-
1 mi-chemin
(а) loc. adv. (de mi- et chemin) 1. на половина на пътя, посред пътя; 2. прен. наполовина свършена работа. -
2 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
3 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
4 aboutir
v. (de а et bout) I. v.tr.ind. 1. достигам до, завършвам с; le chemin aboutit а un bouquet d'arbres пътят завършва пред няколко дървета; le couloir aboutit а une chambre в края на коридора има стая; 2. прен. водя до, завършвам с; ces mesures n'aboutissent pas а grand-chose тези мерки не водят до нещо значимо; II. v.intr. 1. достигам до резултат, успявам; les recherches ont abouti изследванията имаха резултат; 2. мед. гноя, загноявам; la tumeur aboutit отокът гнои. Ќ Ant. commencer, partir (de); échouer, rater. -
5 acheminer
v.tr. (de a- et chemin) 1. отправям, насочвам; acheminer le courrier отправям пощенски пратки по местоназначение; 2. откривам път към, водя към, довеждам до; nous nous acheminons dans une voie nouvelle отправяме се по нов път. -
6 anode
f. (du gr. anodos "chemin vers le haut") физ. анод. -
7 âpre
adj. (lat. asper, -asprum, v. aspérité) 1. тръпчив, стипчив; 2. ост. грапав; неравен; un chemin âpre неравен път; 3. силен; лют; un froid âpre силен студ; 4. рязък, груб, неприятен; 5. строг, суров, буен; un caractère âpre буен характер; 6. труден, мъчен; 7. пристрастен, страстен. Ќ Ant. égal, lisse; clément, doux; facile, agréable; désintéressé. -
8 automobilisable
adj. (de automobilisme) в съчет. chemin automobilisable път, удобен за автомобилно движение. -
9 baliser
v.tr. (de balise) 1. мор. поставям спасителен знак (буй, шамандура) в море, река и под.; жалонирам; chemin balisé път с маркировка; 2. v.intr. разг. страхувам се. -
10 banaliser
v.tr. (de banal) 1. правя банален, изтъркан, обикновен; 2. поставям административна сграда под разпоредбите на общото право; 3. banaliser une locomotive обслужвам локомотив с няколко екипа машинисти; banaliser une voie de chemin de fer използвам жп. трасе за движение в двете посоки; поставям двойна сигнализация на жп. трасе. -
11 battu,
e adj. (de battre) 1. бит, разбит; 2. трамбован; suivre le chemin battu, вървя по отъпкан път; 3. победен; 4. разбит (за яйца и др.); crème battu, разбит крем. -
12 bifurcation
f. (de bifurquer) 1. раздвояване, раздвоение; 2. разклоняване; разклонение; la bifurcation d'un chemin разклоняване на път; 3. прен. възможност за избор между няколко пътя. -
13 cahotant,
e adj. (de cahoter) който друса; voiture cahotant,e кола, която друса. Ќ chemin cahotant, неравен път. -
14 caillouteux,
se adj. (de caillou) каменист, чакълест; chemin caillouteux, каменист път. -
15 cathode
f. (d'apr. le gr. kata "en bas" et hodos "chemin") физ. катод; положителен полюс на батерия. -
16 ceinture
f. (lat. cinctura, rac. cingere "ceindre") 1. колан; пояс; ceinture de sauvetage спасителен пояс; 2. техн. обръч; 3. прен. ограда, пояс; 4. ост. кесия, носена на колана; 5. талия, кръст; nu jusqu'а la ceinture гол до кръста. Ќ bonne renommée vaut mieux que ceinture dorée погов. по-добре е да си уважаван, отколкото да си богат; être ceinture noire нося черен колан (в джудото); ceinture! съвсем нищо! ceinture de chasteté девствен колан (в Средновековието); ceinture de sécurité предпазен колан; ceinture verte зелен пояс около град; chemin de fer de ceinture околовръстен железен път; ceinture d'une colonne удебеление в основата на колона; plaisanterie au-dessous de la ceinture тривиална, изтъркана шега. -
17 chemineau
m. (de chemin) ост. скитник, безделник, просяк. Ќ Hom. cheminot. -
18 cheminer
v.intr. (de chemin) 1. вървя, придвижвам се, напредвам; 2. воен. приближавам се бавно до позициите на неприятеля, напредвам постепенно; 3. напредвам бавно; l'eau chemine lentement водата напредва бавно. Ќ Hom. cheminée. -
19 cheminot,
e m., f. et adj. (de chemin "manњuvre qui va de chantier en chantier") железничар; adj. железничарски. -
20 concession
f. (lat. concessio) 1. отстъпване, отстъпка; concession d'un privilège отстъпване на привилегия; faire des concessions правя отстъпки; 2. търг. концесия; concession de chemin de fer железопътна концесия. Ќ Ant. refus, rejet; contestation, dispute.
См. также в других словарях:
chemin — [ ʃ(ə)mɛ̃ ] n. m. • 1080; du lat. pop. °camminus, mot gaulois I ♦ A ♦ (Concret) 1 ♦ Voie qui permet d aller d un lieu à un autre (⇒ route, voie); spécialt Bande déblayée assez étroite qui suit les accidents du terrain (opposé à route, allée).⇒… … Encyclopédie Universelle
chemin — CHEMIN. sub. masc. Voie, route, par où l on va d un lieu à un autre. Chemin battu, frayé. Beau chemin. Bon chemin. Vilain, mauvais chemin. Chemin uni. Chemin pierreux, raboteux, fangeux. Chemin rompu. Chemin creux. Chemin ferré. Chemin passant,… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Chemin de fer — ● Chemin de fer outil de tailleur de pierre et de maçon servant à ravaler la pierre tendre. chemin de fer n. m. d1./d Moyen de transport qui utilise les voies ferrées. Voyager en chemin de fer. Accident de chemin de fer. Syn. train. d2./d… … Encyclopédie Universelle
chemin — Chemin, Via, Aditus, Veha. Chemin, ou Ruë, Via. Aisé chemin, Facilis et plana via. Beau chemin où on ne se heurte point, Via inoffensa. Chemin de Paradis, Sacra via. Chemin à quartier, Itinera deuia. Villages qui ne sont pas sur les chemins, Pagi … Thresor de la langue françoyse
chemin — CHEMIN. s. m. Voye, route, espace par lequel on va d un lieu à un autre. Chemin par eau. chemin par terre. Il se dit plus ordinairement d une route battuë & frayée par terre. Chemin battu, frayé. beau chemin. vilain, meschant chemin. chemin plein … Dictionnaire de l'Académie française
Chemin Des Dames — 49° 26′ 35″ N 3° 42′ 37″ E / 49.443129, 3.710289 … Wikipédia en Français
Chemin des dames — 49° 26′ 35″ N 3° 42′ 37″ E / 49.443129, 3.710289 … Wikipédia en Français
Chemin Neocatéchumènal — Chemin néocatéchuménal « Vierge de Chemin » Icône de Kiko Argüello Le Chemin néocatéchuménal est un mouvement de l Église catholique créé à Madrid en 1964 par le peintre espagnol Kiko Argüello. En 2006, il est implanté dans 900 diocèses … Wikipédia en Français
Chemin Néocatéchuménal — « Vierge de Chemin » Icône de Kiko Argüello Le Chemin néocatéchuménal est un mouvement de l Église catholique créé à Madrid en 1964 par le peintre espagnol Kiko Argüello. En 2006, il est implanté dans 900 diocèses, particulièrement en… … Wikipédia en Français
Chemin de fer-musée Blonay-Chamby — Chemin de fer musée Blonay–Chamby Locomotive à vapeur HG 3/4 3 du chemin de fer Brig–Furka–Disentis en tête d un train Pays … Wikipédia en Français
Chemin neocatechumenal — Chemin néocatéchuménal « Vierge de Chemin » Icône de Kiko Argüello Le Chemin néocatéchuménal est un mouvement de l Église catholique créé à Madrid en 1964 par le peintre espagnol Kiko Argüello. En 2006, il est implanté dans 900 diocèses … Wikipédia en Français
