'est pas de mille-feuille не е лесно. -
46 mort
f. (lat. mors, mortis) 1. смърт; mort naturelle естествена смърт; 2. прен. завършек, край (на нещо); 3. агония, агонизиране; 4. loc. adv. а la mort до смърт, извънредно много; а la vie et а la mort завинаги; а mort смъртно. Ќ mort civile отнемане на гражданските права; souffrir mille morts понасям адски мъки; la petite mort оргазъм; la mort du petit cheval неизбежното, най-лошото, което може да се случи; triste jusqu'а la mort извънредно тъжен; а l'article de la mort в предсмъртна агония; а mort много; mourir de sa belle mort умирам от естествена смърт; penser а la mort de Louis XVI не мисля за нищо конкретно; souffrir mille morts понасям големи страдания; ce n'est pas la mort! няма страшно, не е нищо особено. Ќ Ant. naissance. -
47 pensable
adj. (de penser) приемлив, възможен; ce n'est pas pensable не е възможно. -
48 pensée1
f. (de penser) 1. мислене, способност да се мисли; 2. мисъл, размишление; 3. ум; 4. спомен; 5. намерение, замисъл; avoir la pensée1 de имам намерение да; 6. мнение; 7. замисъл, основна мисъл; 8. максима; 9. гледна точка; je partage votre pensée1 là-dessus споделям вашето гледище относно. Ќ pensée1 de l'oreiller тайна мисъл; arrière-pensée1 задна мисъл; s'entretenir de, avec ses pensée1s мечтая; il n'est pas tourmenté par ses pensée1s не е твърде умен, интелигентен. -
49 père
m. (lat. pater, -tris) 1. баща; père de famille глава на семейство; en bon père de famille умно, разумно; 2. отец (за духовник); père spirituel изповедник; les pères de l'Eglise светите отци; père abbé управник на манастирска обител; 3. бай, чичо, дядо; 4. прен. баща, основател, създател; предшественик; 5. loc. adv. de père en fils от баща на син ( от поколение на поколение). Ќ père Noël Дядо Мраз (Дядо Коледа); tel père, tel fils какъвто бащата, такъв и синът; le père aux écus много богат човек; contenter tout le monde et son père доставям удоволствие на всички; ton père n'est pas vitrier не си прозрачен ( когато някой пречи на друг да вижда). -
50 plaie
f. (lat. plaga "blessure") 1. рана; plaie profonde дълбока рана; 2. прен. рана, скръб; бич, бедствие; les plaies de l'âme душевни рани. Ќ mettre le doigt sur la plaie засягам най-чувствителното място; plaie d'argent n'est pas mortelle погов. парична загуба не е болка за умиране. -
51 reluire
v.intr. (lat. relucere) 1. блестя, лъщя, сияя (като отразявам светлината); 2. прен. изпъквам, блестя ( след почистване и полиране). Ќ tout ce qui reluit n'est pas or погов. не всичко, което блести, е злато. -
52 rêver
v. (probabl. d'un a. v. esver, gallo-roman esvo "vagabond", lat. pop. °exvagus, de vagus) I. v.intr. 1. сънувам; 2. ост. бълнувам, говоря несвързани неща; 3. копнея, бленувам; мечтая; rêver а des jours meilleurs мечтая за по-добри дни; rêver de qqch. мечтая за нещо; je rêve d'une maison мечтая си за къща; 4. ост. размишлявам; II. v.tr. 1. виждам на сън, сънувам; j'ai rêvé que j'étais jeune сънувах, че съм млад; 2. обмислям (нещо химерично); 3. копнея, страстно желая; бълнувам за; ce n'est pas la vie que j'avais rêvée това не е животът, за който съм си мечтал; rêver fortune копнея за богатство. Ќ ne rêver que plaies et bosses само за бой мисля или приказвам; rêver tout éveillé фантазирам; il en rêve la nuit това обсебва ума му; on croît rêver не ми се вярва, сякаш е насън. -
53 rose2
adj. et m. (lat. rosa) 1. розов; 2. m. розов цвят; rose2 bonbon бонбонено розово; rose2 vif яркорозово; 3. еротичен, порнографски (който се отнася до платена услуга); 4. социалистически. Ќ voir la vie en rose2 оптимист съм; ce n'est pas rose2 положението не е добро. -
54 soutenir
v.tr. (lat. pop. °sustenire, class. sustinere) 1. поддържам, подпирам, крепя; soutenir la conversation поддържам разговора; soutenir un candidat поддържам кандидат; 2. прен. поддържам, подкрепям, окуражавам; подпомагам, издържам; понасям; prenez du café, ça vous soutiendra вземете си кафе, това ще ви подкрепи; soutenir de ses capitaux une entreprise подпомагам предприятие с капиталите си; 3. устоявам, издържам; les jeunes filles soutinrent tous les regards младите момичета устояха на всички погледи; 4. защитавам, устоявам, поддържам; soutenir une thèse защитавам теза; 5. потвърждавам; твърдя; je soutiens que ce n'est pas possible потвърждавам, че това не е възможно; se soutenir 1. поддържам се, подпирам се, крепя се; 2. държа се; 3. пазя се, съхранявам се, запазвам се, задържам се; 4. поддържаме се, защитаваме се взаимно, един друг; 5. трая, не отслабвам; 6. стоя прав. Ќ Ant. abandonner; contester. -
55 taille
f. (de tailler) 1. стрижене, подстригване; 2. сечене; кастрене, подкастряне; taille de la vigne подкастряне на лозите; 3. сечище, сечена гора, която покарва отново; 4. шлифоване, дялане; taille de la pierre дялане на камък; taille d'un diamant шлифоване на диамант; 5. кройка, мярка (на дреха); 6. острене; 7. острие (на сабя); 8. ръст, снага, талия; de grande taille едър на ръст; de petite taille дребен на ръст; 9. размер, номер (на дрехи, обувки и др.); cette veste n'est pas а ma taille това сако не е мой размер; 10. феод. данък (налаган на простолюдието); 11. резба с длето върху метал; 12. хир. операция на пикочния мехур (за вадене на камъни); 13. галерия, където се добиват въглища, руда; 14. ост. тенор; 15. ост. бюст, гърди. Ќ être de taille а faire qqch. в състояние съм да направя нещо; sortir en taille излизам без горна дреха; de taille огромен, значителен. -
56 tenable
adj. (de tenir) удържим, търпим, поносим; ce n'est pas tenable не е поносимо, непоносимо е. -
57 trip
m. (mot amér. "voyage" trip) разг. поглъщане на халюциогенни субстанции; състояние след поглъщането им; c'est pas mon trip не ми харесва, не ме интересува. -
58 veille
f. (lat. vigilia "insomnie, veille") 1. бдение, будно състояние, бодърстване; безсъние; 2. навечерие; предния ден; а la veille de в навечерието на; 3. нощна стража. Ќ être а la veille de на път съм да; ce n'est pas demain la veille това никога няма да стане; radar de veille наблюдаващ радар; veille technologique събиране и обработване на научна и технологична информация; la veille d'aujourd'hui вчера. Ќ Ant. lendemain; sommeil. -
59 vice
m. (lat. vitium) 1. недостатък; порок; pauvreté n'est pas vice бедността не е порок; 2. грешка, дефект, недостатък, малформация; vice de prononciation дефект в произношението; vice de production производствен дефект; vice caché скрит дефект; vice de conformation малформация; 3. разврат, порок, порочност; vice contre nature сексуална перверзия; 4. ост., лит. лош навик, който не може да се преодолее, слабост. Ќ vice de forme юр. нарушение на съдебната процедура. Ќ Ant. vertu. Ќ Hom. vis. -
60 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого.
См. также в других словарях:
Ceci n'est pas — La Trahison des images La Trahison des images Œuvre non libre Pour voir une reproduction, suivre ce lien … Wikipédia en Français
C'est pas sorcier — Logo de l émission Genre Magazine scientifique Réalisation Variable, voir liste Scénario … Wikipédia en Français
C'est pas sorcier, Harry ! — C est pas sorcier, Harry ! est un polar humoristique signé Gordon Zola, autour du phénomène « Harry Potter ». Il s’inscrit dans la lignée des « enquêtes délirantes du commissaire Guillaume Suitaume » (c est en effet le… … Wikipédia en Français
C'est pas moi, je le jure! (roman) — Pour l’adaptation cinématographique, voir C est pas moi, je le jure! (film). C est pas moi, je le jure! est un roman québécois de Bruno Hébert paru en 1997. Bruno Hébert est né à Montréal en 1958. Ce livre a reçu le prix France Québec en… … Wikipédia en Français
C'est pas moi, je le jure ! — C est pas moi, je le jure! (roman) Pour l’adaptation cinématographique, voir C est pas moi, je le jure! (film). C est pas moi, je le jure! est un roman québécois de Bruno Hébert paru en 1997. Bruno Hébert est né à Montréal en 1958. Ce livre … Wikipédia en Français
Ceci n'est pas un conte — Ceci n’est pas un conte est un conte de l’écrivain français Denis Diderot écrit en 1772. Sommaire 1 Les trois contes moraux 2 Résumé 3 Analyse 4 … Wikipédia en Français
Ceci n’est pas un conte — Ceci n est pas un conte Ceci n’est pas un conte est un conte de l’écrivain français Denis Diderot écrit en 1772. Sommaire 1 Les trois contes moraux 2 Résumé 3 Analyse 4 … Wikipédia en Français
Ceci n'est pas un pipe — La Trahison des images La Trahison des images Œuvre non libre Pour voir une reproduction, suivre ce lien … Wikipédia en Français
Ceci n'est pas une pipe — La Trahison des images La Trahison des images Œuvre non libre Pour voir une reproduction, suivre ce lien … Wikipédia en Français
Fumer n'est pas jouer — Fumer n’est pas jouer Épisode n°02 Saison1 Titre original Smoke Gets in Your Lies … Wikipédia en Français
C'est Pas Sorcier — Genre Documentaire Réalisé par Catherine Breton, Christophe Renon... Présenté par Jamy Gourmaud, Frédéric Courant et … Wikipédia en Français
