-
1 chamber
{'tfeimba}
I. 1. стая, спалня
р1 мебелирани стаи
2. pi адвокатска кантора, кабинет на съдия, съдебна зала
to hear a case in CHAMBERs разглеждам дело по съкратено производство
3. зала (за аудиенции и пр.)
4. камара (в парламент), double CHAMBER system пол. двукамарна система
5. CHAMBER of Commerce/Trade търговска камара
6. анат. кухина, бот. алвеола
7. дупка (в скала, почва)
8. тех. камера
9. патронник, гнездо (на револвер)
10. chamber-pot
II. 1. дълбая, издълбавам
2. настанявам/затварям в стая
3. разделям на отделения
III. a муз. камерен* * *{'tfeimba} n 1. стая; спалня; р1 мебелирани стаи; 2. pi адвок(2) v 1. дълбая, издълбавам; 2. настанявам/затварям в стая{3} а муз. камерен.* * *чертог; спалня; стая; палата; продупчвам; зала; камара; камера; камерен;* * *1. chamber of commerce/trade търговска камара 2. chamber-pot 3. i. стая, спалня 4. ii. дълбая, издълбавам 5. iii. a муз. камерен 6. pi адвокатска кантора, кабинет на съдия, съдебна зала 7. to hear a case in chambers разглеждам дело по съкратено производство 8. анат. кухина, бот. алвеола 9. дупка (в скала, почва) 10. зала (за аудиенции и пр.) 11. камара (в парламент), double chamber system пол. двукамарна система 12. настанявам/затварям в стая 13. патронник, гнездо (на револвер) 14. р1 мебелирани стаи 15. разделям на отделения 16. тех. камера* * *chamber[´tʃeimbə] I. n 1. стая; спалня; pl мебелирани стаи; ергенска квартира; 2. зала; audience \chamber зала за аудиенции; presence \chamber тронна зала; 3. камара (в парламента); the double \chamber system полит. двукамарна система; the Upper ( Lower) C. Горната (Долната) камара; (в Англия) Камара на лордовете (на общините); C. of Commerce ( Trade) търговска камара; C. of Deputies Камарата на представителите (в САЩ); 4. pl адвокатска кантора; кабинет на съдия; to hear a case in \chamber разглеждам дело по съкратено производство; 5. анат. кухина; бот. алвеола; дупка (в скала, почва); 6. патронник, гнездо (на револвер); 7. тех. камера; 8. мин. прострел; 9. = chamber-pot; II. v 1. издълбавам; продупчвам; 2. правя дъга (на подметката на обувка, на седло); 3. затварям (в стая); 4. разделям на отделения. -
2 merit
{'merit}
I. 1. и pl заслуга
to take MERIT to oneself for something, to make a MERIT of something /doing something приписвам си голяма заслуга за нещо/задето съм направил нещо
Order of MERIT (съкр. O. M.) орден за (граждански/военни) заслуги
2. достойнство, качество
book of true MERIT ценна книга
certificate of MERIT грамота
3. pl основание, основателност, същина
judgement on the MERITs присъда по същество
to go into/discuss the MERITs of something обсъждам доводите за и против нещо
MERIT system ам. назначаване на служба въз основа на качества, a не по политически съображения и пр
II. v заслужавам, достоен съм за* * *{'merit} n 1. и pl заслуга; to take merit to o.s. for s.th., to mak(2) {'merit} v заслужавам, достоен съм за.* * *достойнство; заслуга; заслужавам; качество;* * *1. book of true merit ценна книга 2. certificate of merit грамота 3. i. и pl заслуга 4. ii. v заслужавам, достоен съм за 5. judgement on the merits присъда по същество 6. merit system ам. назначаване на служба въз основа на качества, a не по политически съображения и пр 7. order of merit (съкр. o. m.) орден за (граждански/военни) заслуги 8. pl основание, основателност, същина 9. to go into/discuss the merits of something обсъждам доводите за и против нещо 10. to take merit to oneself for something, to make a merit of something /doing something приписвам си голяма заслуга за нещо/задето съм направил нещо 11. достойнство, качество* * *merit[´merit] I. n 1. (и pl) заслуга; to take \merit to o.s. for s.th., to make a \merit of (с ger) приписвам си (голяма) заслуга за; 2. pl основание, основателност; същина; the case is at issue upon its \merits делото се гледа по същество; to discuss ( go into) the \merits of s.th. обсъждам доводите "за" и "против"; 3. достойнство, качество; цена; a book of true \merit ценна книга; certificate of \merit уч. грамота, свидетелство за отличен успех; man of \merit достоен, ценен човек; Order of M. (съкр. О. М.) орден за (граждански, военни) заслуги; II. v заслужавам, достоен съм за.
См. также в других словарях:
case system — n. A method of teaching law by having law students read and analyze cases. The Essential Law Dictionary. Sphinx Publishing, An imprint of Sourcebooks, Inc. Amy Hackney Blackwell. 2008. case system The method of studyi … Law dictionary
Case system — (Law) The system of teaching law in which the instruction is primarily a historical and inductive study of leading or selected cases, with or without the use of textbooks for reference and collateral reading. [Webster 1913 Suppl.] || … The Collaborative International Dictionary of English
case system — ☆ case system n. a method of legal training by which students analyze and discuss selected cases and decisions rather than systematically study textbooks on law … English World dictionary
case system — case′ sys tem n. law a method of teaching law that focuses on analysis and discussion of selected cases rather than on textbook instruction … From formal English to slang
case system — noun Date: circa 1889 a system of teaching law in which instruction is chiefly on the basis of leading or selected cases as primary authorities instead of from textbooks called also case method … New Collegiate Dictionary
case system — noun Etymology: case (I) : a system of teaching law in which the instruction is chiefly on the basis of leading or selected cases as primary authorities instead of from textbooks … Useful english dictionary
case system — a method of teaching or studying law that focuses on analysis and discussion of cases. [1885 90] * * * … Universalium
case system — a method of teaching based on the logical analysis of, and deductions formed from, reported cases of disease … Medical dictionary
case system — A method of teaching or studying the science of the law by a study of the cases historically, or by the inductive method. It was introduced in the Law School of Harvard University in 1869 70 by Christopher C. Langdell, Dane Professor of Law. See… … Black's law dictionary
case system — A method of teaching or studying the science of the law by a study of the cases historically, or by the inductive method. It was introduced in the Law School of Harvard University in 1869 70 by Christopher C. Langdell, Dane Professor of Law. See… … Black's law dictionary
case system — The method of the study of law, now prevailing in the United States, by the analysis of actual cases in court and the opinions rendered therein by the justices … Ballentine's law dictionary
