-
21 casse-pieds
n.inv. et adj.inv. (de casser et pied) разг. досаден човек; adj. досаден, отегчителен. -
22 casse-pierres
m.inv. (de casser et pierre) техн. 1. каменотрошачка; 2. чук за разтрошаване на камъни; 3. бот. изправена лековита разваленка, Parietaria erecta. Ќ Syn. pariétaire. -
23 casse-pipe
m. inv. (de casser sa pipe) нар. война. -
24 casse-tête
m. (de casser et tête) (pl. casse-têtes); 1. боздуган; 2. (Канада) пъзел; 3. ост. уморителен, умствен труд; 4. много труден проблем; 5. кръстословица, главоблъсканица. -
25 cassé,
e adj. (de casser) 1. счупен, строшен, разбит; 2. прен. грохнал; 3. юр. касиран. Ќ voix cassé,e слаб, дрезгав, прегракнал глас; blanc cassé, бяло примесено със съвсем малко от някакъв цвят. -
26 casse1
f. (de casser) 1. чупене, счупване; 2. счупен предмет, парче, отломък от счупен предмет; 3. разг. уволнение, разжалване; donner la casse1 а qqn. уволнявам някого; 4. разг. насилие; 5. m. разг. обир. Ќ mettre une voiture а la casse1 закарвам кола в автоморгата. -
27 casseau2
m. (de casser) дървен цилиндър, използван за кастрация на животни. -
28 cassement
m. (de casser) 1. ост. умора; 2. арго обиране, обир. -
29 casseur,
euse m., f. (de casser) 1. трошач (на камъни и настилка); 2. човек, който чупи по невнимание; 3. който руши и чупи по време на манифестация; 4. разг. крадец; 5. продавач на годни части за коли в автоморга. -
30 casson
m. (de casser) 1. къс от счупено стъкло, което ще бъде претопено; 2. голям къс, буца захар. -
31 cassure
f. (de casser) 1. чупене, счупване, отчупване, трошене; пукнатина; 2. място на счупване. Ќ la cassure d'un pantalon място, където панталон прави чупка, поради обувката. -
32 couille
f. (lat. coleus) вулг., разг. 1. тестикул, тестис; 2. m. грешка, проблем. Ќ avoir des couilles смел съм; couille molle страхлив човек; casser les couilles а qqn. досаждам на някого; se faire les couilles en or печеля много пари. -
33 croûte
f. (lat. crusta) 1. кора (на хляб); 2. коричка (на заздравяла рана); 3. прен., разг. лоша картина; 4. повърхностен слой; 5. кора на френско сирене, която не се яде; fromage а croûte fleurie сирене с кора от благородна плесен; 6. разг. ограничен човек, затънал в рутината. Ќ croûte calcaire варовиково котлен камък; croûte terrestre геол. земната кора. Ќ casser la croûte разг. правя лека закуска. -
34 croûter
v. (de (casser la) croûte) разг. 1. v.intr. ям; 2. v.tr. croûter qqch. ям нещо; on n'a rien а croûter нямаме нищо за ядене. -
35 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
36 fricasser
v.tr. (crois. probabl. entre frire et casser) 1. готв. готвя фрикасе; 2. прен., разг. прахосвам, разпилявам. -
37 graine
f. (lat. grana, pl. neutre pris comme fém. de granum "grain") семе, семка; graine de laitue семе на маруля; semer des graines засявам семена; graines oléagineuses маслодайни семки. Ќ graine de vers-а-soie бубено семе; mauvaise graine разг. нехранимайко; monter en graine раста бързо (за дете); en prendre de la graine вземам си поука, пример; graine d'assassin! бъдещ убиец! casser la graine разг. ям. -
38 moral,
e, aux adj. (lat. moralis) 1. умствен, духовен; sciences moral,es духовни науки; 2. нравствен, морален; 3. m. дух; relever le moral, de qqn. повдигам духа на някого; avoir le moral, в добро настроение съм; avoir le moral, а zéro нямам настроение; casser le moral, а qqn. развалям настроението на. Ќ Ant. immoral, amoral; corporel, matériel. -
39 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех. -
40 omelette
f. (altér. d'amelette, de alumelle: lamelle avec a agglut.) 1. омлет; omelette norvégienne десерт със сладолед отвън и тортено тесто отвътре; 2. разг. неразбория, бърканица, безредие. Ќ on ne fait pas d'omelette sans casser des њufs погов. без мъка няма сполука.
См. также в других словарях:
casser — [ kase ] v. <conjug. : 1> • v. 1160; quasser « briser » 1080; bas lat. quassare, de quatere « secouer » I ♦ V. tr. A ♦ 1 ♦ Mettre en morceaux, diviser (une chose rigide) d une manière soudaine, par choc, coup, pression. ⇒ briser, broyer,… … Encyclopédie Universelle
casser — CASSER. v. act. Briser, rompre. Casser un verre. Casser des noix. Casser des os. Casser les bras à quelqu un. Se casser la tête. f♛/b] On dit, Casser un testament, casser un contrat, casser une sentence, un jugement, pour dire, Les déclarer nuls… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
casser — CASSER. v. act. Briser, rompre. Casser un verre. casser un os. casser des noix. se casser le bras. se casser la teste. Il signifie figur. Oster la force & la valeur à un escrit; comme, Casser un testament. casser un contract. casser une sentence … Dictionnaire de l'Académie française
casser — Casser, Frendere, Quassare. Casser une noix, Conficere nucem. Casser les reins, Delumbare. B. ex Cicerone. Casser et rompre, Confringere. Casser et rompre la teste à quelqu un, Caput alteri imminuere. Aisé à casser, Fragilis. Casser les gens de… … Thresor de la langue françoyse
casser — les pieds se casser se casser la tête … Le petit dico du grand français familier
casser — (kâ sé) v. a. 1° Faire, d un objet qui est frappé, deux ou plusieurs fragments. Casser du sucre. Casser du bois. Casser des oeufs pour la cuisine. • Une poutre cassa les jambes à l athlète, LA FONT. Fabl. I, 14. • Pourvu que le nourrisson… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CASSER — v. a. Briser, rompre. Casser un verre. Casser des noix. Casser des os. Casser les bras à quelqu un. Casser la tête à quelqu un d un coup de massue, d un coup de pistolet. Se casser le bras, la jambe. Il s emploie souvent avec le pronom personnel… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CASSER — v. tr. Briser, rompre. Casser un verre, un vase, une glace. Par extension, Casser des oeufs, des noix, En briser la coquille. Se casser une dent, un bras, une jambe. Casser la tête à quelqu’un d’un coup de revolver. Le verre se casse facilement.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
casser — v.t. Cambrioler avec effraction. / Démonter une voiture, une machine pour en récupérer les pièces et les métaux. / Débrocher un livre (pour en vendre les gravures, par. ex.). / Casser la tête, fatiguer par du bruit, des paroles. / Casser la… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
casser — vt. msf., briser, rompre ; fracturer ; assouplir (des chaussures neuves, les fibres du chanvre après le teillage) ; affaiblir // arrêter casser la fermentation du vin en le transvasant : KASSÂ (Aix, Albanais.001, Albertville, Annecy.003,… … Dictionnaire Français-Savoyard
casser — ● vt. ►CRYPTO Dans l expression Casser un code , trouver le moyen d accéder à ce que ce code protégeait. Voir aussi chiffrement … Dictionnaire d'informatique francophone
